Изафет е граматическа конструкция, която съчетава две съществителни имена, едното от които играе роля на определение, а другото – на определяемо, т.е. едното определя другото – çocuk çantası – детска чанта, babanın kitabı – бащина книга. В турския език има три вида изафет:
- Изафет с две окончания/определящ изафет (Belirtili isim tamlaması)
- Изафет с едно окончание/неопределящ изафет (Belirtisiz isim tamlaması)
- Изафет без окончания
Изафет с две окончания/определящ изафет (Belirtili isim tamlaması)
- Изафет с две окончания/определящ изафет (Belirtili isim tamlaması) – определя чия точно е принадлежността на даден предмет. Образува се, като към съществителното име, което е определение, се присъединява наставка за родителен падеж – (n) ın, in, un, ün, по правилото „4х“ на вокалната хармония, а към съществителното име, което е определяемо, се присъединява окончание за притежание в трето лице единствено число – „(s) ı, ı, u ,ü“, по правилото „4х“ на вокалната хармония.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
