Видове глаголи

В турския език има следните видове глаголи: Преходни глаголи, Непреходни глаголи, Причинителни глаголи, Възвратни глаголи, Пасивни глаголи и Взаимни глаголи. Наставките , използвани за образуване на всеки от тях, са първите наставки, които се прикрепят директно към корена на глагола, като след тях се добавят останалите наставки и окончания – за „отрицание“, за „време“, „падежи“ „лични окончания“ и др.

  1. ПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ – изразяват действие, което е насочено към друг обект, преминава към него или отнася към него (пиша писмо, строя къща, виждам полицай, срещам го, рисувам я)

Annem her hafta evi temizler. Майка ми всяка седмица чисти къщата.

Ahmet bir kitabı okuyor. Ахмет чете книга.

Ben her sabah odamı tertiplerim. Аз всяка сутрин подреждам стаята си.

2. НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ – изразяват действие, което не преминава към друг обект (вървя, пътувам, лежа, спя, седя ). Най-често се отнасят до движение или положение в пространството (пътувам, ходя) или физическо или душевно състояние (мълча, спя, боледувам, страдам)

Ben bazen nehirde yüzerim. Понякога плувам в реката.

Oğlum günde sekiz saat uyur. Синът ми спи по осем часа на ден.

Oğlum okula her sabah otobüsle gider. Синът ми всяка сутрин отива на училище с автобус.

! В турския език глаголът може да бъде трансформиран от непреходен в преходен с добавяне на окончание [T] към корена на глагола, като по този начин действието преминава към друг обект, които трябва да го извърши. Например:

Yumurtalar kaynıyor. Яйцата се варят. (непреходен глагол, действието не преминава към друг обект, яйцата сами си се варят)

Fatma yumurta kaynatıyor. Фатма вари яйцата или Фатма кара яйцата да се варят. (преходен глагол, действието преминава от яйцата към Фатма, която ги кара да се варят).

Към корена на глагола “kaynamak” се добавя “t” и той се променя в “kaynatmak”, като по този начин действието на Фатма вече е насочено към конкретен обект (яйцата).

3. ПРИЧИНИТЕЛНИ ГЛАГОЛИ – Причинените глаголи изразяват идеята, че някой причинява, кара нещо да се случи.

За образуване на причинителни глаголи всички едносрични корени на глаголи и всички корени на глаголи, които завършват на съгласния звук /t/ приемат наставките [dir, dır, dür, dur, tir, tır, tür, tur], по правилата на Вокалната хармония.

Примери за едносрични корени на глаголи:

al-dır, at-tır, boz-dur, bul-dur, çal-dır, çarp-tır, çek-tir, çöz-dür, del-dir, döv-dür, ger-dir, kap-tır, kes,tir, kır-dır, kur-dur, ört-tür, öv-dür, soy-dur, et-tir, üz-dür, yak-tır, yap-tır, yaz-dır, sat-tır, at-tır, tat-tır, aç-tır, yak-tır, yırt-tır

Примери за многосрични корени на глаголи, които завършват на съгласния звук /t/:

işit-tir, işlet-tir, oturt-tur, kapat-tır, kızart-tır, patlat-tır, sarkıt-tır, yaşat-tır, yük-selt-tir, tüket-tir, tanıt-tır, boyat-tır, arat-tır, yıkat-tır, ayıklat-tır.

Всички многосрични корени на глаголи, които завършват на съгласния звук /r/ приемат наставката /t/, за да бъдат трансформирани в причинителни глаголи.

Примери: yapıştır → yapış-tırt; güldür → gül-dürt

art*tırt, bi*tirt, ge*tirt, at*tırt, çalış*tırt, çı*kart, dal*dırt, değiş*tirt, do*ğurt, dol*durt, dön*dürt, dur*durt, dü*şürt, ge*çirt, ge*tirt, geliş*tirt, ger*dirt, gez*dirt, gül*dürt, ı*sırt, it*tirt, ka*çırt, kan*dırt, karşılaş*tırt, ka*yırt, kaz*dırt, konuş*turt, ko*part, koş*turt, o*nart, öl*dürt, pi*şirt, sinirlen*dirt, sus*turt, sü*pürt, şi*şirt, ta*şırt, uy*durt, yarış*tırt, yapış*tırt, ya*tırt, ye*dirt, yüz*dürt

Наставката, която приемат гореописаните глаголи е четирибуквената: tirt, tırt, türt, turt, dürt, durt, . Когато многсричният корен на глагола завършва с гласен звук, наставката, която добавяме е  [it, ıt, üt, ut, et, at], като последния гласен звук от корена на глагола и първия гласен звук от наставката се комбинират.

boya-at (bo*yat), büyü-üt (bü*yüt), çatla-at (çat*lat), daya-at (da*yat), yürü-üt (yü*rüt), dene-et (de*net), denetle-et (de*net*let), dinle-et (din*let), ertele-et (er*te*let), fırçala-at (fır*ça*lat), hatırla-at (ha*tır*lat), hazırla-at (ha*zır*-lat), kovala-at (ko*va*lat), kaşı-ıt (ka*şıt), kokla-at (kok*lat), kuru-ut (ku*-rut), ona-at (o*nat), sakla-at (sak*lat), sorgula-at (sor*gu*lat), söyle-et (söy*-let), tara-at (ta*rat), taşı-ıt (ta*şıt), temizle-et (te*miz*let), uyu-ut (u*-yut), ütüle-et (ü*tü*let), bekle-et (bek*let), sürü-üt (sü*rüt), yürü-üt (yü*rüt)

4. ВЪЗВРАТНИ ГЛАГОЛИ – изразяват действие, отправено или упражнено върху самото действащо лице. В българския език се образуват с помощта на възвратното лично местоимение СЕ или на възвратното местоимение СИ, напр. мия – мия се, мисля – мисля си. Възвратните глаголи в турския език се образуват с окончанията [İN], [in, ın, ün, un, en, an] или [İL], [il, ıl, ül, ul]

Gömleğime çay döküldü. На ризата ми се изля чай.

Deniz çekildi. Морето се отдръпна.

Oğlum yıkanıyor. Синът ми се изми.

Ayşe taranıyor. Айше се среса.

Kedi masanın altında kaşınıyor. Котето се чеше под масата.

Yazı silindi. Написаното се изтри.

Övünüyor. Той се хвали (сам себе си).

5. ПАСИВНИ ГЛАГОЛИ (СТРАДАТЕЛЕН ЗАЛОГ) – Често говорещият може да използва пасивно изречение, когато не знае действителния изпълнител на дадено действие или когато по някаква причина не иска да го споменава. Окончанията, които се използват и за трансформиране на активни глаголи в пасивни (т.е. действащото лице е пасивно) в турския език се препокриват с окончанията за възвратните глаголи, така както и на български език, и са:

– [İN], [in, ın, ün, un, en, an] – когато коренът на глагола завършва на гласен звук или на някой от съгласните звукове /L/ или /R/   – “bekle-en”, “dene-en”, “baş-la-an”, “yakala-an”, “yürü-ün”, “doku-un”, “oku-un”, “al-ın”, “çal-ın”, “gel-in”, “del-in”, “koru-un”.

Bu gömlek sadece ılık suda yıkanır. Тази риза се пере само с хладка вода.

Duvarlar beyaza boyanıyor. Стените са боядисани в бяло.

Hırsız yakalandı. Крадецът беше заловен.

Benim odam yarın temizlenecek. Стаята ми ще бъде изчистена утре.

Maç ertelenmedi. Мачът не беше отложен.

Bu yük benim kamyonumda taşınamaz. Товарът не може да бъде пренасян в камиона ми.

Като изключение от това правило, глаголът  “anla” се трансформира в пасивен глагол с добавяне на окончанието [şıl]: “Anlaşıldı” вместо “anlandı” – беше разбран.

– [İL], [il, ıl, ül, ul] – когато коренът на глагола завършва на съгласен звук – “çek-il”, seç-il”, “geç-il”, sür-ül”, “gör-ül”.

Üç kahve fincanı kırıldı. Три кафени чашки се счупиха.

Davetiyeler basılıyor. Поканите са разпечатани.

Şimdi ne yapılabilir? Сега какво може да бъде направено?

Dün ne yapıldı? Какво беше направено вчера?

Her şey bitirildi bile. Всичко вече е свършено.

Burada tütün satılmaz. Тук не се продава тютюн.

Ben aldatıldım. Бях измамен.

Sizin arabanız onarıldı. Колата ви беше ремонтирана.

Nehir kenarında büyük bir ev yapılıyor. На брега на реката е построена голяма къща.

Sen cezalandırılabilirsin. Може да бъдеш наказан.

Bahçe henüz süpürülmedi. Все още градината не беше пометена.

Mikroplar cıplak gözle görülemez. Микробите не могат бъдат видени с просто око.

Bu pis yüzme havuzunda yüzülmez. В този мръсен плувен басейн не може да се плува.

Benim saatim bahçede bulundu. Часовникът ми беше намерен в градината.

Denizde yüzülür. В морето може да се плува

İşe saat sekizde başlanır. Работата се започва в 8 часа.

Pazar günleri dinlenilir. В неделните дни се почива.

Böyle güneşli bir günde piknike gitilir. В такъв слънчев ден се ходи на пикник

Pazartesi günleri erken kalkılır. В понеделниците се става рано.

Всички тези пасивни форми могат да приемат окончанията [me, ma] или [mek, mak]  и да образуват отново инфинитиви на глагола с пасивните форми:

Başlamak – başla-an-ma(k),

Toplamak – topla-an-ma(k),

Beslemek – besle-en-me(k),

Temızlemek – temizle-en-me(k),

Eklemek – ekle-en-me(k),

Yürümek – yürü-ün-me(k),

Dokumak – doku-un-ma(k),

Okumak – oku-un-ma(k),

Oyalamak – oyala-an-ma(k),

Geçmek – geç-il-me(k),

Geçmek – geç-in-me(k),

Sürmek – sür-ül-me(k),

Sürmek – sür-ün-me(k),

Görmek – gör-ül-me(k),

Görmek – gör-ün-me(k),

Bakmak – bak-ıl-ma(k),

Bakmak – bak-ın-ma(k),

Açmak – aç-ıl-ma(k),

Seçmek – seç-il-me(k),

Yenmek – yen-il-me(k),

Etmek – ed-il-me(k),

Etmek – ed-in-me(k),

Tapmak – tap-ıl-ma(k),

Tapmak – tap-ın-ma(k),

Yapmak – yap-ıl-ma(k),

Uymak – uy-ul-ma(k),

Konuşmak – konuş-ul-ma(k),

Отрицателните форми на пасивните форми на глаголите се образуват с окончанията [mez, maz]:

Denizde yüzülürmez. В морето не може да се плува

İşe saat sekizde başlanırmaz. Работата не се започва в 8 часа.

Pazar günleri dinlenilirmez. В неделните дни не се почива.

Böyle güneşli bir günde piknike gitilirmez. В такъв слънчев ден не се ходи на пикник

Pazartesi günleri erken kalkılırmaz. В понеделниците не се става рано.

Kendisiyle alay etilmesinden nefret eder. Тя мрази да се шегуват с нея.

Kendisine kaba davranılmasından hoşlanmaz. Тя не харесва да бъде третирана грубо.

Takımının yenilmesinden nefret eder. Той мрази отборът му да бъде побеждаван.

Bütün kadınlar kendilerine yumuşak davranılmasından hoşlanır. Всички жени харесват с тях да се държат внимателно.

Rahatsız edilmek istemiyorum. Не искам да бъда обезпокояван.

Herkes kendisine eşit davranılmasını ister. Всички искат да бъдат третирани равнопоставено.

Bu cümleler dikkatle okunmalıdır. Тези изречения трябва да бъдат прочетени внимателно.

5. ВЪЗВРАТНИ ВЗАИМНИ ГЛАГОЛИ – при тях най – малко две лица извършват действието един върху друг, всяко лице е и извършител и засегнат от действието. В българския език те също се образуват с помощта на възвратното лично местоимение СЕ или на възвратното местоимение СИ, напр. Децата се бият . Те си пишат. (един на друг). Възвратните взаимни глаголи в турския език се образуват с окончанието [İŞ], [iş, ış, üş, uş, eş, aş]

Onlar bakışıyorlar. Те се гледат. (един друг)

Kucaklaşıyorlar. Прегръщат се. (един друг)

Tokalaşıyorlar. Здрависват се.

Dövüşüyorlar. Бият се (помежду си)

Öpüşüyorlardı. Целуваха се.

Onlar Pazar günleri görüşürler. Те се срещат в неделните дни.

Някой възвратни взаимни глаголи в турския език придобиват значение на „всички заедно“

Haberi duyunca bağırıştılar. Те (всички заедно) се развикаха, когато чуха новините.

Polisi görünce kaçıştılar. Те (всички заедно) избягаха, когато видяха полицая.

Çocuklar futbol takımları hakkında tartışıyorlar. Децата (всички заедно) спореха за футболните отбори.

Bazı çocuklar kapıda bekleşiyorlar. Някой деца чакаха (заедно) на вратата.

Някой възвратни взаимни глаголи в турския език придобиват значение на „за, около, наоколо, приблизително“:

Kuşlar gökyüzünde uçuşuyordu. Птиците летяха в небето.

Çocuklar bahçede koşuşuyorlar. Децата тичаха в градина (наоколо)

Ördekler havuzda yüzüşüyorlar. Патиците плуваха в басейна.

 

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув