Държави, националности, езици/Ülkeler, milliyetler, diller

• ülke – страна
• millet – нация, националност
• dil – език
• başkent – столица

Националностите на турски език обикновено се образуват с помощта на словообразуващата наставка -lı, -li, -lu, -lü, която се присъединява към името на държавите по правилото „4х“ на вокалната хармония, а езиците се образуват с помощта на словообразуващата наставка -ca, -ce, -ça, -çe, която се присъединява към името на държавите по правилото „2х“ на вокалната хармония. Има и изключения от това правило:

• Bulgaristan – Bulgar – България – българин
• Fransa – Fransız – Франция – французин
• Almanya – Alman – Германия – немец
• Yunanistan –Yunan – Гърция – грък
• Rusya – Rus – Русия – руснак

Въпроси за държавите, националностите и езиците се задават с помощта на въпросителни думи:

• Nerelisin, hangi ülkedensin? – От къде си, от коя страна си?
• İspanya’lıyım. İspanya’dan geliyorum. – Испанец съм. Идвам от Испания.
• Remziye nereli, hangi ülkeli? – От каква националност е Ремзи, от коя страна?
• O Türkiye’li. Türkiye’den geliyor. – Тя е туркиня. От Турция е.
• Berlin’li misin? Berlin’den mi geliyorsun? – От Берлин ли си?
• Evet, öyleyim (Berlin’liyim). – Да. Берлинчанин съм.
• Hayır, öyle değilim (Berlin’li değilim.) – Не. Не съм берлинчанин.
• Sen hangi millettensin? – От коя националност си?
• Ben İspanyol’um. – Испанец съм.
• Senin milliyetin ne? – Каква националност си?
• Ben İtalyan’ım – Италианец съм.
• Nerede doğdun? – Къде си роден?
• Sofya’da doğdum. – Роден съм в София.
• Sen hangi dili konuşursun? – Ти кой език говориш?
• Ben Bulgarca konuşurum. – Аз говоря български език.
• Tuba hangi dilleri biliyor /konuşuyor? – Кой език говори Туба?
• O dört dil biliyor / konuşuyor. Çince, Portekizce, İngilizce ve Türkçe. – Тя говори четири езика. Китайски, португалски, английски и турски език.

• Поздрави и общуване
• Наставки за образуване на съществителни имена
• Сезони, месеци, дни
• Професии
• Посоките на света
• Членове на семейството
• Частите на тялото
• Речник