Окончанието е крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното съдържание и значение на думите, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения.
В турския език личните окончания за съответното лице и число показват кой върши действието или в какво състояние е, затова често в речта личните местоимения се изпускат. Личните окончания се променят по правилата на вокалната хармония, а при необходимост се присъединяват към думата с помощта на свързващ съгласен звук “у”.
Първият тип лични окончания се срещат в глаголните времена в турския език, а именно в сегашно време, сегашно-бъдеще (широко) време, минало неопределено време, бъдеще време, както и в повелително-желателно и наложително наклонение:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
