Вокална хармония

В турския език е заложена т.нар. „Вокална хармония“, което означава, че всяко окончание хармонира с последната гласна в думата. Основната функция на вокалната хармония в турския език е да разделя думите и сричките, така че речевите органи да могат да ги артикулират по-лесно и свободно. Всички гласни звукове в турските думи са подредени в ред в съответствие с правилата за вокалната хармония в турския език, като така се поддържа последователността само на меки или само на твърди гласни звукове във всички свързани срички в думата.

Това изглежда, доста объркващо в началото, но в последствие процеса се автоматизира и несъзнателно се слага вярното окончание. Дори в началото да не успявате да хармонизирате звуковете правилно, това няма да се отрази на смисъла на това, което казвате.

Има две правила за хармонията – 2Х и 4Х, които се употребяват в различни случаи.

ПРАВИЛО 2Х

  1. ако последната гласна в думата е твърда – добавяме окончание с твърда гласна
  2. ако последната гласна в думата е мека – добавяме окончание с мека гласна

Твърди гласни са A I O Uокончание „A

Меки гласни са E İ Ö Ü – окончание „E

Например по правилото 2Х се употребява множественото число в турския език:

Araba – arabaLAR , Sınıf – SınıfLAR, Tablo – TabloLAR, Çocuk – ÇocukLAR

Kalem – KalemLER, Kedi – KediLER, Yöl – YölLER, Ünlü – ünlüLER,

ПРАВИЛО 4X

Според последната гласна в думата добавяме:

A, I – окончаниеI

E, İ – окончаниеİ

O, U – окончаниеU

Ö, Ü – окончаниеÜ

Например по правилото 4Х се употребява въпросителната частица „ЛИ“ в турския език:

A, I – mı? Var ? има ли?

E, İ – mi? Gidelim mi? – да отидем ли?

O, U – mu? Buldun mu? – намери ли?

Ö, Ü – mü? Gördün ? – видя ли?

Изключение за хармонизиране по законите на Вокалната хармония правят някой думи заети от други езици, обикновено от арабски език. Например: saatler, işhali, meşgülum и др. 

Употреба на вокалната хармония в турския език:

A, I, O, U – A

E, İ, Ö, Ü – E

A, I – I

E, İ – İ

O, U – U

Ö, Ü – Ü

Множествено число

lar, -ler

Глагол „СЪМ“

ım, -im, -um, -üm

Местен падеж

da, – de (след звучна съгл. или гласна)

-ta, -te (след беззвучна съгласна)

Въпросителна частица „ли“

-mı, -mi, -mu, -mü

Дателен падеж

a, -e (след съгласна)

-ya, -ye (след гласна)

Родителен падеж

nın, -nin, -nun, -nün (след гласна)

-ın, -in, -un, -ün (след съгласна)

Отделитен падеж

dan, -den (след звучна съгл. или гласна)

-tan, -ten (след беззвучна съгласна)

Определяемо в родителен падеж

sı, -si, -su, -sü (след гласна)

-ı, -i, -u, -ü (след съгласна)

Madan önce

Meden önce

Dıktan/dikten sonra

Tıktan/tikten sonra

Duktan/dükten sonra

Tuktan/tükten sonra

Var (saat)

Kala (saat)

Geçiyor/geçe (saat)
Отрицателна частица „не“ в минало време

ma, -me

Отрицателна частица „не“ в сегашно и в минало несвършено време

-mı, -mi, -mu, -mü

Със (вътре в думата)

-la, -le, -yla, -yle

Минало време

-dı, -di, -du, -dü(след звучна съгл. или гласна)

-tı, -ti, -tu, -tü (след беззвучна съгласна)

Образуване на езици

ca, -ce (след звучна съгл. или гласна)

-ça, -çe (след беззвучна съгласна)

Абсолютни истини

dır, -dir, -dur, -dür (след звучна съгл. или гласна)

-tır, -tir, -tur, -tür (след беззвучна съгласна)

 

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув