Глаголни времена в турския език

Глаголното време e граматична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването. В турския език глаголните времена се разделят на прости глаголни времена, сложни глаголни времена, образувани от прости времена и сложни глаголни времена образувани от наклонения.

Към простите глаголни времена в турския език спадат – сегашно време, сегашно-бъдеще време (широко време), минало определено (свършено) време, минало неопределено време и бъдеще време, както и наклоненията на глаголитеповелително наклонение, повелително-желателно наклонение, желателно-условно наклонение и наложително наклонение.

Сложните глаголни времена, образувани от прости глаголни времена в турския език включват „исторически“ глаголни времена, глаголни времена, за които сме „чули от друг“ и глаголни времена под условие.

Прости глаголни времена – Basit zamanlar Сложни глаголни времена – Birleşik zamanlar
Прости (уведомителни) времена – Haber (bildirme) kipleri Наклонения на глагола – Dilek kipleri Сложни исторически времена – Hikaye birleşik zaman Сложни времена, за които сме чули от друг -Rivayet birleşik zaman Сложни условни времена – Şart birleşik zaman
Сегашно време – Şimdiki zaman – yor Повелително наклонение – Emir kipi Сегашно историческо време – Şimdiki zamanin hikayesi  – yordu Сегашно време, чуто от друг – Şimdiki zamanin rivayeti – yormuş Сегашно условно време – Şimdiki zaman şartı – yorsa
Сегашно-бъдеще (широко време) – Geniş zaman – r Повелително-желателно наклонение – Istek kipi – lim Сегашно-бъдеще (широко) историческо време – Geniş zamanin hikayesi – rdu Сегашно-бъдеще (широко) време, чуто от друг – Geniş zamanin rivayeti – rmiş Сегашно-бъдеще условно време – Geniş zamanin şartı – rsa/rse
Минало определено (свършено) време – Belirli (görülen) geçmiş zaman – du Желателно – условно наклонение – Dilek sart kipi – sa/se Минало определено (свършено) историческо време – Belirli geçmiş zamanin hikayesi – diydi Минало определено (свършено) условно време – Belirli geçmiş zamainin şartı – diyse diysa
Минало неопределено време – Belirsiz (duyalan) geçmiş zaman – miş Наложително наклонение – Gereklilik kipi – mali Минало неопределено историческо време – Belirsiz geçmiş zamanin hikayesi – mişti Минало неопределено време, чуто от друг – Belirsiz geçmiş zamanin rivayeti – mişmis Минало неопределено условно време – Belirsiz geçmiş zamainin şartı – mişse/mişşsa
Бъдеще време – Gelecek zaman – acak Бъдеще историческо време – Gelecek zamanin hikayesi– acakti Бъдеще време, чуто от друг – Gelecek zamanin rivayeti -acakmiş Бъдеще условно време – Gelecek zaman şartı – acaksa/ecekse

Тъй като турският език е аглутинативен език, повечето граматични форми се образуват чрез наставки, в това число и образуването на различните форми на глаголните времена. За да бъдат присъединени наставки и окончания към глагол, трябва да бъде открит неговия корен като от речниковата форма на глагола се премахват окончанията „mak“ или „mek“. Например, глаголът „yapmak“ означава „правя“, така че премахването на наставката „mak“ оставя основата (корена) на глагола „yap“. Различните форми на глагола „yapmak“ може да видите във Форми на глагола в турския език.

Глаголните времена в турския език се образуват от корена на глагола, към който се присъединява наставка за съответното глаголно време. В зависимост от това, дали глаголът ще е в положителна или отрицателна форма към него не се присъединява или съответно се присъединява отрицателната частица “mı, mi, mu, mü/ma, me/maz, mez”. При присъединяване на наставките с цел да бъде избегнато натрупването на гласни звукове един до друг, при необходимост се вмъква свързващ съгласен звук “y”. След наставката на съответното време се присъединяват лични окончания за съответното лице и число.

Положителен или отрицателен въпрос на глагола се образува с помощта на положителната или отрицателната форма на глагола и  въпросителната частица “mi”, към която  се присъединят личните окончания.

При образуване на отрицателната форма на глаголите в изречението, често се употребява думата “hiç” (изобщо), която засилва отрицанието.

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув

error: