Продължете към съдържанието

Глаголни времена в турския език

Глаголното време e граматична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването и се свързва с протичането на действието, с неговото извършване, с представянето му като процес или резултат. Употребата на глаголните времена в турския език, може да научите в нашите Онлайн курсове по турски език и да вземете вашия Сертификат за владеене на турски език.

Простите глаголни времена в турския език се разглеждат в две групи наклонения. Наклонението (kip) е граматична категория, която изразява по какъв начин се извършва или осъществява изразеното чрез глагола действие.

Сложните глаголни времена в турския език се образуват посредством прибавяне на глагол-наставка „İmek“ към спрегаеми глаголни форми, като по този начин се образуват: „исторически“ глаголни времена, глаголни времена, за които сме „чули от друг“ и глаголни времена под условие.

 

Прости глаголни времена – Basit zamanlar Сложни глаголни времена – Birleşik zamanlar
Прости (уведомителни) времена – Haber (bildirme) kipleri Наклонения на глагола – Dilek kipleri Сложни исторически времена – Hikaye birleşik zamanlar Сложни времена, за които сме чули от друг -Rivayet birleşik zamanlar Сложни условни времена – Şart birleşik zamanlar
Сегашно време – Şimdiki zaman – yor Повелително наклонение – Emir kipi Сегашно историческо време – Şimdiki zamanın hikayesi  – yordu Сегашно време, чуто от друг – Şimdiki zamanın rivayeti – yormuş Сегашно условно време – Şimdiki zamanın şartı – yorsa
Сегашно-бъдеще (широко време) – Geniş zaman – r Повелително-желателно наклонение – İstek kipi – lim Сегашно-бъдеще (широко) историческо време – Geniş zamanın hikayesi – rdu Сегашно-бъдеще (широко) време, чуто от друг – Geniş zamanın rivayeti – rmış Сегашно-бъдеще условно време – Geniş zamanın şartı – rsa/rse
Минало определено (свършено) време – Belirli (görülen) geçmiş zaman – du Желателно – условно наклонение – Dilek sart kipi – sa/se Минало определено (свършено) историческо време – Belirli geçmiş zamanın hikayesi – dıydı Минало определено (свършено) условно време – Belirli geçmiş zamanın şartı – diyse dıysa
Минало неопределено време – Belirsiz (duyalan) geçmiş zaman – mış Наложително наклонение – Gereklilik kipi – malı Минало неопределено историческо време – Belirsiz geçmiş zamanın hikayesi – mıştı Минало неопределено време, чуто от друг – Belirsiz geçmiş zamanın rivayeti – mışmıs Минало неопределено условно време – Belirsiz geçmiş zamanın şartı – mişse/mışşsa
Бъдеще време – Gelecek zaman – acak Бъдеще историческо време – Gelecek zamanın hikayesi– acaktı Бъдеще време, чуто от друг – Gelecek zamanın rivayeti -acakmış Бъдеще условно време – Gelecek zamanın şartı – acaksa/ecekse

Тъй като турският език е аглутинативен език, повечето граматични форми се образуват чрез наставки, в това число и образуването на различните форми на глаголните времена. За да бъдат присъединени наставки и окончания към глагол, трябва да бъде открит неговия корен като от речниковата форма на глагола се премахват окончанията „mak“ или „mek“. Например, глаголът „yapmak“ означава „правя“, така че премахването на наставката „mak“ оставя основата (корена) на глагола „yap“. Различните форми на глагола „yapmak“ може да видите във Форми на глагола в турския език.

Глаголните времена в турския език се образуват от корена на глагола, към който се присъединява наставка за съответното глаголно време. В зависимост от това, дали глаголът ще е в положителна или отрицателна форма към него не се присъединява или съответно се присъединява отрицателната частица “mı, mi, mu, mü/ma, me/maz, mez”. При присъединяване на наставките с цел да бъде избегнато натрупването на гласни звукове един до друг, при необходимост се вмъква свързващ съгласен звук “y”. След наставката на съответното време се присъединяват лични окончания за съответното лице и число.

Положителен или отрицателен въпрос на глагола се образува с помощта на положителната или отрицателната форма на глагола и  въпросителната частица “mi”, към която  се присъединят личните окончания.

При образуване на отрицателната форма на глаголите в изречението, често се употребява думата “hiç” (изобщо), която засилва отрицанието.