Местоимения

ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Именителен падеж ben sen o biz sız onlar
аз ти той,тя, то ние вие те
Винителен падеж beni seni onu bizi sizi onları
мен теб него, нея нас вас тях
Дателен падеж bana sana ona bize size onlara
на мен на теб на него на нас на вас на тях
Местен паден bende sende onda bizde sizde onlarda
у мен у теб у него у нас у вас у тях
Отделителен падеж benden senden ondan bizden sizden onlardan
от мен от теб от него от нас от вас от тях

 

ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ – „посочват“ (без да назовават) някакъв признак, качество или свойство на предмет или лице.

-bu – това – за предмет, който е много близко

-şu – това/онова – за предмет, който можем да видим

-o  – онова, онзи -за предмет, който е много много далеч

-bunlar – тези -за предмети, които са много близко

-şunlar – тези/онези – за предмети, които можем да видим

-onlar – онези – за предмети, които са много много далеч

Именителен падеж bu şu o bunlar şunlar onlar
Винителен падеж bunu şunu onu bunları şunları onları
Дателен падеж buna şuna ona bunlara şunlara onlara
Местен паден bunda şunda onda bunlara şunlara onlarda
Отделителен падеж bundan şundan ondan bunlardan şunlardan onlardan

 

ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ – При общуване, чрез речта често се налага да питаме за неизвестни лица, предмети, признаци. Тогава си служим с въпросителни местоимения — кой, коя, кое, кои, какъв, каква, какво, какви и др.
Именителен падеж kim kimler ne neler
кой кои какво какви
Винителен падеж kimi kimleri neyi neleri
кого кои какво какви
Дателен падеж kime kimlere neye nelere
на кого на кои на какво на какви
Местен паден kimde kimlerde neyde nelerde
у кого у кои у какво у какви
Отделителен падеж kimden kimlerden neyden nelerden
от кого от кои от какво от какви

 

ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Именителен падеж kendim kendin kendisi kendimiz kendiniz kendileri
аз сам ти сам той сам ние сами вие сами те сами
Винителен падеж kendimi kendini kendisini kendimizi kendinizi kendilerini
мен самия теб самия той самия ние самите вие самите те самите
Дателен падеж kendime kendine kendisine kendimize kendinize kendilerine
аз на себе си ти на себе си той на себе си ние на себе си вие на себе си те на себе си
Местен паден kendimde kendinde kendisinde kendimizde kendinizde kendilerinde
у мен у теб у него у нас у вас у тях
Отделителен падеж kendimden kendinden kendisinden kendimizden kendinizden kendilerinden
от мен от теб от него от нас от вас от тях

 

ПРИТЕЖАТЕЛНИ  МЕСТОИМЕНИЯ – някой има нещо
В турския език прилагателното не се променя, а падежът е на съществителното име. При притежателните местоимения окончанието носи ударението. Редът на окончанията при притежателните местоимения е:

  1. Окончание за родителен падеж (ако думата завършва на гласна – m, n, z; ако думата завършва на съгласна – ı, i, u, ü (4x))
  2. Свързочна съгласна “N”, ако думата до момента завършва на гласен звук
  3. Други падежи, ако има такива
Въпроси: KİMİN?-ЧИЙ?;  KİMLERİN?-ЧИИ?;  NEYİN?-НА КАКВО?;  NELERİN?- НА КОИ?
Неопределено и определено Кратка форма (в края на думата)
ед. ч. 1 л. BENİM –мой, моя, мое, мои, моят/моя, моята, моето, моите -M (след гласен)
-IM, -İM,-UM, -ÜM (4X – след съгласен)
– Ми
Benim odam – моята стая (моята стая ми)
Benim evim – моята къща (4Х) (моята къща ми)
2 л. SENİN –твой, твоя, твое, твои, твоят/твоя, твоята, твоето, твоите -N, (след гласен)
-IN, -İN, -UN, -ÜN, (4X – след съгласен)
– Ти
Senin odan – твоята стая (твоята стая ти)
Senin evin – твоята къща (4Х) (твоята къща ти)
3 л. м. р. ONUN –негов, негова, негово, негови, неговият/неговия, неговата, неговото, неговите -I, -İ, -U, Ü, (4X – след съгласен)
-SI, Sİ, -SU, -SÜ, (4X – след гласен)
ж. р. ONUN-неин, нейна, нейно, нейни нейният/нейния, нейната, нейното, нейните
ср. р. ONUN –негов, негова, негово, негови, неговият/неговия, неговата, неговото, неговите -му/й
Onun odası – неговата/нейната стая (4Х) (неговата/нейната стая му/й)
Onun evi – неговата/нейната къща (4Х) (неговата/нейната къща му/й)
мн. ч. 1 л. BİZİM –наш, наша, наше, наши, нашият/нашия, нашата, нашето, нашите -IMIZ, -İMİZ, -UMUZ, -ÜMÜZ(4X – след съгласен)
-MIZ, -MİZ, -MUZ, -MÜZ (4X – след гласен)
– Ни
Bizim odamız – нашата стая (4Х) (нашата стая ни)
Bizim evimiz – нашата къща (4Х) (нашата къща ни)
2 л. SİZİN –ваш, ваша, ваше, ваши, вашият/вашия, вашата, вашето, вашите -INIZ, -İNİZ, -UNUZ, -ÜNÜZ, (4X – след съгласен)
-NIZ, -NİZ, – NUZ, -NÜZ (4X – след гласен)
– Ви
Sizin odanız – вашата стая (4Х) (вашата стая ви)
Sizin eviniz – вашата къща (4Х) (вашата къща ви)
3 л. ONLARIN- техен, тяхна, тяхно, техни, техният/техния, тяхната, тяхното, техните -LARI, (след твърда гласна)
-LERİ, (след мека гласна)
– Им
Onalrın odaları – тяхната стая (тяхната стая им)
Onların evleri – тяхната къща (тяхната къща им)

 

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув