Инфинитивът на глагола изразява действието само по себе си, тази форма обозначава само и единствено същността на действието. Инфинитивът е представителна форма на глагола, която се използва като основна форма в речниците на езиците, които имат инфинитив. Съвременният български език не притежава инфинитив на глагола.
Инфинитивът на глагола в турския език се състои от корена на глагола и наставката -mAk, която се присъединява по Правилото 2х на Вокалната хармония. Наставката -mAk винаги е под ударение.
- oku-mak – чета
- bul-mak – намирам
- gel-mek – идвам
- gir-mek – влизам
Инфинитивът на глагола в турския език има положителна и отрицателна форма. Положителната форма е самия корен на глагола, а отрицателната форма се образува като към корена на глагола се присъедини отрицателната наставка -mA по Правилото 2х на Вокалната хармония.
- oku-ma-mak – не чета
- bul-ma-mak – не намирам
- gel-me-mek – не идвам
- gir-me-mek – не влизам
В отрицателната форма на инфинитивът на глагола ударението пада върху сричката преди отрицателната наставка -mA.
- almák – álmamak
В турския език има пълен и кратък инфинитив на глагола, чрез които се образуват т.нар. отглаголни съществителни имена.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
