Местоимението е част на речта, която замества име – съществително, прилагателно, числително име или наречие, като изпълнява неговата функция в изречението. Местоименията се склоняват по падеж, число и лице, в зависимост от това точно коя част на речта заместват, а някой местоимения се членуват.
В турския език има седем вида местоимения, които се разделят на две групи.
- Падежни местоимения в турския език – Sözcük durumundaki zamirleri
- Лични местоимения в турския език – Kişi (Şahıs) Zamirleri
- Възвратни местоимения в турския език – Dönüşlülük Zamirleri
- Показателни местоимения в турския език – İşaret (Gösterme) Zamirleri
- Неопределени местоимения в турския език – Belgisiz Zamirleri
- Въпросителни местоимения в турския език – Soru Zamirleri
- Суфиксни местоимения (с наставки) в турския език – Ek durumundaki zamirleri
- Притежателни местоимения в турския език – İyelik (Aitlik) Zamirleri
- Относителни местоимения в турския език – İlgi Zamirleri
Лични местоимения – Kişi (Şahıs) Zamirleri
Личните местоимения заемат мястото на името в изречението, т.е. използват се вместо име.
1 лице, ед. число 1. tekil kişi |
2 лице, ед.число 2. tekil kişi |
3 лице, ед.число 3. tekil kişi |
1 лице, мн.число 1. çoğul kişi |
2 лице, мн.число 2. çoğul kişi |
3 лице, мн.число 3. çoğul kişi |
|
Именителен падеж | ben | sen | o | biz | sız | onlar |
аз | ти | той,тя, то | ние | вие | те | |
Винителен падеж | beni | seni | onu | bizi | sizi | onları |
мен | теб | него, нея | нас | вас | тях | |
Родителен падеж | benim | senin | onun | bizim | sizin | onların |
мой | твой | негов/нейн | наш | ваш | техен | |
Дателен падеж | bana | sana | ona | bize | size | onlara |
на мен | на теб | на него | на нас | на вас | на тях | |
Местен падеж | bende | sende | onda | bizde | sizde | onlarda |
у мен | у теб | у него | у нас | у вас | у тях | |
Отделителен падеж | benden | senden | ondan | bizden | sizden | onlardan |
от мен | от теб | от него | от нас | от вас | от тях |
- Pikniğe sadece Zeynep katılmadı. = Pikniğe sadece o katılmadı. – Само Зейнеп (тя) не се включи в пикника.
- Benim taşıdığım kutu çok küçük, senin taşıdığın kutu çok büyük. – Моята кутия, която нося, е много малка, твоята кутия, която носиш, е много голяма.
- Babam bana hediye almamış. – Баща ми не ми е взел подарък (на мен).
- Onları ben de duymak istiyorum. – И аз искам да ги чуя (тях).
- Taraftar olarak ben onlardan çok farklıyım. – Като поддръжник аз съм много различен от тях.
- Bende kalem var. – У мен има химикал.
Възвратни местоимения – Dönüşlülük zamiri
Когато действието не се упражнява върху друго лице или предмет, а се „възвръща“ върху самото глаголно лице, тогава вместо лични местоимения се използват възвратни местоимения (себе си, се). Възвратните местоимения притежават само категория падеж, като нямат форма за именителен падеж. В турския език възвратните местоимения се употребяват чрез думата „kendi“.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.