Минало неопределено време, изразява еднократно действие, което се е случило в миналото, приключило е към настоящия момент, и за което сме чули от друг. Обикновено се използва при разказване на приказки и легенди, за препредаване на случили се събития.
Минало неопределено време „–MİS“ се образува по конструкцията:
Корен на глагола + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” + лично окончание (I тип)
Наставката „–MİS“ се подчинява на правилата на вокалната хармония и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола.
На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:
- Положителна форма
аз съм дошъл
ти си дошъл
той е дошъл
ние сме дошли
вие сте дошли
те са дошли
- Отрицателна форма
аз не съм дошъл
ти не си дошъл
той не е дошъл
ние не сме дошли
вие не сте дошли
те не са дошли
- Положителен въпрос
аз дошъл ли съм?
ти дошъл ли си?
той дошъл ли е?
ние дошли ли сме?
вие дошли ли сте?
те дошли ли са?
- Отрицателен въпрос
аз не съм ли дошъл?
ти не си ли дошъл?
той не е ли дошъл?
ние не сме ли дошли?
вие не сте ли дошли?
те не са ли дошли?
Положителна форма | Отрицателна
форма |
Положителен
въпрос |
Отрицателен
въпрос |
|
корен на глагола + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”+ лични окончания (I тип) | корен на глагол + (ma, me) + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”+ лични окончания (I тип) | корен на глагол + +“-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”
mu(y)+ лични окончания (I тип) |
корен на глагол + (ma, me)
+“-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” mu(y)+ лични окончания (I тип) |
|
рязал съм, щял съм да режа | не съм писал, нямало съм да пиша | четял ли съм, щял ли съм да чета? | плувал ли съм, щял ли съм да плувам? | |
Ben | kes-miş-im | yaz-ma-mış-ım | oku-muş mu-(y)-um? | yüz-me-miş mi-(y)-im? |
Sen | kes-miş-sin | yaz-ma- mış-sın | oku-muş mu-sun? | yüz-me-miş mi-sin? |
O | kes-miş | yaz-ma- mış | oku-muş mu? | yüz-me-miş mi? |
Biz | kes-miş-iz | yaz-ma-mış-ız | oku-muş mu-(y)-uz? | yüz-me-miş mi-(y)-iz? |
Siz | kes-miş-siniz | yaz-ma-mış-sınız | oku-muş mu-sunuz? | yüz-me-miş mi-siniz? |
Onlar | kes-miş-ler | yaz-ma-mış-lar | oku-muş-lar m? | yüz-me-miş-ler mi? |
При образуване на отрицателната форма на глагола, след корена на глагола се присъединява отрицателната наставка „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония.
При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, след която добавяме въпросителната частица „-mi“, като към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.
gelmişsin – gelmiş misin?
gelmemişsin – gelmemiş misin?
Основната употреба на наставката за минало неопределено време на турския глагол „-mış“ е за преразказване на минали събития, на които говорещият не е бил свидетел. Но освен това окончанието „-mış“ може да има много други различни употреби:
- За споделяне на слухове, които сме чули. Най-честата употреба на окончанието „-mış“ е за повтаряне на това, което сте чули от някой друг – слухове или клюки. Такава употреба има и в заглавията на новинарски истории, ако писателят не е бил очевидец.
Ahmet yap-mış.- (Чух това) Ахмет го направи.
On gün yürü-müş-ler. – Съобщава се, че са ходели пеша десет дни.
- За правене на изводи и заключения въз основа на доказателства. Обикновено наставката „-mış“ не се използва при глаголи, описващи събитие, на което лично сте били свидетели. Но употребата му, показва, че говорещият знае ясно доказателство за събитието, макар, че не е бил свидетел лично. Това доказателство трябва да бъде ясно и за човека, който слуша, защото ако той не вижда доказателството и то не е споменато, слушащият приема, че употребата на окончанието -mış, означава, че говорещият е чул за събитието от някой друг. Нерядко се използва заедно с фразата „demek ki“ – „предполагам…“, „значи…“, от което става ясно, че се прави предположение, извод или заключение, за което няма никакво съмнение. В този случай може да се използва заедно с наставките за засилване на значението на дума в изречението „-dır -dir, -dur, -dür, -tır,- tir, -tur, – tür“.
Demek ki faydalı bir toplantı ol-muş. – Изглежда, че срещата е била полезна.
- За изказване на изненада от нещо неочаквано в кратко време след събитието, като незабавна реакция на ситуацията, която не сте очаквали.
Murat gel-miş! – Мурат е дошъл! – употребява се в момента в който се случва събитието.
Bütün bu anlattıklarınızı o mu yap-mış? – Всичко, което разказахте, той ли го е направил?
- За изказване на комплименти – тази употреба също съдържа елемент на изненада.
Çorba güzel ol-muş. – Супата е наистина e чудесна.
- За говорене на малко дете – окончанието „-mış“ се използва и в ситуации, които са нови за някого, поради това е много често да се използва, когато се говори с малки деца, защото те са неподготвени дори за ежедневни ситуации.
Oğlum bak – kim gel-miş ? – Сине, виж – кой е дошъл?
- За разказване на някаква история – приказка или анекдот. В този случай използването на окончанието „-mış“ показва, че историята е измислена.
Bir gün, Nasreddin Hoca’nın eşeği çalın-mış. – Един ден магарето на Настрадин Ходжа било откраднато .
- За преобразуване на глаголи в прилагателни имена – добавяйки окончание „-mış“ към корен на глагол и поставяйки новополучената дума преди съществително име, се описва какво е било това име.
Geç-miş günler. – Минали дни
- „Mога да…“ в минало неопределено време – MIŞ/Yeterlilik eylemi-Belirsiz (duyalan) geçmiş zaman – MIŞ
- Падежи
- Сегашно време YOR– Şimdiki zaman YOR
- Сегашно-бъдеще време (широко време) R – Geniş zaman R
- Минало определено (свършено) време DU – Belirli (görülen) geçmiş zaman DU
- Бъдеще време ACEK/ECEK – Gelecek zaman ACAK/ECEK
- Спрежение на глагола
- Речник