Съществителното име обозначава (именува) лице или предмет, явление, представител на животинския или растителния свят. Съществителното име е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие и отговаря на въпроса „Какво е това?“. Според вида и обхвата на предмета или явлението, което назовават, съществителните имена се разделят на различни групи.
- Особености на съществителните имена в турския език (Adların özellikleri)
- Съществителни имена според съществуването им (Varlıkların oluşları bakımından adlar)
- Съществителни имена според структурата им (Yapıları bakımından adlar)
- Съществителни имена според значението им (Anlamları bakımından adlar)
- Съществителни имена според броя им (Varlıkların sayılarını bildirmesi bakımından adlar)
Особености на съществителните имена в турския език (Adların özellikleri)
- Формите, в които съществителните имена се променят според връзката им с други думи в групи от думи или в изречения се наричат падежни форми на съществителните имена.
- В турския език има шест падежа на съществителните имена – именителен падеж, винителен падеж, дателен падеж, местен падеж, отделителен падеж и родителен падеж.
- На кого принадлежи дадено съществително име (лице, предмет или явление) в турския език се обозначава с притежателни местоимения, чрез притежателни наставки.
- Съчетанието на едно съществително име с друго съществително име, за да се образува ново съществително име, като се допълни общото им значение, в турския език се нарича именно словосъчетание (изафет).
- В турския език има четири вида именни словосъчетания – определящ изафет, неопределящ изафет, изафет без окончания и верижен изафет, които също имат падежни форми, който се променят според връзката им с други думи в групи от думи или в изречения.
Съществителни имена според съществуването им (Varlıkların oluşları bakımından adlar)
Конкретни съществителни имена (Somut adlar)
Конкретни съществителни имена в турския език са имена като insan, hayvan, masa, çiçek, ağaç, kitap. Те обозначават имена, които по конкретен начин биха могли да бъдат възприети от човешките сетива – имена, които можем да видим, чуем, докоснем, вкусим или помиришем.
Абстрактни съществителни имена (Soyut adlar)
Абстрактни съществителни имена в турския език са имена като iyilik, kötülük, nefret, kıskançlık, ayrılık, özlem, aşk, sevgi, acı (üzüntü), mutluluk, vicdan, umut, sevinç, keder. Обозначат понятия, които не могат да бъдат възприети с нито едно от петте сетива.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
