В турския език е заложена т.нар. „Вокална хармония“, което означава, че всяко окончание хармонира с последната гласна в думата. Основната функция на вокалната хармония в турския език е да разделя думите и сричките, така че речевите органи да могат да ги артикулират по-лесно и свободно. Всички гласни звукове в турските думи са подредени в ред в съответствие с правилата за вокалната хармония в турския език, като така се поддържа последователността само на меки или само на твърди гласни звукове във всички свързани срички в думата.
Това изглежда, доста объркващо в началото, но в последствие процеса се автоматизира и несъзнателно се слага вярното окончание. Дори в началото да не успявате да хармонизирате звуковете правилно, това няма да се отрази на смисъла на това, което казвате.
Има две правила за хармонията – 2Х и 4Х, които се употребяват в различни случаи.
ПРАВИЛО 2Х
- ако последната гласна в думата е твърда – добавяме окончание с твърда гласна
- ако последната гласна в думата е мека – добавяме окончание с мека гласна
Твърди гласни са A I O U – окончание „A“
Меки гласни са E İ Ö Ü – окончание „E“
Например по правилото 2Х се употребява множественото число в турския език:
Araba – arabaLAR , Sınıf – SınıfLAR, Tablo – TabloLAR, Çocuk – ÇocukLAR
Kalem – KalemLER, Kedi – KediLER, Yöl – YölLER, Ünlü – ünlüLER,
ПРАВИЛО 4X
Според последната гласна в думата добавяме:
A, I – окончание „I“
E, İ – окончание „İ“
O, U – окончание „U“
Ö, Ü – окончание „Ü“
Например по правилото 4Х се употребява въпросителната частица „ЛИ“ в турския език:
A, I – mı? Var mı? – има ли?
E, İ – mi? Gidelim mi? – да отидем ли?
O, U – mu? Buldun mu? – намери ли?
Ö, Ü – mü? Gördün mü? – видя ли?
Изключение за хармонизиране по законите на Вокалната хармония правят някой думи заети от други езици, обикновено от арабски език. Например: saatler, işhali, meşgülum и др.
Употреба на вокалната хармония в турския език:
|
2Х A, I, O, U – A E, İ, Ö, Ü – E |
4Х A, I – I E, İ – İ O, U – U Ö, Ü – Ü |
| Множествено число
– lar, -ler |
Глагол „СЪМ“
–ım, -im, -um, -üm |
| Местен падеж
–da, – de (след звучна съгл. или гласна) -ta, -te (след беззвучна съгласна) |
Въпросителна частица „ли“
-mı, -mi, -mu, -mü |
| Дателен падеж
–a, -e (след съгласна) -ya, -ye (след гласна) |
Родителен падеж
–nın, -nin, -nun, -nün (след гласна) -ın, -in, -un, -ün (след съгласна) |
| Отделитен падеж
–dan, -den (след звучна съгл. или гласна) -tan, -ten (след беззвучна съгласна) |
Определяемо в родителен падеж
–sı, -si, -su, -sü (след гласна) -ı, -i, -u, -ü (след съгласна) |
| Madan önce
Meden önce |
Dıktan/dikten sonra
Tıktan/tikten sonra Duktan/dükten sonra Tuktan/tükten sonra |
| Var (saat)
Kala (saat) |
Geçiyor/geçe (saat) |
| Отрицателна частица „не“ в минало време
–ma, -me |
Отрицателна частица „не“ в сегашно и в минало несвършено време
-mı, -mi, -mu, -mü |
| Със (вътре в думата)
-la, -le, -yla, -yle |
Минало време
-dı, -di, -du, -dü(след звучна съгл. или гласна) -tı, -ti, -tu, -tü (след беззвучна съгласна) |
| Образуване на езици
–ca, -ce (след звучна съгл. или гласна) -ça, -çe (след беззвучна съгласна) |
Абсолютни истини
–dır, -dir, -dur, -dür (след звучна съгл. или гласна) -tır, -tir, -tur, -tür (след беззвучна съгласна) |
