Именителен падеж (Yalın durumu)

Именителният падеж в турския език е oсновната (речникова) форма на имената. Обичайно именителният падеж обозначава подлога, извършителят на действието в изречението, но в някой случаи именителният падеж в турския език може да обозначава и неопределеното пряко допълнение в изречението. В именителен падеж съществителното име не приема никакви падежни наставки. 

Употреба на именителен падеж

Въпросителните думи, които могат да бъдат зададени към имената в именителен падеж са:

• Kim? – Кой? → Bu kim?  Bu Mehmet. – Кой е това? Това е Мехмет.
• Kimler? – Кои? → Okulda kimler var? Okulda öğrenciler var. – Кои са в училището? В училището има ученици.
• Ne? – Какво? → Bu ne? Bu kalem. – Какво е това? Това е химикал. 
• Neler? – Какви? → Yaz mevsiminin ayları neler? Haziran, Temmuz, Ağustos. – Кои са летните месеци? Юни, юли, август.

Местоименията също не приемат никакви окончания в именителен падеж:

Лични местоимения		Възвратни местоимения		Притежателни местоимения		Показателни местоимения
ben	аз	kendim	аз самия	benim baba-m	баща ми	bu	това
sen	ти	kendin	ти самия	senin baba-n	баща ти	şu	това
o	той	kendisi	той самия	onun baba-sı	баща му	o	онова
biz	ние	kendimiz	ние самите	bizim baba-mız	баща ни	bunlar	тези
siz	вие	kendiniz	вие самите	sizin baba-nız	баща ти	şunlar	тези
onlar	те	kendileri	те самите	onların babalar-ı	баща им	onlar	онези

Имената в именителен падеж изпълняват службата на подлог в изречението:

• Her arı bal yapmaz. – Всяка пчела мед не прави.
• Her vakit sel kütük getirmez. – Пороят не носи всякога дънери.

Имената в именителен падеж изпълняват службата на неопределено пряко допълнение в изречението:

• Doktor sükûn tavsiye etmişti. – Лекарят беше препоръчал спокойствие.
• O, çay içiyor. – Той пие чай.
• Bu adam çok para alıyor. – Този човек взема много пари.
• Bana süt getir! – Донеси ми мляко!

При наличие на неопределителен член “bir” в изречението, показващ неопределеност и непознатост на думата, който не се превежда и няма окончание, изречението остава в именителен падеж и няма никакви наставки за други падежи.

Изрази за време с именителен падеж (yalın hâli):

• Saat … – … часа
• Saat sekiz. – Осем часа е.
• Saat …. buçuk – Час и половина…
• Saat yedi buçuk. – Часът е седем и половина.