Основният закон за вокалната хармония на гласните се състои в това, че всички гласни в една и съща турска дума, била тя проста или производна, се приспособяват към гласната в първата сричка, като този основен закон се дели на две основни правила. Правилата за вокална хармония се отнасят само до чисто турски думи с техните наставки и окончания и не са валидни за думи от чужд произход.
В турския език всеки гласен звук в думата трябва да хармонира с предходния такъв, като по този начин речевите органи да могат да артикулират сричките в думата по-лесно и свободно. Чрез правилата на Вокалната хармония се поддържа последователността на еднотипни гласни звукове във всички свързани срички в думата – меки или твърди, широки или тесни, закръглени или незакръглени.
- Твърдите гласни звукове в турския език са „A, а“, „I, ı“, „O, o“ и „U, u“
- Меките гласни звукове в турския език са „E, e“, „İ, i“, „Ö, ö“ и „Ü, ü“
- Широките гласни звукове в турския език са „A, а“, „E, e“, „O, o“ и „Ö, ö“
- Тесните гласни звукове в турския език са „I, ı“, „İ, i“, „U, u“ и „Ü, ü“
- Незакръглените гласни звукове в турския език са „A, а“, „I, ı“, „E, e“ и „İ, i“
- Закръглените гласни звукове в турския език са „O, o“, „U, u“, „Ö, ö“ и „Ü, ü“
Например, според Вокалната хармония меките гласни звукове в думата – e, i, ö, ü, могат да бъдат следвани от меки гласни звукове, а твърдите гласни звукове – a, ı, o, u, могат да бъда следвани от твърди гласни звукове.
- açık (ясен, открит) – a-çık-la-mak (разяснявам)
- barış (мир) – ba-rış-cı (миротворец, миролюбив)
- bilgi (знание) – bil-gi-ler (знания)
- eğitim (образование) – e-ği-tim-li (образован)
- üzüm (грозде) – ü-züm-cü (продавач на грозде)
Изключение от това правило правят думи, които са взаимствани от други езици или сложни думи, и при които няма последователност само на еднотипни гласни звукове:
- seyahat (пътуване)
- akciğer (бял дроб)
- başkent (столица)
Освен това, изключение правят и наставките -yor, -ken, -ki, -leyin, -(i) mtrak, -daş, -gil, които не следват правилата на вокалната хармония при присъединяването им към думата, и които не се променят спрямо вида на предхождащия ги гласен звук.
- geli-yorum (идвам)
- okur-ken (четейки)
- akşam-leyin (през вечерта)
- mav-i-mtrak (синкав)
Хармонията на гласните звукове се отнася както за звуковете в основната дума, така и за гласните звукове в наставките, които могат да бъдат добавяни към нея, като в зависимост от употребата, при добавяне на наставки към основната дума, вокалната хармония има две разновидности – двугласна и четиригласна хармония, и се прилага по две правила:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.