Желателно – условно наклонение

В турския език формите на желателното – условно наклонение по принцип изразяват всяко желание, свързано с настоящето или бъдещото, което желание най-често остава неизпълнено. Образува се чрез добавяне на наставки  -sa / -se към корена на глагола плюс II-ри тип на глагола “СЪМ”. Често формите на условното наклонение са придружени от намеци “ах! ох!” или с модалната дума “keşke” – “де да беше”, “ако беше”, “би било по-добре.”

Ah! Biraz yağmur yağsa! – Ах! Ако завали малко дъжд ( де да завали малко дъжд)!
Keşke gelseler! – Де да бяха дошли (де да имаше възможност да дойдат)!

Положителна форма:
Ben yap + sa + m – де да направя
Sen yap + sa + n – де да направиш
O yap + sa – де да направи
Biz yap + sa + k – де да направим
Siz yap + sa + nız – де да направите
Onlar yap + sa + lar – де да напратят

Формите на второ лице единствено и множествено число изразяват любезно искане, препоръка и желание:
Siz kalsanız da beraber yemek yesek! – Ако имахте възможност да останете щяхме да се нахраним заедно! Де да можехте да останете да хапнем заедно!

Желателното – условно наклонение в турския език често се изразява и чрез добавяне на наставката -sana/-sene за второ лице единствено число и -sanıza/-senize за второ лице множествено число, които се използват по правилата на вокалната хармония. 

  • Ако глаголът завършава с някоя от буквите a, ı, o или u, добавяме наставка -sana (за 2-ро лице, ед. ч. — «ти») или -sanıza (за 2-ро лице, мн. ч. — «вие»):
    yapmak «правя» → yap-sana «направи, де да направиш», yap-sanıza «направете, де да бяхте направили»;
    çalışmak «работя» → çalış-sana «поработи, де да поработиш», çalış-sanıza «поработете»;
    koymak «слагам» → koy-sana «сложи, да сложиш», koy-sanıza «сложете, да сложите»;
    bulmak «намирам» → bul-sana «намери, да намериш», bul-sanıza «намерете, да намерите».
  • Ако глаголът завършава с някоя от буквите e, i, ö или ü, добавяме наставка -sene (за 2-ро лице, ед. ч. — «ти») или -senize (за 2-ро лице, мн. ч. — «вие»):
    söylemek «казвам» → söyle-sene «кажи, да кажеш», söyle-senize «кажете, да кажете»;
    gitmek «отивам» → git-sene «отиди, да отидеш», git-senize «отидете, да отидете»;
    görmek «виждам» → gör-sene «виж, де да видиш», gör-senize «вижте, де да видите»;
    gülmek «смея се» → gül-sene «засмей се, де да се засмееш», gül-senize «сзасмейте се, де да се бяхте засмели».

В съвременния разговорен турски език, добавянето на наставките -sana (-sanıza) се използва и за изразяване на учтива молба или искане.

Baksana! – Бихте ли погледнали!
Girsenize! – Бихте ли влезли!

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув