Продължете към съдържанието

Лични окончания (Şahıs (kişi) eki)

Окончанието е крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното съдържание и значение на думите, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения.

В турския език личните окончания за съответното лице и число показват кой върши действието или в какво състояние е, затова често в речта личните местоимения се изпускат. Личните окончания за лице и число в турския език са:

  • 1 л., ед.ч. – -m, -im
  • 2 л., ед.ч. – -n, -in, -sin
  • 3 л., ед.ч. – –
  • 1 л., мн.ч. – -k, -iz, -niz
  • 2 л., мн.ч. – -iniz, -siniz
  • 3 л., мн.ч. – -ler, -sinler’dir

В турския език има четири типа лични окончания за всяко лице и число, които могат да бъдат приети от съществителното име, прилагателното име, глагола или някой от останалите части на речта в изречението. Личните окончания се променят по правилата на вокалната хармония, а при необходимост се присъединяват към думата с помощта на свързващ съгласен звук “у”. Четирите типа окончания в турския език може да разгледате в таблицата: 

За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.

Вход за абонати