Глаголи/Fiilleri (Eylemleri)

Глаголът е дума, която означава действие, извършвано или изтърпявано от лице или предмет, поведение или състояние на лице или предмет. Глаголът се спряга в различни глаголни времена, има различни категории и може да приема различни форми (лични и нелични).

Основната положителна форма на глагола се нарича „инфинитив“ и тази форма изразява действието само по себе си. Инфинитивът на всеки глагол в турския език се образува с наставката “-mak/-mek”, която се присъединява към корена на глагола по правилото „2х“ на вокалната хармония.

Отрицателната форма на глагола в турския език се образува с наставката за отрицание “-ma/-me” , която се присъединява към корена на глагола по правилото „2х“ на вокалната хармония. Отрицателната наставка “-ma/-me” e първата поред видоизменяща наставка, която се присъединява след корена на глагола.

В турския език има следните видове глаголи:

  1. Според допълнението в изречението

2. Според подлога в изречението

3. Според структурата на глагола

Упражнения

Наставките, използвани за образуване на всеки един от видовете глаголи, са първите наставки, които се прикрепят директно към корена на глагола, като след тях се добавят останалите наставки и окончания – за „отрицание“, за „глаголно време“, „падежи“ „лични окончания“ и др.

 

Преходни глаголи (Geçişli Fiiller)

Преходни глаголи (Geçişli Fiiller) – изразяват действие, което е насочено към друг обект, преминава към него или отнася към него – пиша писмо, строя къща, виждам полицай, срещам го, рисувам я. Преходните глаголи отговорят на въпросите „кой и какво“ за откриване на допълнението в изречението. Преходните глаголи образуват смислен израз, когато се комбинират с думата „него/нея“, която действа като допълнение в изречението.

  • Annem her hafta evi temizler. – Майка ми всяка седмица чисти къщата. Какво чисти? Чисти нея – къщата.
  • Ahmet bir kitabı okuyor. – Ахмет чете книга. Какво чете? Чете нея – книгата.
  • Ben her sabah odamı tertiplerim. – Аз всяка сутрин подреждам стаята си. Какво подреждам? Подреждам нея – стаята.

 

Непреходни глаголи (Geçişsiz Fiiller)

Непреходни глаголи (Geçişsiz Fiiller) – изразяват действие, което не преминава към друг обект – вървя, пътувам, лежа, спя, седя. Най-често се отнасят до движение или положение в пространството (пътувам, ходя) или физическо или душевно състояние (мълча, спя, боледувам, страдам). Непреходните глаголи не образуват смислен израз, когато се комбинират с думата „него/нея“.

  • Ben bazen nehirde yüzerim. – Понякога плувам в реката.
  • Oğlum günde sekiz saat uyur. – Синът ми спи по осем часа на ден.
  • Oğlum okula her sabah otobüsle gider. – Синът ми всяка сутрин отива на училище с автобус.

 

Преминаващи глаголи (Oldurgan Fiiller)

Преминаващи глаголи (Oldurgan Fiiller) – това са глаголи, които от непреходни се преобразуват е преходни глаголи, чрез присъединяване на една от наставките “-r, -t, -tır”, които по правилата на вокалната хармония се преобразуват в “-r, -(ı)r, -(i)r, -(u)r, -(ü)r, / -t, -(ı)t, -(i)t, -(u)t, -(ü)t / -dır, -dir, -dur, -dür, tır, tir, tur, tür”. Наставките се прикрепят към корена на глагола, като по този начин показват, че действието вече се извършва от подлога в изречението и преминава към друг обект (допълнение).

Непреходен глагол

Преходен глагол

onu / uyu-mak него / спя onu/ uyu-t–mak него / приспивам
onu / kaç-mak     него / бягам onu/ kaç-ır–mak него / отвличам
onu / düş-mek     него / падам onu/ düş-ür–mek него / изпускам
onu / ağla-mak    него / плача onu/ ağla-t–mak него / разплаквам
onu / gül-mek      него / смея се onu/ gül-dür–mek него / разсмивам
  • Yumurtalar kaynıyor. – Яйцата се варят. (непреходен глагол, действието не преминава към друг обект, яйцата сами се варят)
  • Fatma yumurta kaynatıyor. – Фатма вари яйцата или Фатма кара яйцата да се варят. (преходен глагол, действието преминава от Фатма към яйцата).

 

Причинителни глаголи (Ettirgen Fiiller)

Причинителни глаголи (Ettirgen Fiiller) – това са глаголи, които се образуват чрез присъединяване на една или две от наставките „-r, -t, -tir“ към корена на преходен глагол, в резултат на което степента на преходност е се увеличава, като преминава към трето лице.

Преходен глагол

Преминаващ глагол

Причинителен глагол

onu / temizle-mek него / чистя onu / temizle-t-mek карам него да почисти onu / temizle-t–tir-mek карам него (трето лице) да почисти
onu /sil-mek         него / трия onu / sil-dir-mek карам него да трие onu / sil-dir–t-mek карам него (трето лице) да трие
onu / bul-mak   него / търся onu / bul-dur-mak карам гего да търси onu / bul-dur-t-mak карам него (трето лице) да търси
onu / kes-mek   него / режа onu / kes-tir-mek карам него да реже onu / kes-tir-t-mek карам него (трето лице) да реже
onu / iç-mek него / пия onu / iç-ir-mek карам него да пие onu / iç-tir-t-mek карам него (трето лице) да пие
  • Yumurtalar kaynıyor. – Яйцата се варят
  • Fatma yumurta kaynatıyor. – Фатма кара яйцата да се варят, тя сама извършва това действие.
  • Fatima yumurta kaynattırıyor. – Фатма кара някой друг да свари яйцата.

И двата вида глаголи – преминаващи и причинителни, приемат наставките „-r, -t, -tir“, като по този начин непреходен глагол се трансформира в преходен, т.е. образува се преминаващ глагол, а преминаващ глагол се преобразува в причинителен глагол. При причинителните глаголи действието се извършва не от подлога, а от трето лице, а при преминаващите глаголи подлогът в изречението извършва действието сам.

Наставките за образуване на преминаващи и причинителни глаголи се присъединяват към корена на глагола по следния начин:

– към всички едносрични корени на глаголи и всички корени на глаголи, които завършват на съгласния звук „t“ се присъединяват наставките „dir, dır, dür, dur, tir, tır, tür, tur“, по правилото „4х“ на вокалната хармония.

  • almak – вземам
  • aldırmak – карам някого да вземе
  • kesmek – режа
  • kestirmek – карам някого да реже
  • boyatmak – боядисвам
  • boyattırmak – карам някого да боядисва
  • kapatmak – затварям
  • kapattırmak – карам някого да затвори

– към всички многосрични корени на глаголи, които завършват на съгласен звук звук „r“ се присъединява наставката „t“, за да бъдат трансформирани в причинителни глаголи.

  • yapıştırmak – залепвам
  • yapıştırtmak – карам някого да залепи
  • güldürmek – смея се
  • güldürtmek – разсмивам някого

-към многосрични корени на глаголи, които завършват с гласен звук, се присъединява наставката „it, ıt, üt, ut, et, at“, като последният гласен звук от корена на глагола и първия гласен звук от наставката се сливат

  • yürümek – ходя пеш
  • yürü-üt-mek – yürütmek – карам някого да ходи пеш
  • söylemek – казвам
  • söyle-et-mek – söyletmek – карам някого да каже нещо
  • temizlemek – чистя
  • temizle-et-mek – temizletmek – карам някого/нещо да почисти
  • uyumak – спя
  • uyu-ut-mak – uyutmak – приспивам някого
Упражнения

 

Активни глаголи (Etken Fiiller)

Активни глаголи (Etken Fiiller) – показват, че действието в изречението се извършва от подлога. Тези глаголи не приемат наставки и се използват директно със собственото си речниково значение.

