Минало неопределено време – MİŞ/Belirsiz (duyalan) geçmiş zaman – MİŞ

Минало неопределено време, изразява еднократно действие, което се е случило в миналото, приключило е към настоящия момент, и за което сме чули от друг. Обикновено се използва при разказване на приказки и легенди, за препредаване на случили се събития.

Минало неопределено време „–MİS“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” + лично окончание (I тип)

Наставката „–MİS“  се подчинява на правилата на вокалната хармония и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз съм дошъл

ти си дошъл

той е дошъл

ние сме дошли

вие сте дошли

те са дошли

  • Отрицателна форма

аз не съм дошъл

ти не си дошъл

той не е дошъл

ние не сме дошли

вие не сте дошли

те не са дошли

  • Положителен въпрос

аз дошъл ли съм?

ти дошъл ли си?

той дошъл ли е?

ние дошли ли сме?

вие дошли ли сте?

те дошли ли са?

  • Отрицателен въпрос

аз не съм ли дошъл?

ти не си ли дошъл?

той не е ли дошъл?

ние не сме ли дошли?

вие не сте ли дошли?

те не са ли дошли?

  Положителна форма Отрицателна

форма

Положителен

въпрос

Отрицателен

въпрос

корен на глагола + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”+ лични окончания (I тип) корен на глагол + (ma, me) + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”+ лични окончания (I тип) корен на глагол + +“-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş” 

mu(y)+ лични окончания (I тип)

корен на глагол + (ma, me)

+“-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”  mu(y)+ лични окончания (I тип)

  рязал съм, щял съм да режа не съм писал, нямало съм да пиша четял ли съм, щял ли съм да чета? плувал ли съм, щял ли съм да плувам?
Ben kes-miş-im yaz-ma-mış-ım oku-muş mu-(y)-um? yüz-me-miş mi-(y)-im?
Sen kes-miş-sin yaz-ma- mış-sın oku-muş mu-sun? yüz-me-miş mi-sin?
O kes-miş yaz-ma- mış oku-muş mu? yüz-me-miş mi?
Biz kes-miş-iz yaz-ma-mış-ız oku-muş mu-(y)-uz? yüz-me-miş mi-(y)-iz?
Siz kes-miş-siniz yaz-ma-mış-sınız oku-muş mu-sunuz? yüz-me-miş mi-siniz?
Onlar kes-miş-ler yaz-ma-mış-lar oku-muş-lar m? yüz-me-miş-ler mi?

При образуване на отрицателната форма на глагола, след корена на глагола се присъединява отрицателната наставка „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, след която добавяме въпросителната частица „-mi“, като към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

gelmişsin – gelmiş misin?

gelmemişsin – gelmemiş misin?

Основната употреба на наставката за минало неопределено време на турския глагол „-mış“ е за преразказване на минали събития, на които говорещият не е бил свидетел. Но освен това окончанието „-mış“ може да има много други различни употреби:

  • За споделяне на слухове, които сме чули. Най-честата употреба на окончанието „-mış“ е за повтаряне на това, което сте чули от някой друг – слухове или клюки. Такава употреба има и в заглавията на новинарски истории, ако писателят не е бил очевидец.

Ahmet yap-mış.- (Чух това) Ахмет го направи.

On gün yürü-müş-ler. – Съобщава се, че са ходели пеша десет дни.

  • За правене на изводи и заключения въз основа на доказателства. Обикновено наставката „-mış“ не се използва при глаголи, описващи събитие, на което лично сте били свидетели. Но употребата му, показва, че говорещият знае ясно доказателство за събитието, макар, че не е бил свидетел лично. Това доказателство трябва да бъде ясно и за човека, който слуша, защото ако той не вижда доказателството и то не е споменато, слушащият приема, че употребата на окончанието -mış, означава, че говорещият е чул за събитието от някой друг. Нерядко се използва заедно с фразата „demek ki“ – „предполагам…“, „значи…“, от което става ясно, че се прави предположение, извод или заключение, за което няма никакво съмнение. В този случай може да се използва заедно с наставките за засилване на значението на дума в изречението „-dır -dir, -dur, -dür, -tır,- tir, -tur, – tür“.

Demek ki faydalı bir toplantı ol-muş. – Изглежда, че срещата е била полезна.

  • За изказване на изненада от нещо неочаквано в кратко време след събитието, като незабавна реакция на ситуацията, която не сте очаквали.

Murat gel-miş! – Мурат е дошъл! – употребява се в момента в който се случва събитието.

Bütün bu anlattıklarınızı o mu yap-mış? – Всичко, което разказахте, той ли го е направил?

  • За изказване на комплименти – тази употреба също съдържа елемент на изненада.

Çorba güzel ol-muş. – Супата е наистина e чудесна.

  • За говорене на малко дете – окончанието „-mış“ се използва и в ситуации, които са нови за някого, поради това е много често да се използва, когато се говори с малки деца, защото те са неподготвени дори за ежедневни ситуации.

Oğlum bak – kim gel-miş ? – Сине, виж – кой е дошъл?

  • За разказване на някаква история – приказка или анекдот. В този случай използването на окончанието „-mış“ показва, че историята е измислена.

Bir gün, Nasreddin Hoca’nın eşeği çalın-mış.        – Един ден магарето на Настрадин Ходжа било откраднато .

  • За преобразуване на глаголи в прилагателни имена – добавяйки окончание „-mış“ към корен на глагол и поставяйки новополучената дума преди съществително име, се описва какво е било това име.

Geç-miş günler. – Минали дни

Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув