Глаголът е дума, която означава действие, извършвано или изтърпявано от лице или предмет, поведение или състояние на лице или предмет. Глаголът се спряга в различни глаголни времена, има различни категории и може да приема различни форми (лични и нелични).
Според вида и обхвата на действието, което назовават, глаголите се разделят на различни групи.
- Особености на глаголите в турския език (Eylemlerin özellikleri)
- Глаголи според значението им (Anlamları bakımından eylemler)
- Глаголи според структурата им (Yapıları bakımından eylemler)
- Прости глаголи (Basit eylemler)
- Производни глаголи (Türemiş eylemler)
- Сложни глаголи (Bileşik eylemler)
- Глаголи според залога им (Çatısı bakımından eylemler)
- Глаголи според спрегаемостта им (Çekimlilik bakımındam eylemler)
Особености на глаголите в турския език (Eylemlerin özellikleri)
- Основната положителна форма на глагола се нарича „инфинитив“ и тази форма изразява действието само по себе си. Инфинитивът на всеки глагол в турския език се образува с наставката “-mak/-mek”, която се присъединява към корена на глагола по правилото „2х“ на вокалната хармония.
- Глаголите в турския език могат да бъдат спрегаеми, които могат да бъдат спрегнати в глаголно време, наклонение, лице и число и изпълняват функция на сказуемо в изречението.
- Глаголите в турския език могат да бъдат и неспрегаеми, които чрез отглаголни имена, причастия и деепричастия, изпълняват функция на съществителни имена, прилагателни имена или наречия, като образуват подчинени изречения.
- Наставките, използвани за образуване на всеки един от видовете глаголи, са първите наставки, които се прикрепят директно към корена на глагола, като след тях се добавят останалите наставки и окончания – за „отрицание“, за „глаголно време“, „падежи“ „лични окончания“ и др.
- Отрицателната форма на глагола в турския език се образува с наставката за отрицание “-ma/-me” , която се присъединява по правилото „2х“ на вокалната хармония.
Глаголи според значението им (Anlamları bakımından eylemler)
Глаголи за действие (Kılış eylermleri)
Глаголът за действие показва активност, процес или моментно действие, извършено от глаголното лице в изречението. Например: kapatmak, açmak, almak, gelmek, gitmek, görmek и др.
Глаголи за събитие (Oluş eylemleri)
Глаголът за събитие изразява някакво събитие, свързано с глаголното лице в изречението. Например: uzamak, büyümek, küçülmek, sararmak, doymak и др.
Глаголи за състояние (Durum eylermleri)
Глаголът за събитие изразява някакво състояние на глаголното лице в изречението. Например: beklemek, oturmak, yatmak, düşünmek и др.
Глаголи според структурата им (Yapıları bakımından eylemler)
Прости глаголи (Basit eylemler)
Простите глаголи са глаголи, образувани от един корен, към който няма присъединена словообразуваща наставка.
- al-mak – взимам
- geç-mek – минавам
- gör-mek – виждам
Простите глаголи могат да приемат само видоизменящи наставки, които не променят речниковото им значение, а само тяхната функция в изречението.
| gel | – | miş | – | ler | – | di |
| Корен на глагол | Наставка за минало неопределено време | Наставка за множествено число | Наставка за минало свършено (определено) време | |||
| Видоизменящи наставки | ||||||
- Akşamları erken yat. – Вечерите си ляга рано.
В това изречение глаголът “yat” приема единствено наставка за сегашно – бъдеще (широко) време, а наставките за глаголни времена са видоизменящи наставки. Това означава, че глаголът “yat” е прост глагол.
Обикновено в турския език корените са едносрични. Някой корени се срещат и като корени на глаголи и като корени на съществителни имена.
Производни глаголи (Türemiş eylemler)
Производните глаголи са образувани чрез добавяне на словообразуваща наставка към корен на глагол или име.
| sev | – | il | – | ir |
| Корен на глагол | Наставка за образуване на глаголи | Наставка за сегашно-бъдеще (широко) време | ||
| Словообразуваща наставка | Видоизменяща наставка |
Най-често производните глаголи в турския език са образувани със следните наставки:
- Наставки присъединявани към корен на име:
- Наставка „-A“ – yaş-a-, kan-a-, toz-a- и др.
- Наставка „-Al“ – boş-al-, düz-el-, yön-el и др.
- Наставка „-Ar“ – baş-ar-, boz-ar-, yaş-ar- и др.
- Наставка „-dA“ – mırıl-da-, vızıl-da-, şırıl-da и др.
- Наставка „-Ik“ – göz-ük-, bir-ik-, geç-ik- и др.
- Наставка „-kIr“ – hıç-kır-, kış-kır-, püs-kür- и др.
- Наставка „-l“ – doğru-l-, kuru-l-, küçü-l- и др.
- Наставка „-lA“ – baş-la-, tuz-la-, taş-la- и др.
- Наставка „-lAn“ – hasta-lan-, toz-lan-, bulut-lan- и др.
- Наставка „-lAş“ – iyi-leş-, güzel-leş-, yakın-laş- и др.
- Наставка „-msA“ – ben-i-mse-, kötü-mse, küçü-mse- и др.
- Наставка „-r“ – deli-r- и др.
- Наставка „-sA“ – su-sa-, önem-se-, umur-sa- и др.
- Наставка „-sI“ – yan-sı- и др.
2. Наставки присъединявани към корен на глагол:
- Наставка „-А“ – dol-a-, tık-a-, kap-a- и др.
- Наставка „-AlA“ – kov-ala-, eş-ele-, dur-ala- и др.
- Наставка „-GIn“ – yut-kun- и др.
- Наставка „-I“ – kaz-ı-, bür-ü-, sür-ü- и др.
- Наставка „-mAş“ – sar-maş и др.
- tuz – сол → tuz-la-mak – соля
- temiz – чист → temiz-le-mek – чистя
- hasta – болен → hasta-lan-mak – разболявам се
- geçmek – минавам → geç-ik-mek – закъснявам
Сложни глаголи (Birleşik eylemler)
Сложните глаголи са образувани от повече от един корен.
Сложни глаголи образувани от два корена (İki kökünden oluşan eylemler)
При образуването на този вид глаголи единият или двата корена, които ги образуват, губят своето значение, като придобиват съвсем ново и различно значение. Повечето от тези сложни глаголи са идиоматични, т.е. значението им се различава от значението на съставните им думи.
- Bu sözlerle gönlümü almış mı oldun? – С тези думи ли спечели сърцето ми?
- Kendi düşüncelerinde ayak diriyordu. – Той упорстваше в собствените си мисли.
- Korktuğu başına gelmiş, arabası bozulmuştu. – Страхът му се сбъдна и колата му се развали.
- Her gördüğüne dudak büküyordu. – Той се подиграваше на всичко, което виждаше.
Сложни глаголи образувани с помощта на спомагателен глагол (Yardımcı birleşik eylemler)
Спомагателните глаголи образуват сложни глаголи в комбинация с име, като лексикалното значение на тези сложни глаголи се носи от името. Спомагателните глаголи се променят според глаголното време и глаголното лице и се спрягат във всички глаголни времена.
- olmak → sahıbi olmak
- etmek → davet etmek
- eylemek → muvaffak eylemek
- kılmak → anlam kılmak
- yapmak → alışveriş yapmak
Когато спомагателните глаголи се изписват слято със съществителните имена, заедно с които образуват сложни глаголи, съществителното име претърпява или отпадане на последния съгласен звук от него или удвояване на последния съгласен звук.
- seyretmek → seyir etmek
- zannetmek → zan etmek
- zehrolmak → zehir olmak
Спомагателни глаголи, образуващи сложни глаголи в комбинация с други глаголи. Лексикалното значение на тези сложни глаголи се носи от основния глагол, а не от спомагателния глагол.
- vermek → hazırlamak + vermek = hazırlayıvermek
- durmak → yoğurmak + durmak = yoğuradurmak
- yazmak → düşmek + yazmak = düşeyazmak
- bilmek → söylemek + bilmek = söyleyebilmek
- gelmek → çıkmak + gelmek = çıkagelmek
- kalmak → donmak + kalmak = donakalmak
Сложни глаголи образувани съгласно правила (Kuralli birleşik eylemler)
Комбинирането на два глагола с помощта на междинен звук по определени правила, образува нови сложни глаголи. Междинните звукове, които се употребяват за свързване на двата глагола са:
- -а/- е – използват се при образуване на Глаголи обозначаващи възможност (Yeterlilik eylemler), Глаголи обозначаващи продължителност (Süreklilik eylemler), Глаголи обозначаващи приближаване (Yaklaşma eylemler)
- -i/-ü/-i/-u – използват се при образуване на Глаголи обозначаващи бързина (Tezlik eylemler)
Сложните глаголи образувани съгласно правила се разделят в четири групи:
Глаголи обозначаващи възможност (Yeterlilik eylemleri)
Глаголите обозначаващи възможност (Yeterlik (Yeterlilik) eylem) се образуват с помощта на спомагателния глагол -а/- е -bilmek“ – изразяват възможност за осъществяване на действието. Глаголът „bilmek“ не променя речниковото значение на основния глагол, той единствено добавя възможност за осъществяване към значението му. Глaголите обозначаващи възможност се използват и за искане и даване на разрешение и за назоваване на вероятност.
- Arabayı tek başıma itebilirim. – Мога да бутам колата сам. (възможност)
- Gidebilir miyiz? Gidebilirsiniz. – Може ли да отидем? (искане на разрешение) Може да отидете. (даване на разрешение)
- Bugün yağmur yağabilir. – Днес може да вали. (вероятност)
Отрицателната форма на глаголите обозначаващи възможност се образува по три начина, защото в глагола за възможност могат да бъдат включени както положителни, така и отрицателни форми на основния глагол, чрез присъединяване на отрицателната наставка –ma/-me.
- Alamam – не мога да взема – отрицателна наставка “ama”
- Almayabilirim – може да не взема – отрицателна наставка „ma-ya“
- Alamayabilirim – може да не мога да взема – отрицателна наставка „ama-ya“
Отрицателните форми на глаголите, обозначаващи възможност могат да изразяват – невъзможност за извършване на действието, вероятност от невъзможност за извършване на действието или вероятност за неизвършването му.
- Yarın, bir işim çıkarsa gelemeyebilirim. – Може да не успея да дойда утре, ако имам нещо да правя. (вероятност от невъзможност за извършване на действието)
- Bu konuya değinmeyebilirim. – Не мога да засягам тази тема (невъзможност за извършване на действието)
- Bu soruyu o da çözemeyebilir. – Той може и да не е в състояние да отговори на този въпрос. (вероятност за неизвършването на действието)
Глаголи обозначаващи бързина (Tezlik eylemleri)
Глаголите обозначаващи бързина (Tezlik eylemler) се образуват с помощта на спомагателния глагол „-i/-ü/-i/-u -vermek“ – изразяват бързина в извършване на действието. Глаголът „vermek“ не променя речниковото значение на основния глагол, той единствено добавя бързина към значението му.
- Bardak elimden düşüverdi. – Чашата падна от ръката ми. (бързо, изведнъж)
- Şu paketleri üçüncü kata çıkarıver. – Занеси тези пакети до третия етаж. (бързо, веднага)
Когато са употребени в отрицателна форма, глаголите за бързина придават значение на „не се обръща внимание“, „не се интересува“, „отказва се“:
- Onlar sizden hoşlanmıyorsa, siz de onlara gitmeyiverin canım! – Ако не те харесват, и ти не ходи при тях, мила моя! (не им обръщай внимание)
- O kadar bekledim, bana bir mektup bile yazıvermedin. – Толкова дълго чаках, а ти дори не ми написа едно писмо. (теб не те интересуваше)
- Adamın üzerine fazla gitmeyin, sonra bir daha gelmeyiverir. – Не досаждайте повече на човека, може и да не дойде отново. (може да се откаже да дойде)
Глаголи обозначаващи продължителност (Süreklilik eylemleri)
Глаголите обозначаващи продължителност (Süreklilik eylem) се образуват с помощта на спомагателните глаголи „-а/-e-durmak“, „-а/-e -kalmak“, „-а/-e -gelmek“ – изразяват продължителност в осъществяване на действието, като добавят значение на „още известно време“ към въпросното действие, подчертават че действието се разпростира във времето и не приключва за миг. Глаголите „durmak“, „kalmak“ и „gelmek“ не променят речниковото значение на основния глагол, те единствено добавят продължителност към значението му.
- Siz şu yazıyı iceleyedurun biraz sonra ben de size katılırım. – Продължавайте да четете написаното и аз ще се присъединя към вас след малко.(продължавайте да четете още известно време)
- O giderken arabanın ardından bakakaldık. – Гледахме (продължавахме да гледаме още известно време) след колата, докато той си тръгваше.
- Sen olayı düşünedur, ben şu yazıyı müdüre verip geleyim. – Ти продължавай да мислиш за това, аз ще там това писмо на директора и ще дойда. (помисли още известно време)
Глаголите за продължителност не се употребяват в отрицателна форма.
Глаголи обозначаващи приближаване (Yaklaşma eylemleri)
Глаголите обозначаващи приближаване (Yaklaşma eylem) се образуват с помощта на спомагателния глагол „-а/-e-yazmak“– показват, че действието не се е състояло, но е близо до реализация, придават значение на „почти, малко остана“. Глаголът „yazmak“ не променя речниковото значение на основния глагол, той единствено добавят към значението му информация, че действието предстои да се случи.
- Adam korkudan bayılayazdı. – Мъжът щеше да припадне от страх. (беше пред припадане)
- Bardağı düşüreyazdım. – Щях да съборя чашата (за малко да я съборя)
- İşe giderken yolda düşeyazdım. – Като отивах на работа за малко да падна.
Сложни глаголи образувани от комбинирани думи по смисъл (Anlamca kaynaşmış bileşik eylemler)
Обикновено това са комбинации на съществително име или прилагателно име с глагол, като повечето такива сложни глаголи са метафорични (идиоми).
- hasta düşmek – разболявам се, падам болен
- yorgun düşmek – уморявам се, падам уморен
- gözden düşmek – падам в нечии очи
Глаголи според залога им (Çatısı bakımından eylemler)
Според допълнението в изречението (Nesneye göre çatı)
Според залога на глагола в турския език и в зависимост от това дали глаголът има допълнение или не глаголите се разделят на преходни и на непреходни глаголи, на преминаващи и на причинителни глаголи.
Преходни глаголи (Geçişli eylemler)
Преходни глаголи – изразяват действие, което е насочено към друг обект, преминава към него или отнася към него – пиша писмо, строя къща, виждам полицай, срещам го, рисувам я. Преходните глаголи отговорят на въпросите „кого и какво“ за откриване на допълнението в изречението. Преходните глаголи образуват смислен израз, когато се комбинират с думата „него/нея“, която действа като допълнение в изречението.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