  • Çocuklar kitaplarını unuttular. – Децата забравиха книгите си.
  • Balıkçılar, ağları çekti. – Рибарите издърпаха мрежите.
  • Annem kahvaltı hazırlıyor. – Майка ми приготвя закуска.

Пасивни глаголи (Edilgen Fiiller)

Пасивни глаголи (Edilgen Fiiller) – често може да бъде използвано пасивно изречение, когато говорещият  не знае действителния изпълнител на дадено действие, или когато по някаква причина не иска да го спомене. При трансформиране на активни глаголи в пасивни глаголи, не става ясно кой е извършил върши действието:

  • Murat soruları çözdü. – Мурат реши въпросите. Ясно ли е кой реши въпросите? = Мурат = Активен глагол
  • Sorular çözüldü. – Въпросите бяха решени. Ясно ли е кой реши въпросите? Не. = Пасивен глагол

Пасивните глаголи се образуват с помощта на словообразуващите наставки „-l“ или „-n“.

– когато коренът на глагола завършва на гласен звук или на съгласен звук „L“ към него се прикрепя наставка „İN“ – in, ın, ün, un“, като последният гласен звук от корена на глагола и първия гласен звук от наставката се сливат в един, ако са еднакви.

  • görmek – görünmek – виждам – да се види
  • silmek – silinmek – изтривам – да се изтрие       
  • tanımak – tanınmak – научавам – да се научи
  • Asker vatanı koruyor. – Войникът пази родината.
  • Vatan düşmandan korunur. – Родината се пази от врагове.
  • Ben arabayı yıkadım. – Измих колата.
  • Arabamı yıkandı. – Колата ми беше измита.
  • Biz sebze topladık. – Ние събрахме (набрахме) плодове.
  • Sebze toplandı. – Плодовете бяха събрани.

Като изключение от това правило, глаголът  “anlamak” се трансформира от активен в пасивен глагол чрез присъединяване на словобразуващата наставка „şıl“

  • anlamak – anlaşılmak – „anlaşıldı“ вместо “anlandı” – беше разбран.

– когато коренът на глагола завършва на всеки друг съгласен звук към него се присъединява словообразуващата  наставка „İL – il, ıl, ül, ul“, като последният гласен звук от корена на глагола и първия гласен звук от наставката се сливат в един, ако са еднакви.

  • sevmek – sevilmek – обичам – да се обича
  • bakmak – bakılmak – гледам – да се гледа
  • bozmak – bozulmak – развалям – да се развали
  • Ben üç kahve fincan kırdım. – Счупих ти кафени чашки.
  • Üç kahve fincanı kırıldı. – Три кафени чашки се счупиха.
  • O her şey bitirdi. – Той приключи всичко.
  • Her şey bitirildi bile. – Всичко вече е приключено.
  • Siz arabanız onardınız. – Вие ремонтирахте колата си.
  • Sizin arabanız onarıldı. – Колата ви беше ремонтирана.

Отрицателните форми на пасивните форми на глаголите се образуват чрез присъединяване на наставките  „mez, maz“ към корена на глагола:

  • Burada tütün satılmaz. – Тук не се продава тютюн.
  • Denizde yüzülmez. – В морето не може да се плува.

Образуване на изречения с пасивни глаголи

Упражнения

 

Възвратни глаголи (Dönüşlü Fiiller)

Възвратни глаголи (Dönüşlü Fiiller) – подобно на пасивните глаголи, възвратните глаголи се образуват чрез присъединяване на наставки „-l“ и  „-n“ към корена на глагола, като изразяват действие, отправено или упражнено върху самия подлог. При възвратните глаголи има яснота кой е извършителят на действието,  за разлика от пасивните глаголи, при които няма ясен извършител. В българския език възвратните глаголи се образуват с помощта на възвратното лично местоимение „се“ или на възвратното местоимение „си“, напр. мия – мия се, мисля – мисля си. Възвратните глаголи се отнасят единствено към одушевени предмети.

  • Murat, eve gider gitmez yıkandı. – Мурат се изми веднага щом се прибра у дома. – възвратен глагол – Мурат извършва действието върху себе си.
  • Salon akşam için hazırlandı. – Залата се подготви (беше подготвена) за вечерта – пасивен глагол – залата е била подготвена от някой друг.

Възвратните глаголи в турския език се образуват с наставките „-l“ и „-n“, които по правилото „4х“ на вокалната хармония се преобразуват съответно в  „n, in, ın, ün, un“ и „l, il, ıl, ül, ul“.

  • Deniz çekildi. – Морето се отдръпна.
  • Oğlum yıkanıyor.  – Синът ми се изми.
  • Ayşe taranıyor. – Айше се среса.
  • Kedi masanın altında kaşınıyor. – Котето се чеше под масата.
  • Övünüyor. – Той се хвали (сам себе си).
  • Ayşe odayı süsledi. –Айше украси стаята. – Кой украси стаята? = Айше. = активен глагол
  • Oda süslendi. – Стаята беше украсена. – Кой украси стаята? = Не е ясно. = пасивен глагол
  • Ayşe süslendi. – Айше се украси (разкраси). – Кой се украси (разкраси)? = Айше. = действието е извършено от Айше върху нея самата – възвратен глагол с наставка “n”
Упражнения

 

Взаимни глаголи (İşteş Fiiller)

Взаимни глаголи (İşteş Fiiller) –  при взаимните глаголи най – малко две лица извършват действието един върху друг или едно на друго, всяко лице е едновременно и извършител, и засегнат от действието. Взаимните глаголи в турския език се образуват чрез присъединяване на наставката „İŞ – ş, iş, ış, üş, uş“

  • Ben sana bakıyorum. – Аз те гледам.
  • Onlar bakışıyorlar. – Те се гледат. (един друг)
  • Seni öpüyorum. – Целувам те.
  • Öpüşüyorlardı. – Те се целуваха. (един друг)
  • Annemi gördüm. – Видях майка ми.
  • Onlar Pazar günleri görüşürler. – Те се срещат в неделните дни. (един друг)

 

Прости глаголи (Basit Fiiller)

Простите глаголи са глаголи, към които няма присъединена словообразуваща наставка. Простите глаголи могат да приемат само  видоизменящи наставки, които не променят речниковото им значение, а само тяхната функция в изречението.  

gel miş ler di
Корен на глагол Наставка за минало неопределено време Наставка за множествено число Наставка за минало свършено (определено) време
Видоизменящи наставки
  • Akşamları erken yat. – Вечерите си ляга рано.

В това изречение глаголът “yat” приема единствено наставка за сегашно – бъдеще (широко) време, а наставките за глаголни времена са видоизменящи наставки. Това означава, че глаголът “yat” е прост глагол.

 

Сложни глаголи (Birleşik Fiiller)

Сложните глаголи са образувани от поне две думи, комбинирани или групирани заедно. Комбинацията от думи, може да включва съществително име, прилагателно име и глагол, но поне една от думите трябва да бъде глагол. Сложни глаголи в турския език се образуват по три начина.

 

Сложни глаголи образувани с помощта на спомагателен глагол (Yardımcı birleşik fiiller)

Спомагателните глаголи  образуват сложни глаголи в комбинация със съществително име, прилагателно име, местоимение или наречие, като лексикалното значение на тези сложни глаголи се носи от името. Спомагателните глаголи се променят според глаголното време и глаголното лице и се спрягат във всички глаголни времена.

