Глаголното време e граматична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването. В турския език глаголните времена се разделят на прости глаголни времена, сложни глаголни времена, образувани от прости времена и сложни глаголни времена образувани от наклонения.
Към простите глаголни времена в турския език спадат – сегашно време, сегашно-бъдеще време (широко време), минало определено (свършено) време, минало неопределено време и бъдеще време, както и наклоненията на глаголите – повелително наклонение, повелително-желателно наклонение, желателно-условно наклонение и наложително наклонение.
Сложните глаголни времена, образувани от прости глаголни времена в турския език включват „исторически“ глаголни времена, глаголни времена, за които сме „чули от друг“ и глаголни времена под условие.
Тъй като турският език е аглутинативен език, повечето граматични форми се образуват чрез наставки, в това число и образуването на различните форми на глаголните времена. За да бъдат присъединени наставки и окончания към глагол, трябва да бъде открит неговия корен като от речниковата форма на глагола се премахват окончанията „mak“ или „mek“. Например, глаголът „yapmak“ означава „правя“, така че премахването на наставката „mak“ оставя основата (корена) на глагола „yap“. Различните форми на глагола „yapmak“ може да видите във Форми на глагола в турския език.
Глаголните времена в турския език се образуват от корена на глагола, към който се присъединява наставка за съответното глаголно време. В зависимост от това, дали глаголът ще е в положителна или отрицателна форма към него не се присъединява или съответно се присъединява отрицателната частица “mı, mi, mu, mü/ma, me/maz, mez”. При присъединяване на наставките с цел да бъде избегнато натрупването на гласни звукове един до друг, при необходимост се вмъква свързващ съгласен звук “y”. След наставката на съответното време се присъединяват лични окончания за съответното лице и число.
Положителен или отрицателен въпрос на глагола се образува с помощта на положителната или отрицателната форма на глагола и въпросителната частица “mi”, към която се присъединят личните окончания.
При образуване на отрицателната форма на глаголите в изречението, често се употребява думата “hiç” (изобщо), която засилва отрицанието.
|
Сложни времена, образувани от прости времена:
|
Сложни времена, образувани от наклонения:
|
