Вокална хармония/Ünlü uyumu

Хармонията на гласните звукове в турския език – Вокална хармония, се осъществява по следните правила: 

• Правило „2х“
• Правило „4х“

В турския език всеки гласен звук в думата трябва да хармонира с предходния такъв, като по този начин речевите органи да могат да ги артикулират сричките в думата по-лесно и свободно. Чрез правилата на Вокалната хармония се поддържа последователността само на меки или само на твърди гласни звукове във всички свързани срички в думата.

• Твърдите гласни звукове в турския език са „A, а“, „I, ı“, „O, o“ и „U, u“
• Меките гласни звукове в турския език са „E, e“, „İ, i“, „Ö, ö“ и „Ü, ü“

Меките гласни звукове в думата – e, i, ö, ü, могат да бъдат следвани единствено от меки гласни звукове, а твърдите гласни звукове – a, ı, o, u, могат да бъда следвани единствено от твърди гласни звукове.

• açık (ясен, открит) – a-çık-la-mak (разяснявам)
• barış (мир) – ba-rış-cı (миротворец, миролюбив)
• bilgi (знание) – bil-gi-ler (знания)
• eğitim (образование) – e-ği-tim-li (образован)
• üzüm (грозде) – ü-züm-cü (продавач на грозде)

Изключение от това правило правят думи, които са взаимствани от други езици или сложни думи, и при които няма последователност само на меки или само на твърди гласни звукове:

• seyahat (пътуване)
• akciğer (бял дроб)
• başkent (столица)

Освен това, изключение правят и наставките -yor, -ken, -ki, -leyin, -(i) mtrak, -daş, -gil, които не следват правилата на вокалната хармония при присъединяването им към думата, и които не се променят спрямо вида на предхождащия ги гласен звук.

• geli-yorum (идвам)
• okur-ken (четейки)
• akşam-leyin (през вечерта)
• mav-i-mtrak (синкав)

Хармонията на гласните звукове се отнася както за звуковете в основната дума, така и за гласните звукове в наставките, които могат да бъдат добавяни към нея, като в зависимост от употребата, при добавяне на наставки към основната дума, вокалната хармония се прилага по две правила:

Правило „2х“

• Ако последният гласен звук в думата е твърд – „A“, „I“, „O“ или „U“ – към думата се присъединява наставка с твърд гласен звук „A“
• Ако последният гласен звук в думата е мек – „E“, „İ“, „Ö“ и „Ü“ – към думата се присъединява наставка с мек гласен звук „E“