  • olmak – sahıbi olmak
  • etmek – davet etmek
  • eylemek – muvaffak eylemek
  • kılmak – anlam kılmak
  • yapmak – alışveriş yapmak

Когато спомагателните глаголи се изписват слято със съществителните имена, заедно с които образуват сложни глаголи, съществително име претърпява или отпадане на последния съгласен звук от него или удвояване на последния съгласен звук.

  • seyretmek – seyir etmek
  • zannetmek – zan etmek
  • zehrolmak – zehir olmak

Спомагателни глаголи, образуващи сложни глаголи в комбинация с други глаголи:

  • vermek – hazırlamak + vermek = hazırlayıvermek
  • durmak -yoğurmak + durmak = yoğuradurmak
  • yazmak – düşmek + yazmak = düşeyazmak
  • bilmek – söylemek + bilmek = söyleyebilmek
  • gelmek – çıkmak + gelmek = çıkagelmek
  • kalmak – donmak + kalmak = donakalmak

 

 

Сложни глаголи образувани съгласно правила (Kuralli birleşik fiiller)

Комбинирането на два глагола с помощта на междинен звук по определени правила, образува нови сложни глаголи. Междинните звукове, които се употребяват за свързване на двата глагола са:

  • -а/- е – използват се при образуване на Глаголи обозначаващи възможност (Yeterlilik Fiiller), Глаголи обозначаващи продължителност (Süreklilik Fiiller), Глаголи обозначаващи приближаване (Yaklaşma Fiiller)
  • -i/-ü/-i/-u – използват се при образуване на Глаголи обозначаващи бързина (Tezlik Fiiller)

Сложните глаголи образувани съгласно правила се разделят в четири групи:

 

Глаголи обозначаващи възможност (Yeterlilik Fiiller) 

Глаголите обозначаващи възможност (Yeterlik (Yeterlilik) Fiil)  се образуват с помощта на спомагателния глагол -а/- е -bilmek“ – изразяват възможност за осъществяване на действието. Глаголът „bilmek“ не променя речниковото значение на основния глагол, той единствено добавя възможност за осъществяване към значението му. Глaголите обозначаващи възможност се използват и за искане и даване на разрешение и за назоваване на вероятност.

  • Arabayı tek başıma itebilirim. – Мога да бутам колата сам. (възможност)
  • Gidebilir miyiz? Gidebilirsiniz. – Може ли да отидем? (искане на разрешение) Може да отидете. (даване на разрешение)
  • Bugün yağmur yağabilir. – Днес може да вали. (вероятност)

Отрицателната форма на глаголите обозначаващи възможност се образува по три начина, защото в глагола за възможност могат да бъдат включени както положителни, така и отрицателни форми на основния глагол, чрез присъединяване на отрицателната наставка –ma/-me.

  • Alamam – не мога да взема – отрицателна наставка “ama”
  • Almayabilirim – може да не взема – отрицателна наставка „ma-ya“
  • Alamayabilirim – може да не мога да взема – отрицателна наставка „ama-ya“

Отицателните форми на глаголите, обозначаващи възможност могат да изразяват – невъзможност за извършване на действието, вероятност от невъзможност за извършванена действието или вероятност за неизвършването му.

  • Yarın, bir işim çıkarsa gelemeyebilirim. – Може да не успея да дойда утре, ако имам нещо да правя.  (вероятност от невъзможност за извършване на действието)
  • Bu konuya değinmeyebilirim. – Не мога да засягам тази тема (невъзможност за извършване на действието)
  • Bu soruyu o da çözemeyebilir. – Той може и да не е в състояние да отговори на този въпрос. (вероятност за неизвършването на действието)

 

Глаголи обозначаващи бързина (Tezlik Fiiller)

Глаголите обозначаващи бързина (Tezlik Fiiller) се образуват с помощта на спомагателния глагол „-i/-ü/-i/-u -vermek“ – изразяват бързина в извършване на действието. Глаголът „vermek“ не променя речниковото значение на основния глагол, той единствено добавя бързина към значението му.

