Бъдеще време под условие ACAKSA/ECEKSE/Gelecek zaman Şartı ACAKSA/ECEKSE

Бъдеще време под условие показва при изпълнение на какво условие дадено действие би се случило в бъдещето. Условното изречение в бъдеще време в турския език се образува чрез използване на съюза „еğer” – „ако“ в началото на изречението, и добавяне на наставката „ise“ към корена на глагола в бъдеще време „-acak/-ecek“. Наставката „– ise“ е едно от склоненията на допълнителният глагол-наставка “İmek” и при присъединяване към корен на глагол се преобразува по правилото „2х“ на вокалната хармония в „ –se“ или „–sa“. Докато подчиненото изречение започващо с „ако“ винаги е в бъдеще време „-acak/-ecek“, то главното изречение може да бъде и в сегашно и в сегашно-бъдеще (широко) време.

	Положителна форма	Отрицателна форма
	корен на глагола+(y)+”–acak/-ecek“+ „-se/-sa“+ лични окончания (II тип)	корен на глагол + (ma, me) +(y)+ ”–acak/-ecek“+„-se/-sa“+ лични окончания (II тип)
	ако ще режа	ако няма да пиша
Ben	kes-ecek-sa-m	yaz-ma-(y)-acak-sa-m
Sen	kes-ecek-sa-n	yaz-ma-(y)-acak-sa-n
O	kes-ecek-sa	yaz-ma-(y)-acak-sa
Biz	kes-ecek-sa-k	yaz-ma-(y)-acak-sa-k
Siz	kes-ecek-sa-niz	yaz-ma-(y)-acak-sa-nız
Onlar	kes-ecek-ler-sa	yaz-ma-(y)-acak-lar-sa

Eğer siz araba süreceksiniz, kemer takmalısınız. Ama takmayacaksanız, ölebilirsiniz. – Ако ще карате кола, трябва да си сложите колан. Но ако няма да си сложите, може да загинете.
Eğer Türkçe öğrenmek isteyeceksan, çok çalışmalısın. – Ако ще искаш да научиш турски език, трябва много да се трудиш.
Eğer onlar bana geleceklerse, yemek hazırlamalıyım. Ama gelmeyeceklerse, hazırlamam. – Ако ще ми идват на гости, трябва да приготвя нещо за ядене. Но ако няма да идват, няма да приготвям.
Siz de bizimle gelecekseniz acele edin. – Ако и вие ще идвате с нас, побързайте.
Gelecek hafta toplantı olacaksa bana önceden haber verin. – Ако следващата седмица ще има съвещание, ме уведомете по – рано.
Bu kitabı okuyacaksan al, okumayacaksan alma. – Ако ще четеш тази книга я вземи, ако няма да я четеш – не я вземай.