Именните словосъчетания, наричани изафет представляват граматическа конструкция, която съчетава две съществителни имена, едното от които играе роля на определение – tamlayan (belirten), а другото – на определяемо – tamlanan (belirtilen), т.е. едното определя другото – çocuk çantası, babanın kitabı. В българския език и в повечето индоевропейски езици, в този случай се употребяват съществителни имена с предлози или прилагателни имена – книгата на бащата, детска чанта. В турския език в зависимост от начина, по който се свързват помежду си съществителните имена, има следните видове изафет:
- Изафет с две окончания/определящ/притежателен изафет (Belirtili Аd tamlaması)
- Изафет с едно окончание/неопределящ изафет (Belirtisiz Аd tamlaması)
- Изафет без окончания/неопределящ изафет (Eksiz/takısız Ad Tamlaması)
- Верижен изафет (Zincirleme Ad Tamlaması)
Изафет с две окончания/определящ/притежателен изафет (Belirtili Аd tamlaması)
- Изафет с две окончания/определящ/притежателен изафет (Belirtili Аd tamlaması) – определя чия точно е принадлежността на даден предмет. Образува се, като към съществителното име, което е определение, се присъединява наставка за родителен падеж – (n) ın, in, un, ün, по правилото „4х“ на вокалната хармония, а към съществителното име, което е определяемо, се присъединява окончание за притежание в трето лице единствено число – „(s) ı, ı, u ,ü“, по правилото „4х“ на вокалната хармония или окончание за притежание в трето лице множествено число – „ları, lerı“ по правилото „2х“ на вокалната хармония.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
