Окончанието е крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното им съдържание, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения. В турския език личните окончания за съответното лице и число показват кой върши действието или в какво състояние е, затова в речта често личните местоимения се изпускат. Личните окончания за лице и число са:
1.л., ед.ч. – -m, -im,
2.л., ед.ч. – -n, -in, -sin,
3.л., ед.ч. – –
1.л., мн.ч. – -k, -iz, -niz,
2.л., мн.ч. – -iniz, -siniz,
3.л., мн.ч. – -ler, -sinler’dir.
В турския език има няколко типа лични окончания за съответното лице и число, които могат да бъдат приети от съществителното име или от глагола в изречението според това къде се използват. Личните окончания се променят по правилата на вокалната хармония, а при необходимост се присъединяват към думата чрез свързващ съгласен звук “у”.
В таблицата може да видите в кои случаи кой тип лични окончания се използват.
|
|
I ви тип | II ри тип | III ти тип |
IV ти тип |
|
|
|||
| Ben |
|
|
|
– |
| Sen |
|
|
|
. |
| O | – | – | – |
|
| Biz |
|
|
|
– |
| Siz |
|
|
|
|
| Onlar |
|
|
|
|
- Образуване на множествено число в турския език
- Въпроси и въпросителни думи
- Наставки в турския език
- Части на речта в турския език (съществителни имена , прилагателни имена, глаголи, местоимения, наречия, съюзи, следлози, причастия, деепричастия и несамостойни думи)
- Падежи в турския език
- Глаголни времена в турския език
- Словоред в турското изречение и съставяне на изречения
- Ред на наставките и окончанията
- Наклонения в турския език
- Образуване на конструкции за изказване на становище, изказване на “трябва да…”, изказване на “има – няма”
- Преобразуване на пряка в непряка реч