  • Bardak elimden düşüverdi. – Чашата падна от ръката ми. (бързо, изведнъж)
  • Şu paketleri üçüncü kata çıkarıver. – Занеси тези пакети до третия етаж. (бързо, веднага)

Когато са употребени в отрицателна форма, глаголите за бързина придават значение на „не се обръща внимание“, „не се интересува“, „отказва се“:

  • Onlar sizden hoşlanmıyorsa, siz de onlara gitmeyiverin canım! – Ако не те харесват, и ти не ходи при тях, мила моя! (не им обръщай внимание)
  • O kadar bekledim, bana bir mektup bile yazıvermedin. – Толкова дълго чаках, а ти дори не ми написа едно писмо. (теб не те интересуваше)
  • Adamın üzerine fazla gitmeyin, sonra bir daha gelmeyiverir. – Не досаждайте повече на човека, може и да не дойде отново. (може да се откаже да дойде)

 

Глаголи обозначаващи продължителност (Süreklilik Fiiller)

Глаголите обозначаващи продължителност (Süreklilik Fiil) се образуват с помощта на спомагателните глаголи „-а/-e-durmak“, „-а/-e -kalmak“, „-а/-e -gelmek“ – изразяват продължителност в осъществяване на действието, като добавят значение на „още известно време“ към въпросното действие, подчертават че действието се разпростира във времето и не приключва за миг. Глаголите „durmak“, „kalmak“ и „gelmek“ не променят речниковото значение на основния глагол, те единствено добавят продължителност към значението му.

  • Siz şu yazıyı iceleyedurun biraz sonra ben de size katılırım. – Продължавайте да четете написаното и аз ще се присъединя към вас след малко.(продължавайте да четете още известно време)
  • O giderken arabanın ardından bakakaldık. – Гледахме (продължавахме да гледаме още известно време) след колата, докато той си тръгваше.
  • Sen olayı düşünedur, ben şu yazıyı müdüre verip geleyim. – Ти продължавай да мислиш за това, аз ще там това писмо на директора и ще дойда. (помисли още известно време)

Глаголите за продължителност не се употребяват в отрицателна форма.

 

Глаголи обозначаващи приближаване (Yaklaşma Fiiller)

Глаголите обозначаващи приближаване (Yaklaşma Fiil) се образуват с помощта на спомагателния глагол „-а/-e-yazmak“– показват, че действието не се е състояло, но е близо до реализация, придават значение на „почти, малко остана“. Глаголът „yazmak“ не променя речниковото значение на основния глагол, той единствено добавят към значението му информация, че действието предстои да се случи.

  • Adam korkudan bayılayazdı. – Мъжът щеше да припадне от страх. (беше пред припадане)
  • Bardağı düşüreyazdım. – Щях да съборя чашата (за малко да я съборя)
  • İşe giderken yolda düşeyazdım. – Като отивах на работа за малко да падна.

 

Сложни глаголи образувани от комбинирани думи по смисъл (Anlamca Kaynaşmış Birleşik Fiiller)

Обикновено това са комбинации на съществително име или прилагателно име с глагол, като повечето такива сложни глаголи са метафорични (идиоми).

  • hasta düşmek – разболявам се, падам болен
  • yorgun düşmek – уморявам се, падам уморен
  • gözden düşmek – падам в нечии очи

 

Производни глаголи (Türemiş Fiiller)

Производните глаголи са сложни глаголи, получени чрез добавяне на словообразуваща наставка за образуване на глаголи към корена на глагола.

sev il ir
Корен на глагол Наставка за образуване на глаголи Наставка за сегашно-бъдеще (широко) време
Словообразуваща наставка Видоизменяща наставка
  • Sevmek – обичам
  • Sevilmek – да бъда обичан
  • Çıkmak – çıkarmak
  • Sönmek – söndürmek
  • Sarmak – sarılmak

 

Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув

error: