Глаголното време e граматична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването и се свързва с протичането на действието, с неговото извършване, с представянето му като процес или резултат. Употребата на глаголните времена в турския език, може да научите в нашите Онлайн курсове по турски език и да вземете вашите Сертификат за владеене на турски език (A1), Сертификат за владеене на турски език (A2).
Наклонението (kip) е граматична категория, която изразява как и кога се извършва или осъществява изразеното чрез глагола действие и включват четири елемента: значение на корена или на основата, значение на наклонението, значение на времето и значение на лицето, в което се намира спрегнатия глагол. Корените и основите на глагола приемат различни форми, чрез различни наставки, за да обозначат действия, събития или ситуации. Последователността на наставките в спрегнатия глагол е:
- корен на глагол или глаголна основа
- наставка за наклонение или глаголно време
- лично окончание
Освен тези наставки, глаголите в турския език приемат наставки за отрицание и въпросителни наставки.
Простите глаголни времена в турския език включват общо девет наклонения, които се разглеждат в две групи.
- BİLDİRME (HABER) KİPLERİ – изявителни наклонения на глагола, които означават действие, което се възприема като реално и се изразява в сегашни, минали или бъдещи времена в положителни и отрицателни аспекти и от гледна точка на аспектите възможност или невъзможност. В изявително наклонение в турския език са петте прости глаголни времена, които съобщават и изразяват извършеното, извършващото се в момента или предстоящото да се извърши действие – сегашно време, сегашно-бъдеще време (широко време), минало определено (свършено) време, минало неопределено време и бъдеще време
- DİLEK (KOŞUL) KİPLERİ – желателни наклонения на глагола, които нямат времево значение. Чрез тях се изразяват заповеди, молби, условия и предложения. В турския език има четири наклонения на глаголите – повелително наклонение, повелително-желателно наклонение, желателно-условно наклонение и наложително наклонение.
Сложните глаголни времена в турския език включват общо четиринадесет наклонения, които се разглеждат в три групи.
- ANLATMA (HİKAYE) BİLEŞİK ZAMANI – сложни наклонения на глагола, които най – общо казано, се използват за разказване на истории, на които говорещото лице е било свидетел в миналото.
- İLETME (RİVAYET) BİLEŞİK ZAMANI – сложни наклонения на глагола, които най – общо казано, се използват за препредаване на истории или събития, на които говорещото лице не е било свидетел в миналото, а е чуло за тях от друг.
- KOŞUL (ŞART) BİLEŞİK ZAMANI – сложни наклонения на глагола, които най – общо казано, се използват за изказване на условности.
Сложните глаголни времена в турския език се образуват посредством прибавяне на глагол-наставка „İmek“ към спрегаеми глаголни форми, като по този начин се образуват: „исторически“ глаголни времена, глаголни времена, за които сме „чули от друг“ и глаголни времена под условие.
Тъй като турският език е аглутинативен език, повечето граматични форми се образуват чрез наставки, в това число и образуването на различните форми на глаголните времена. За да бъдат присъединени наставки и окончания към глагол, трябва да бъде открит неговия корен като от речниковата форма на глагола се премахват окончанията „mak“ или „mek“. Например, глаголът „yapmak“ означава „правя“, така че премахването на наставката „mak“ оставя основата (корена) на глагола „yap“. Различните форми на глагола „yapmak“ може да видите във Форми на глагола в турския език.
Глаголните времена в турския език се образуват от корена на глагола, към който се присъединява наставка за съответното глаголно време. В зависимост от това, дали глаголът ще е в положителна или отрицателна форма към него не се присъединява или съответно се присъединява отрицателната частица “mı, mi, mu, mü/ma, me/maz, mez”. При присъединяване на наставките с цел да бъде избегнато натрупването на гласни звукове един до друг, при необходимост се вмъква свързващ съгласен звук “y”. След наставката на съответното време се присъединяват лични окончания за съответното лице и число.
Положителен или отрицателен въпрос на глагола се образува с помощта на положителната или отрицателната форма на глагола и въпросителната частица “mi”, към която се присъединят личните окончания.
При образуване на отрицателната форма на глаголите в изречението, често се употребява думата “hiç” (изобщо), която засилва отрицанието.
|
Сложни времена, образувани от прости времена:
|
Сложни времена, образувани от наклонения:
|
