Бъдеще време, за което сме чули от друг, ”–ACAKMIŞ/-ECEKMİŞ“ се използва, за да покаже действие, което предстои да се случи спрямо минал момент, намерение и за което сме чули от друг.
Бъдеще време, за което сме чули от друг, ”–ACAKMIŞ/-ECEKMİŞ“ се образува по конструкцията:
Корен на глагола + ”–acak/-ecek“ + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” + лично окончание (I тип)
Наставката ”–ACAK/-ECEK“ се подчинява на законите на вокалната хармония и се променя по правилото „2х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола. Когато коренът на глагола завършва с гласен звук и към него добавяме наставката ”–ACAK/-ECEK“ с помощта на свързващ съгласен звук (y).
Наставката за минало неопределено време „-MIŞ“ се подчинява на правилото „4х“ на вокалната хармония, в зависимост от последния гласен звук в предхождащата я наставка.
В турският език има два глагола, които изискват промяна на съгласната в цел „омекотяване“, преди към тях да бъде присъединена наставка започваща с гласен звук. Тези два глагола са „gitmek“и „etmek“.
Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се добавя граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са наставките за бъдеще време ”–acak/-ecek“, то последната буква от основната дума се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”
- bahset-mek + ”–acak/-ecek“ = bahsed-ecek
- git-mek + ”–acak/-ecek“ = gid-ecek
И за двата глагола „t“ преминава в „d“, преди да добави наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek“ или друга наставка, която започва с гласен звук. Например „ben gideceğim“ означава „аз ще отида“ или „аз ще тръгна“. „Etmek” е спомагателен глагол, който се използва главно в комбинация с думи от чужд произход, за да ги превърне в глаголи. Понякога тези чужди думи остават като отделни думи като „devam etmek“ (продължавам). Понякога обаче помощният глагол „etmek“ и чуждата дума се комбинират в една дума, както в „hissetmek“ (чувствам). Затова, въпреки че има само два глагола, които се „омекотяват“ с преминаването на „t“ в „d“ преди присъединяване на наставка към корена на глагола, всъщност изглежда, че има много глаголи, които имат това изключение поради многото варианти на глагола „etmek“.
В турския език има още два глагола, които изискват специално преобразуване преди присъединяване на наставки и окончания, които започват с гласен звук, включително и наставките за бъдеще време ”–acak/-ecek“ . Тези глаголи са „yemek“ (ям) и „demek“ (кажа). Тъй като корените на тези глаголи имат само по един гласен звук „е“, той се заменя с „i” преди добавяне на наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek“.
- Sen yemek y-i-(y)-ecek-ti-n.
- О, „harika!“ d-i-(y)-ecek-ti.
На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:
- Положителна форма
аз щях да съм идвал
ти щеше да си идвал
той щеше да е идвал
ние щяхме да сме идвали
вие щяхте да сте идвали
те щяха да са идвали
- Отрицателна форма
аз нямаше да съм идвал
ти нямаше да си идвал
той нямаше да е идвал
ние нямаше да сме идвали
вие нямаше да сте идвали
те нямаше да са идвали
- Положителен въпрос
аз щях ли да съм идвал?
ти щеше ли да си идвал?
той щеше ли да е идвал?
ние щяхте ли да сте идвали?
вие щяхте ли да сте идвали?
те щяха ли да са идвали?
- Отрицателен въпрос
аз нямаше ли да съм идвал?
ти нямаше ли да си идвал?
той нямаше ли да е идвал?
ние нямаше ли да сме идвали?
вие нямаше ли да сте идвали?
те нямаше ли да са идвали?
