Видове изречения/Cümle Çeşitleri

Изречението е изказване на чувства, мисли или ситуации или преценки, чрез граматически организирано свързване на отделни думи. В турския език изреченията се класифицират според тяхното значение, структура, вид и място на сказуемото (глагола) в изречението.

  1. Изречения по вид на сказуемото (Yükleminin Türüne Göre Cümleler)
  1. Изречения според мястото на сказуемото (Yükleminin Yerine Göre Cümleler)

 3. Изречения според значението им (Anlamlarına Göre Cümleler)

4. Изречения според структурата им (Yapılarına Göre Cümleler)

 

 

Изречения по вид на сказуемото (Yükleminin Türüne Göre Cümleler)

Според вида на думата, която образува сказуемото изреченията могат да бъдат глаголни или имени.

 

Глаголни изречения (Fiil (Eylem) Cümlesi)

В глаголните изречения сказуемото представлява склонен глагол в някое от глаголните времена в турския език.

  • Ben su içiyorum. – Аз пия вода.
  • Sen arabaya bindin. – Ти се качи в колата.

Именни изречения (İsim (Ad) Cümlesi)

В имените изречения сказуемото представлява име, което е склонено чрез допълнителен глагол в някое от глаголните времена в турския ези. Името може да бъде съществително име, прилагателно име, местоимение или следлог.

  • Kardeşimin oğlu öğretmenmiş. – Синът на брат ми е бил учител.
  • O doktordur. – Той е лекар.

В имените изречения следва да се обръща внимание на омонимите – думи с еднакъв звуков състав, но различни по значение. Една от тези думи може да бъде или съществително име или глагол.

  • Artık vakit çok geç. – Вече е много късно. (geç – късно, име)
  • Köprüden sen de geç. – И ти мини по моста. (geçmek –минавам, глагол склонен в повелително наклонение)

 

Изречения според мястото на сказуемото (Yükleminin Yerine Göre Cümleler)

Според мястото на сказуемото, изреченията могат да бъдат правилни и обърнати.

 

Правилни изречения (Kurallı (Düz) Cümle)

В правилните изречения сказуемото се намира на последно място в изречението.

  • Bu sabah erken kalktım. – Тази сутрин станах рано.
  • Kitap okumayı severim. – Обичам да чета книги.

 

Обърнати изречения (Devrik Cümle)

В обърнатите изречения сказуемото не се намира на последно място в изречението.

  • Bir kuş sesi gelir dudaklarından. – От устните му идва птичи глас.
  • Bir gülsün sen. – Ти си една роза.

 

Изречения без сказуемо (Eksiltili Cümle)

Изреченията без сказуемо не дават пълна информация за значението на изречението, затова обикновено те завършват с препинателния знак многоточие (…)

  • Günün sonunda bir çay molası… – Една почивка за чай в края на деня…
  • Senin yanında ne dert, ne tasa… – До теб нито притеснения, нито тревоги…

 

Изречения според значението им (Anlamlarına Göre Cümleler)

Видовете изречения според тяхното значение се разделят на четири основни групи, в зависимост от това дали се извършва декларираното в изречението действие или не, дали се пита за действието или дали се изразява емоция.

 

Положителни изречения (Olumlu Cümle)

Изреченията, които описват случване на действие или сбъдване на ситуация се наричат положителни изречения.

  • Bugün hava güzeldi. – Днес времето беше хубаво
  • Kırtasiyeden kalem aldım. – Купих химикал от книжарницата.

 

Отрицателни изречения (Olumsuz Cümle)

Изреченията, които описват, че действие или ситуация не са извършени се наричат отрицателни изречения.

  • Bugün hava güzel değil – Днес времето не беше хубаво
  • Kırtasiyeden kalem almadım. – Не купих химикал от книжарницата.

Отрицателни изречения в турския език могат да бъдат съставяни както с отрицателната наставка“-ma, -me”, думите “yok, değil” и съюзът „ne … ne …“,  така и чрез наставката “-sız, -siz, -suz, -süz“, присъединена към име.

  • Bugün hava güzel değildi. – Днес времето не беше хубаво
  • Bu kitap bende yok. – Тази книга не е у мен.
  • Bu yemek çok tuzsuz. – Това ядене е безсолно.

В турския език е възможно в едно изречение да бъдат използвани думи за отрицание, но то да е положително по смисъл.

  • Bu çocuk akılsız değil. (akıllı) – Това дете не е без акъл. (с акъл е)
  • Onun evi yok değil. (var) – Не е така, че няма къща. (има)
  • Çocuk okula gitmiyor değil. (gidiyor) – Не е така, че детето не ходи на училище. (ходи)

Възможно е и изречението да е положително, но да носи отрицателен смисъл. Съюзът “Ne … ne …” придава отрицателен смисъл на изречението.

  • Evde ne odun var ne kömür. (yok) – У дома няма нито дърва, нито въглища.
  • Ben sizi kırar mıyım hiç! (kırmam) – Аз мога ли да ви нараня! (не мога да ви нараня).

 

Въпросителни изречения (Soru Cümlesi)

Изреченията, които описват емоция или мисъл чрез въпрос или имат за цел да получат информация чрез въпрос, се наричат ​​въпросителни изречения.

  • Bu soruyu kim çözebilir? – Кой може да реши този въпрос?
  • Bu kitabı Ali mi getirdi? – Али ли донесе тази книга?

 

Възклицателни изречения (Ünlem Cümlesi)

Изреченията, които изразяват страх, радост, изненада, ентусиазъм, възхищение и т.н., се наричат ​​възклицателни изречения.

  • A, sen yine mi geldin! – А, ти пак ли дойде!
  • Yazık, çocuk annesiz kalmış! – Жалко, детето остана без майка!

 

Изречения според структурата им (Yapılarına Göre Cümleler)

Според своята структура изреченията в турския език се разделят на четири групи – прости, сложни, последователни и свързани изречения.

В граматиката съществуват главни и подчинени изречения. Главното изречение дава най-важната информация и може да съществува самостоятелно. Подчинените изречения се свързват с главното изречение и помежду си чрез различни съюзи, наречия и въпросителни местоимения играещи ролята на съюзи между отделните изречения и поясняват сказуемото в главното изречение по отношение на време, място, начин, количество, цел, условие или други възможни обстоятелства.

 

Прости изречения (Basit Cümle)

Изреченията, които изразяват една единствена завършена мисъл или въпрос и имат само едно сказуемо (глагол) се наричат прости изречения. Сказуемото може да бъде спрегнат глагол или име склонено с помощта на допълнителен глагол. Простото изречение има смисъл само по себе си. Простото изречение не е кратко изречения, то е изречение, което има само едно сказуемо.

  • Hakan bazen doğruyu söylemez. – Понякога Хакан не казва истината.
  • Sofiya ucuz bir şehir mi? – София евтин град ли е?
  • Eylül sonu ile ekim başlarında bu yaylalar şiddetli soğukların etkisine girerdi. – В края на септември и началото на октомври тези високопланински райони бяха под влиянието на силен студ.

 

Сложни изречения (Birleşik Cümle)

Изреченията с едно сказуемо и поне едно подчинено изречение се наричат ​​сложни изречения.

 

Сложни-съчинителни изречения (Girişik Birleşik Cümle)

В тези изречения, всички подчинени изречения са равнопоставени и могат да съществуват самостоятелно, като всяко просто изречение има свое сказуемо. В сложното съчинително изречение има толкова подчинени изречения, колкото сказуеми има.

  • Son gülen iyi güler. – Най – добре се смее този, който се смее последен.
  • Benimle görüşmeden sakın bir şey yapmayın. – Преди да се срещнем, в никакъв случай не правете нищо.

 

Сложни изречения образувани със съюза „ki” (ki’li Birleşik Cümle)

Сложните изречения образувани със съюза „ki” са изречения, които имат две съждения, които са свързани помежду си със съюза „ki”.

  • Görüyorum ki ders çalışıyorsun. – Виждам, че учиш.
  • Siz söylemedikçe ben sizin sorununuzu bilemem ki! – След като не ги казвате, аз няма как да знам проблемите ви!

 

Условни сложни изречения (Şartlı Birleşik Cümle)

Сложни изречения, в които подчиненото изречение е свързано с главното изречение чрез добавяне на условно значение, се наричат ​​условни сложни изречения. Подчинените изречения в условно сложните изречения се образуват само с наставката „-se, -sa“.

  • Siz geziye katılırsanız çok eğlenirsiniz. – Много ще се забавлявате, ако се включите в разходката.
  • Onlar çok çalısırlarsa her şeyi başarırlar. – Ако работят много ще успеят във всичко.

Сложни съставни изречения (İç İçe Birleşik Cümle)

В сложните съставни изречения има едно главно изречение и едно или повече подчинени изречения, които само допълват информацията за главното изречение (подчиняват му се), но не могат да съществуват самостоятелно.

  • Herkes için en doğrusu bu olacak, dedi. – За всички това ще бъде най – доброто, каза.
  • „Seni her zaman yanımda görmek istiyorum.“ cümlesiyle beni etkiledi. – Изречението, „Искам да те виждам винаги до себе си“, ме развълнува.

 

Последователни изречения (Sıralı Cümle)

Изречения, образувани в резултат на свързване на повече от едно просто или сложно изречение, разделени едно от друго с препинателни знаци – запетая (,) или точка и запетая (;), се наричат ​​последователни изречения. Последователните изречения имат поне две сказуеми и според подредбата си биват зависими и независими изречения.

 

Зависими последователни изречения (Bağımlı sıralı cümle)

В зависимите последователни изречения има общ елемент между свързаните прости или сложни изречения.

  • Bir söyle, iki dinle. – Първо кажи, второ слушай. – общ подлог “sen”
  • Babam Bursa’ya gitti, biz de gideceğiz. – Баща ми отиде в Бурса, и ние ще отидем

 

Независими последователни изречения (Bağımsız sıralı cümle)

В независимите последователни изречения няма общ елемент между свързаните прости или сложни изречения.

  • Bin dost az, bir düşman çok. – Хиляда приятели са малко, един враг е много.
  • Dilin kemiği yok, bildiğini söyler. – Езикът няма кости, говори каквото знае.

Свързани изречения (Bağlı Cümle)

Изреченията, които се образуват чрез обвързване на сказуемите в свързаните прости или сложни изречения, със съюзи, се наричат свързвани изречения. Съюзите в свързаните изречения са: ama, fakat, yalnız, ve, veya, ne…ne…, hem…hem…

  • Hem çalışıyorum hem okuyorum. – И уча и работя.
  • Çok çalıştı, fakat başaramadı. – Работи много, но не успя.

 

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув

error: