Глагол „İmek“/Ek-fiili “İmek“

Допълнителният глагол се присъединява към местоимение, съществително или прилагателно име, за да придаде на това име функция на глагол. Също така чрез него се образуват сложни времеви глаголи от прости глаголи. В турския език такъв допълнителен глагол е глаголът i(mek), който е архаичен глагол и е загубил своята глаголна характеристика с течение на времето. Коренът на глагола i(mek)  – „i“ се използва като наставка добавяна към име или глагол, и  към която се присъединяват личните окончания.

Наставките „-dir“, “-idi”, “-imiş”, “-ise” могат да бъдат изписвани и разделно от думата, като в този случай глаголът-наставка „i“ не отпада и те не следват правилата на Вокалната хармония и не се променят.

Обичайно, обаче наставките „-dir“, “-idi”, “-imiş”, “-ise” се изписват слято с думата, към която се присъединяват, при което изписване глаголът-наставка „i“ отпада, а наставките следват правилата на Вокалната хармония.

-dir ( -dır, dur, dür)

. След глагола-наставка се присъединяват лични окончания (I тип), а в трето лице единствено и множествено число към името може да бъде присъединена наставка „-dir“, за да се придаде сигурност или вероятност към изречението  – insanım, insansın, insan(dır), insanız, insansınız, insan(dır)lar.

  •  Güzel + i + dir = güzeldir. – Хубаво е.
  •  Burada oturmak yasak + i + tır = yasaktır. – Стоенето тук е забранено.
  •  Demek sen güzel + i + sin = güzelsin. – Значи, ти си хубава.

-di (-dı, -du, -dü, -ti, -tı, -tu, -tü)

След глагола-наставка се присъединяват наставки за минало свършено време – di и лични окончания (II тип) – „i-di-m, i-di-n, i-di, i-di-k, i-di-niz, i-di-ler“. При слято изписване глаголът-наставка „i“ отпада, а наставките следват правилата на Вокалната хармония.

  • Güzel + i + di = güzeldi. – Беше хубаво.

 

  • Hastayım. hasta +ım = hastayım – Болен съм.
  • Hastaydım. hasta + idim  = hastaydım – Бях болен.
  • Kolay. kolay + – = kolay – Лесно е
  • Kolay. kolay + idi  = kolaydı – Беше лесно.
  • Gencim. genç +im  = gencim – Млад съм.
  • Gençtim. Genç +  idim  = gençtim – Бях млад.
  • Ayakkabılar ucuz. ucuz + – = ucuz. – Обувките са евтини.
  • Ayakkabılar ucuzdu. ucuz + idi = ucuzdu – Обувките бяха евтини.
  • Birlikteyiz. birlikte + iz = birlikteyiz. – Заедно сме.
  • Birlikteydik. birlikte + idik = birlikteydik – Бяхме заедно.
  • Hava soğuk. soğuk + –  = soğuk. – Студено е
  • Hava soğuktu. soğuk + idi = soğuktu – Беше студено

Понякога “olmadı” се представя за еднозначно на “değildi”, което не е правилно, т.к. двете думи са коренно различни и имат различно значение.

  • olmadı : не стана, не се случи, не се получи
  • değildi : не беше

-miş (-mış, -muş, -müş)

След глагола-наставка се присъединяват наставки за минало неопределено време -miş и лични окончания (I тип) – „i-miş-im, i-miş-sin, i-miş, i-miş-iz, i-miş-siniz, i-miş-ler“. При слято изписване глаголът-наставка „i“ отпада, а наставките следват правилата на Вокалната хармония.

  • Güzel + i + miş = güzelmiş. – Било е хубаво.
  • Geçen aydan beri yurt dışında + ımışsın = dılındaymışsın. – От миналия месец си бил в чужбина.
  • En çok sevdiği yemek karnabahar + ımış = karnabaharmış. – Най-любимата му храна бил карфиолът.
  • Bir Var + ımış = varmış Bir Yok + umuş = yokmuş. – Имало, нямало (имало едно време..)

 

  • Hastayım. hasta +ım  = hastayım – Болен съм.
  • Hastaydım. hasta + idim = hastaydım – Бях болен.
  • Hastaymışım. hasta + imişim = hastaymışım – някой каза, че съм болен, някой каза, че съм бил болен, разбрах, че съм болен, разбрах, че съм бил болен

 

  • Kolay. kolay + – = kolay – Лесно е.
  • Kolay. Kolay +  idi = kolaydı – Беше лесно.
  • Kolaymış. kolay + imiş = kolaymış – някой каза, че е лесно, някой каза, че било лесно, разбрах, че е лесно, разбрах, че било лесно

 

  • Ayakkabılar ucuz. ucuz + – = ucuz – Обувките са евтини.
  • Ayakkabılar ucuzdu. ucuz + idi = ucuzdu – Обувките бяха евтини.
  • Ayakkabılar ucuzmuş. ucuz + imiş = ucuzmuş- някой каза, че обувките са евтини, някой каза, че обувките били евтини, разбрах, че обувките са евтини, разбрах, че обувките са били евтини

 

  • Türkçen iyi. iyi + – = iyi – Турският ти език е добър.
  • Türkçen iyiydi. iyi  + idi = iyiydi – Турският ти език беше добър
  • Türkçen iyiymiş. iyi + imiş = iyiymiş – Някой каза, че турският ти език е добър, Някой каза, че турският ти език бил добър, Разбрах, че турският ти език е добър, Разбрах, че турският ти език бил добър

 

  • sanki = –miş gibi : като че ли, сякаш
  • güya, sözde : предполагам, уж

Когато в изречението вече има използван следлог “gibi”, използването на “sanki” е опция, може и да се използва, може и да не се използва. Двете думи “sanki” и “güya” обикновено не използват в официален изказ, но се използват в ежедневното общуване.

Sanki/Güya hastasın. – Като че ли/Предполагам, че си болен.

Sanki/Güya hastaydın. – Като че ли/Предполагам, че беше болен

Обикновено се интерпретира като „сякаш е лъжа, че си болен“ или като “изглеждаш/чувствам, че си болен“

(Sanki) Hasta gibisin.= (Sanki) Hastasın gibi. – (Сякаш) си като болен

(Sanki) Hasta gibiydin.= (Sanki) Hastasın gibiydi. – (Сякаш) беше като болен

(Sanki) Hastaymış gibisin = (Sanki) Hastaymışsın gibi = (Sanki) Hastaymış gibiydin. = (Sanki) Hastaymışsın gibiydi. – Изглеждаш/изглеждаше болен/Като болен си/Като болен беше.

Sanki/Güya hastaymışsın. – Говори се/изглеждаше/предполага се, че си/бил си болен.

-sa/-se

След глагола-наставка се присъединяват наставки за условност –ise и лични окончания II тип. При слято изписване глаголът-наставка „i“ отпада, а наставките следват правилата на Вокалната хармония -„isem, isen, ise, isek, iseniz, iseler

  • Güzel + i + se = güzelse – Ако е хубав.
  • Hasta + iseniz = hastayseniz istirahat ediniz. – Ако сте болни, си почивайте.

Наставката –ise при условното наклонение може да бъде изписана и отделно. – Hava sıcak ise gölgede otur. – Ако е топло, седни на сянка.

Условното спрежение на допълнителния глагол „i(mek)„ не трябва да се бърка със съюза „ise” – „ако“. Условното спрежение на допълнителния глагол „i(mek)„ добавя условно значение към изречението, което условно значение може да бъде и отрицателно. Съюзът „ако“, от друга страна, добавя сравнително значение към изречението и не може да бъде с отрицателно значение.

Условното спрежение на допълнителния глагол „i(mek) -“ise” е подчинително склонение, а “eğer” и “şayet” са съюзите, които засилват значението му, но нямат основна роля при изказа. Съюзът „eğer“ е доста често срещан, докато „şayet“ се смята за остаряло и по-скоро може да звучи литературно. В случай, че в изречението „ise“ е последвано от “bile” или „de/da“,  се превежда като „въпреки че“, „дори ако/въпреки че“ и „много повече  като“

  • isem : ако аз съм  isem bile : дори ако аз съм
  • isen : ако ти си  isen bile : дори ако ти си
  • ise : ако той/тя/то е ise bile : дори ако той/тя/то е
  • isek : ако ние сме  isek bile : дори ако ние сме
  • iseniz : ако вие сте iseniz bile : дори ако вие сте
  • iseler/ -ler/lar ise : ако те са iseler bile / -ler/lar ise bile: дори ако те са

 

  • Hastayım. hasta +ım = hastayım – Болен съм.
  • Hastaysam şimdiye kadar belirti göstermem lazımdı. Hasta + isem = hastaysam = Eğer hastaysam şimdiye kadar belirti göstermem lazımdı. = Şayet hastaysam şimdiye kadar belirti göstermem lazımdı. = Ако съм (бях) болен, трябваше да имам симптоми.
  • (Ya) hastaysam? – (А), ако съм болен?
  • Hastaysam bile farkında değilim çünkü belirti yok. = Hastaysam da farkında değilim çünkü belirti yok. – Дори да съм болен, не съм забелязал, защото нямам симптоми.

 

  • Kolay. kolay + – = kolay – Лесно е.
  • Sınav çok kolaysa ayırt edici olamaz. Kolay + ise = kolaysa = Eğer sınav çok kolaysa ayırt edici olamaz. = Şayet sınav çok kolaysa ayırt edici olamaz. – Изпитът не може да бъде определящ, ако е прекалено лесен.
  • (Ya) kolaysa? – (А), ако е лесен?
  • Kolaysa bile daha zoru için hazırlanırız. = Kolaysa da daha zoru için hazırlanırız. – Ние ще се подготвим за труден изпит, дори да е лек.

 

  • Hava soğuk. soğuk + – = soğuk – Студено е (времето).
  • Hava soğuksa dışarı çıkma soğuk + ise = soğuksa
  • Eğer hava soğuksa dışarı çıkma = Şayet hava soğuksa dışarı çıkma – Не излизай навън, ако времето е студено.
  • (Ya) hava soğuksa? – (А), ако времето е студено?
  • Eskiden hava soğuksa bile tarlada çalışmaya devam ederdim. Şimdi sürekli uyuyorum. = Eskiden hava soğuksa da tarlada çalışmaya devam ederdim. Şimdi sürekli uyuyorum. – Преди продължавах да работя на полето, въпреки че времето беше студено. Сега обикновено спя.

 

 

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув