Местоимения (Zamir/Adıl)

Местоимението е част на речта, която замества име – съществително, прилагателно, числително име или наречие, като изпълнява неговата функция в изречението. Местоименията се склоняват по падеж, число и лице, в зависимост от това точно коя част на речта заместват, а някой местоимения се членуват.

В турския език има седем вида местоимения, които се разделят на две  групи.

1. Падежни местоимения в турския език – Sözcük durumundaki zamirleri

• Лични местоимения в турския език – Kişi (Şahıs) Zamirleri
• Възвратни местоимения в турския език – Dönüşlülük Zamirleri
• Показателни местоимения в турския език – İşaret (Gösterme) Zamirleri
• Неопределени местоимения в турския език – Belgisiz Zamirleri
• Въпросителни местоимения в турския език – Soru Zamirleri

2. Суфиксни местоимения (с наставки) в турския език – Ek durumundaki zamirleri

• Притежателни местоимения в турския език – İyelik (Aitlik) Zamirleri
• Относителни местоимения в турския език – İlgi Zamirleri

Упражнения

Лични местоимения – Kişi (Şahıs) Zamirleri

Личните местоимения заемат мястото на името в изречението, т.е. използват се вместо име.

	1 лице, ед. число 1. tekil kişi	2 лице, ед.число 2. tekil kişi	3 лице, ед.число 3. tekil kişi	1 лице, мн.число 1. çoğul kişi	2 лице, мн.число 2. çoğul kişi	3 лице, мн.число 3. çoğul kişi
Именителен падеж	ben	sen	o	biz	sız	onlar
	аз	ти	той,тя, то	ние	вие	те
Винителен падеж	beni	seni	onu	bizi	sizi	onları
	мен	теб	него, нея	нас	вас	тях
Родителен падеж	benim	senin	onun	bizim	sizin	onların
	мой	твой	негов/нейн	наш	ваш	техен
Дателен падеж	bana	sana	ona	bize	size	onlara
	на мен	на теб	на него	на нас	на вас	на тях
Местен падеж	bende	sende	onda	bizde	sizde	onlarda
	у мен	у теб	у него	у нас	у вас	у тях
Отделителен падеж	benden	senden	ondan	bizden	sizden	onlardan
	от мен	от теб	от него	от нас	от вас	от тях

• Pikniğe sadece Zeynep katılmadı. = Pikniğe sadece o katılmadı. – Само Зейнеп (тя) не се включи в пикника.
• Benim taşıdığım kutu çok küçük, senin taşıdığın kutu çok büyük. – Моята кутия, която нося, е много малка, твоята кутия, която носиш, е много голяма.
• Babam bana hediye almamış. – Баща ми не ми е взел подарък (на мен).
• Onları ben de duymak istiyorum. – И аз искам да ги чуя (тях).
• Taraftar olarak ben onlardan çok farklıyım. – Като поддръжник аз съм много различен от тях.
• Bende kalem var. – У мен има химикал.

Личните местоимения в 1-во и 2-ро лице, единствено и множествено число имат и още две форми:

• bizler – за изказване на скромност
• sizler – за изказване на уважение

Местоимението „kendi“ с присъединени окончания за притежание може да изпълнява ролята на лично местоимение, а на български език се превежда със „самият“.

• eд. ч. 1 л. – kendim – аз
• eд. ч. 2 л. – kendin – ти
• eд. ч. 3 л. – kendisi – той
• мн. ч. 1 л. – kendimiz – ние
• мн. ч. 2 л. – kendiniz – вие
• мн. ч. 3 л. – kendileri – те

Местоимението „kendi“ може да се съчетава с личните местоимения за усилване на изказа:

• eд. ч. 1 л. – ben kendim – аз самият
• eд. ч. 2 л. – sen kendin – ти самият
• eд. ч. 3 л. – o kendisi – той самият
• мн. ч. 1 л. –biz kendimiz – ние самите
• мн. ч. 2 л. – siz kendiniz – вие самите
• мн. ч. 3 л. – onlar kendileri – те самите

В качеството си на лично местоимение „kendi“ може да приема наставки за падежи, както всички останали лични местоимения. Примерът е в 3-то лице, ед. число:

• Именителен падеж – kendi – сам(самият)
• Местен падеж – kendi-(n)-de – у него
• Отделителен падеж – kendi-(n)-den  – от него
• Дателен падеж – kendi-(n)-e – на самия него
• Винителен падеж – kendi-(n)-i – самият него
• Родителен падеж – kendi-(n)-in – на самия него

Упражнения

 

Възвратни местоимения – Dönüşlülük zamiri

Когато действието е насочено към „себе си“ и се „възвръща“ върху самото глаголно лице, тогава вместо лични местоимения се използват възвратни местоимения (себе си, се). Възвратните местоимения притежават  категория падеж, като нямат форма за именителен падеж.

В турския език възвратните местоимения се образуват чрез местоимението „kendi“ с присъединени притежателни окончания и наставки за падежи.