Положителна форма |
Отрицателна
форма |
Положителен
въпрос |
Отрицателен въпрос |
|
корен на глагола +(y)+”–acak/-ecek“+“-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип) | корен на глагол + (ma, me) +(y)+”–acak/-ecek“+ “-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип) | корен на глагол +(y)+”–acak/-ecek“
mu(y)+ “-mış,-miş,-muş,-müş” +лични окончания (I тип) |
корен на глагол + + (ma, me) +(y)+”–acak/-ecek“
mu(y)+ “-mış,-miş,-muş,-müş”+ лични окончания (I тип) |
|
щях да съм рязал | нямаше да съм писал | щях ли да съм чел? | нямаше ли да съм плувал? | |
Ben | kes-ecek-miş-im | yaz-ma-(y)-acak-mış-ım | oku-(y)-acak
mı-(y)-mış-ım? |
yüz-me-(y)-ecek
mi-(y)-miş-im? |
Sen | kes-ecek-miş-sin | yaz-ma-(y)-acak-mış-sın | oku-(y)-acak
mı-(y)-mış -sın? |
yüz-me-(y)-ecek
mi-(y)-miş-sin? |
O | kes-ecek-miş | yaz-ma-(y)-acak-mış | oku-(y)-acak
mı-(y)-mış? |
yüz-me-(y)-ecek
mi-(y)-miş? |
Biz | kes-ecek-miş-iz | yaz-ma-(y)-acak-mış-ız | oku-(y)-acak
mı-(y)-mış-ız? |
yüz-me-(y)-ecek
mi-(y)-miş-iz? |
Siz | kes-ecek-miş-siniz | yaz–ma-(y)-acak-mış-sınız | oku-(y)-acak
mı-(y)-mış-sınız? |
yüz-me-(y)-ecek
mi-(y)-miş-siniz? |
Onlar | kes-ecek-miş-ler | yaz–ma-(y)-acak-mış-lar | oku-(y)-acak
mı-(y)-mış-lar? |
yüz-me-(y)-ecek
mi-(y)-miş-ler? |
При образуване на отрицателната форма на глагола, между корена на глагола и наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek се вмъква отрицателната частица „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония спрямо последният гласен звук в корена на глагола, която се свързва с наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek с помощта на свързващия съгласен звук (y), след което към нея се прикрепя наставката за минало неопределено време “-mış,-miş,-muş,-müş”, по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за съответното лице и число.
При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, като след ”–acak/-ecek“ добавяме въпросителната частица „-mi“, която също в съответствие с наставката за бъдеще време ”–acak/-ecek, се променя по правилата на вокалната хармония или в „mı“ или в “mi” и към нея се присъединяват наставката за минало неопределено време “-mış,-miş,-muş,-müş”, по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.
Gel-ecek–miş-sin – gel-ecek mı-(y)-miş-sin?
Gel-me-(y)-ecek–miş-sin – gel-me-y-ecek mi-y-miş-sin?
- Annem bana sürpriz yapacakmış. – Майка ми щяла да ми прави подарък. (твърди се, казват, чувал съм)
- Murat arabasını satacakmış.- Мурат щял да си продава колата. (твърди се, казват, чувал съм)
- Yarın bize misafir gelecekmiş. – Утре щели да ни идват гости. (твърди се, казват, чувал съм)
- Ali Ayşe’yle evlenmeyecekmiş. – Али щял да се жени за Айше. (твърди се, казват, чувал съм)
- „Mога да…“ в бъдеще време, за което сме чули от друг – ACAKMIŞ/ECEKMİŞ/Yeterlilik eylemi-Gelecek zamanın rivayeti – ACAKMIŞ/ECEKMİŞ
- Лични окончания
- Падежи
- Прости глаголни времена/Haber (bildirme) kipleri
- Спрежителна таблица на глагол в простите времена
- Сегашно време, за което сме чули от друг YORMUŞ – Şimdiki zaman Rivayet kipi YORMUŞ
- Сегашно-бъдеще (широко) време, за което сме чули от друг RMİŞ – Geniş zaman Rivayet kipi RMİŞ
- Минало неопределено време, за което сме чули от друг MİŞMİŞ – Belirsiz geçmiş zamanin Rivayet kipi MİŞMİŞ
- Речник