Продължете към съдържанието

Местоимения (Adıl/Zamir)

Местоимението е част на речта, която замества име – съществително, прилагателно, числително име или наречие, като изпълнява неговата функция в изречението. Местоименията се склоняват по падеж, число и лице, в зависимост от това точно коя част на речта заместват. Според вида и обхвата на предмета или явлението, което назовават, местоименията се разделят на различни групи.

Упражнения

Особености на местоименията в турския език (Adılların özellikleri)

  1. Думите, които заместват име се наричат местоимения.
  2. Според значението си местоименията в турския език могат да бъдат лични местоимения, възвратни местоимения, показателни местоимения, неопределени местоимения, въпросителни местоимения, относителни местоимения и притежателни местоимения.

Местоимения според структурата им (Yapıları bakımından adıllar)

Прости местоимения (Basit adıllar)

Простите местоимения в турския език са съставени само от един корен. Например: ben, sen, o, şu, bu, kim и др.

Производни местоимения (Türemiş adıllar)

Производните местоимения в турския език са съставени от корен и наставки. Например: benimki, seninki, kaçı, biri, hangisi и др.

Сложни местоимения (Bileşik adıllar)

Сложните местоимения в турския език са съставени комбинация на два или повече корена. Например: herhangi, birkaçı, birtakımı и др.

Местоимения според значението им (Anlamları bakımından adıllar)

В турския език, според значението си, местоименията се разделят на: