Бъдеще време, за което сме чули от друг ACAKMIŞ/Gelecek zamanin rivayeti ACAKMIŞ

Бъдеще време, за което сме чули от друг, ”–ACAKMIŞ/-ECEKMİŞ“ се използва, за да покаже действие, което предстои да се случи спрямо минал момент, намерение и за което сме чули от друг.

Бъдеще време, за което сме чули от друг, ”–ACAKMIŞ/-ECEKMİŞ“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + ”–acak/-ecek“ + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” + лично окончание (I тип)

Наставката ”–ACAK/-ECEK“ се подчинява на законите на вокалната хармония и се променя по правилото „2х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола. Когато коренът на глагола завършва с гласен звук и към него добавяме наставката ”–ACAK/-ECEK“ с помощта на свързващ съгласен звук (y).

Наставката за минало неопределено време „-MIŞ“ се подчинява на правилото „4х“ на вокалната хармония, в зависимост от последния гласен звук в предхождащата я наставка.

В турският език има два глагола, които изискват промяна на съгласната в цел „омекотяване“, преди към тях да бъде присъединена наставка започваща с гласен звук. Тези два глагола са „gitmek“и „etmek“.

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се добавя граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са наставките за бъдеще време ”–acak/-ecek“, то последната буква от основната дума се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”

bahset-mek + ”–acak/-ecek“ = bahsed-ecek
git-mek + ”–acak/-ecek“ = gid-ecek

И за двата глагола „t“ преминава в „d“, преди да добави наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek“ или друга наставка, която започва с гласен звук. Например „ben gideceğim“ означава „аз ще отида“ или „аз ще тръгна“. „Etmek” е спомагателен глагол, който се използва главно в комбинация с думи от чужд произход, за да ги превърне в глаголи. Понякога тези чужди думи остават като отделни думи като „devam etmek“ (продължавам). Понякога обаче помощният глагол „etmek“ и чуждата дума се комбинират в една дума, както в „hissetmek“ (чувствам). Затова, въпреки че има само два глагола, които се „омекотяват“ с преминаването на „t“ в „d“ преди присъединяване на наставка към корена на глагола, всъщност изглежда, че има много глаголи, които имат това изключение поради многото варианти на глагола „etmek“.

В турския език има още два глагола, които изискват специално преобразуване преди присъединяване на наставки и окончания, които започват с гласен звук, включително и наставките за бъдеще време ”–acak/-ecek“ . Тези глаголи са „yemek“ (ям) и „demek“ (кажа). Тъй като корените на тези глаголи имат само по един гласен звук „е“, той се заменя с „i” преди добавяне на наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek“.

Sen yemek y-i-(y)-ecek-ti-n.
О, „harika!“ d-i-(y)-ecek-ti.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

Положителна форма

аз щях да съм идвал

ти щеше да си идвал

той щеше да е идвал

ние щяхме да сме идвали

вие щяхте да сте идвали

те щяха да са идвали

Отрицателна форма

аз нямаше да съм идвал

ти нямаше да си идвал

той нямаше да е идвал

ние нямаше да сме идвали

вие нямаше да сте идвали

те нямаше да са идвали

Положителен въпрос

аз щях ли да съм идвал?

ти щеше ли да си идвал?

той щеше ли да е идвал?

ние щяхте ли да сте идвали?

вие щяхте ли да сте идвали?

те щяха ли да са идвали?

Отрицателен въпрос

аз нямаше ли да съм идвал?

ти нямаше ли да си идвал?

той нямаше ли да е идвал?

ние нямаше ли да сме идвали?

вие нямаше ли да сте идвали?

те нямаше ли да са идвали?

	Положителна форма	Отрицателна форма	Положителен въпрос	Отрицателен въпрос
	корен на глагола +(y)+”–acak/-ecek“+“-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип)	корен на глагол + (ma, me) +(y)+”–acak/-ecek“+ “-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип)	корен на глагол +(y)+”–acak/-ecek“ mu(y)+ “-mış,-miş,-muş,-müş” +лични окончания (I тип)	корен на глагол + + (ma, me) +(y)+”–acak/-ecek“ mu(y)+ “-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип)
	щях да съм рязал	нямаше да съм писал	щях ли да съм чел?	нямаше ли да съм плувал?
Ben	kes-ecek-miş-im	yaz-ma-(y)-acak-mış-ım	oku-(y)-acak mı-(y)-mış-ım?	yüz-me-(y)-ecek mi-(y)-miş-im?
Sen	kes-ecek-miş-sin	yaz-ma-(y)-acak-mış-sın	oku-(y)-acak mı-(y)-mış -sın?	yüz-me-(y)-ecek mi-(y)-miş-sin?
O	kes-ecek-miş	yaz-ma-(y)-acak-mış	oku-(y)-acak mı-(y)-mış?	yüz-me-(y)-ecek mi-(y)-miş?
Biz	kes-ecek-miş-iz	yaz-ma-(y)-acak-mış-ız	oku-(y)-acak mı-(y)-mış-ız?	yüz-me-(y)-ecek mi-(y)-miş-iz?
Siz	kes-ecek-miş-siniz	yaz–ma-(y)-acak-mış-sınız	oku-(y)-acak mı-(y)-mış-sınız?	yüz-me-(y)-ecek mi-(y)-miş-siniz?
Onlar	kes-ecek-miş-ler	yaz–ma-(y)-acak-mış-lar	oku-(y)-acak mı-(y)-mış-lar?	yüz-me-(y)-ecek mi-(y)-miş-ler?

При образуване на отрицателната форма на глагола, между корена на глагола и наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek се вмъква отрицателната частица „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония спрямо последният гласен звук в корена на глагола, която се свързва с наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek с помощта на свързващия съгласен звук (y), след което към нея се прикрепя наставката за минало неопределено време “-mış,-miş,-muş,-müş”, по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за съответното лице и число.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, като след ”–acak/-ecek“ добавяме въпросителната частица „-mi“, която също в съответствие с наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek, се променя по правилата на вокалната хармония или в „mı“ или в “mi” и към нея се присъединяват наставката за минало неопределено време “-mış,-miş,-muş,-müş”, по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

Gel-ecek–miş-sin – gel-ecek mı-(y)-miş-sin?

Gel-me-(y)-ecek–miş-sin – gel-me-y-ecek mi-y-miş-sin?

Annem bana sürpriz yapacakmış. – Майка ми щяла да ми прави подарък. (твърди се, казват, чувал съм)
Murat arabasını satacakmış.- Мурат щял да си продава колата. (твърди се, казват, чувал съм)
Yarın bize misafir gelecekmiş. – Утре щели да ни идват гости. (твърди се, казват, чувал съм)
Ali Ayşe’yle evlenmeyecekmiş. – Али щял да се жени за Айше. (твърди се, казват, чувал съм)

Упражнения