В турския език формите на желателното – условно наклонение изразяват намерение, желание, свързано с настоящето или бъдещото, което най-често остава неизпълнено. Образува се чрез присъединяване на наставката за условност на допълнителния глагол-наставка “İmek” – „-sa / -se“ към корен на глагола или глаголна основа и лични окончания.
Често формите на желателно-условно наклонение са придружени от междуметия – намеци “ах! ох!” или с модалната дума “keşke” – “де да беше”, “ако беше”, “би било по-добре.” В таблицата вижте формите на желателно – условно наклонение в турския език за различните лица и числа:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
