Минало неопределено историческо време MİŞTİ/Belirsiz geçmiş zamanın hikayesi MİŞTİ

Минало неопределено историческо време се използва, за да покаже реда на две събития, които са се случили в миналото и са приключили към настоящия момент. Минало неопределеното време показва по-ранното действие, а миналото определено (свършено) време показва по-късно случилото се действие.

Минало неопределено историческо време „–MİŞTİ“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + “-mış”, “-miş”, “-muş”, “-müş”  + “-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” + лично окончание (II тип)

Наставката за минало неопределен време „–mis“  се подчинява на законите на вокалната хармония и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола.

Наставката за минало свършено време „-du” също се подчинява на законите на вокалната хармония и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в предхождащата я наставка. 

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърд съгласен звук, се добавя граматична частица (наставка), която започва със съгласните звукове „d“ или „c“, то първата буква от частицата се преобразува, като “d” преминава в “t” (Правилото FıSTıKÇı ŞaHaP) с цел “втвърдяване” и хармониране на наставката с основната дума. В този случай наставките на минало свършено време “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” присъединени към наставката за минало неопределено време „-miş“ се преобразуват съответно в “-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” и се присъединяват към нея по правилото „4х“ на вокалната хармония.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз бях дошъл

ти беше дошъл

той беше дошъл

ние бяхме дошли

вие бяхте дошли

те бяха дошли

  • Отрицателна форма

аз не бях дошъл

ти не беше дошъл

той не беше дошъл

ние не бяхме дошли

вие не бяхте дошли

те не бяха дошли

  • Положителен въпрос

аз бях ли дошъл?

ти беше ли дошъл?

той беше ли дошъл?

ние бяхме ли дошли?

вие бяхте ли дошли?

те бяха ли дошли?

  • Отрицателен въпрос

аз не бях ли дошъл?

ти не беше ли дошъл?

той не беше ли дошъл?

ние не бяхме ли дошли?

вие не бяхте ли дошли?

те не бяха ли дошли?

  Положителна форма Отрицателна форма Положителен въпрос Отрицателен въпрос
корен на глагола + “-mış”,“-miş”,“-muş”,“-müş” + tı, ti, tu, tü + лични окончания (II тип) корен на глагол + (ma, me) +  “-mış”,“-miş”,“-muş”,“-müş” + tı, ti, tu, tü + лични окончания (II тип) корен на глагол + mış”,“-miş”,“-muş”,“-müş” 

mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)

корен на глагол + (ma, me) +  “-mış”,“-miş”,“-muş”,“-müş”

mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)

  бях рязал не бях писал бях ли чел? бях ли плувал?
Ben kes-miş-ti-m yaz-ma-mış-tı-m oku-muş  mu-(y)-du-m? yüz–me-miş mi-(y)-di-m?
Sen kes-miş-ti-n yaz-ma-mış-tı-n oku-muş  mu-(y)-du-n? yüz–me-miş mi-(y)-di-n?
O kes-miş-ti yaz-ma-mış-tı oku-muş  mu-(y)-du? yüz–me-miş mi-(y)-di?
Biz kes-miş-ti-k yaz-ma-mış-tı-k oku-muş  mu-(y)-du-k? yüz–me-miş mi-(y)-di-k?
Siz kes-miş-ti-niz yaz-ma-mış-tı-nız oku-muş  mu-(y)-du-nuz? yüz–me-miş mi-(y)-di-niz?
Onlar kes-miş-ti-ler yaz-ma-mış-tı-lar oku-muş  mu-(y)-du-lar? yüz–me-miş mi-(y)-di-ler?

При образуване на отрицателната форма на глагола в минало неопределено историческо време, след корена на глагола се присъединява отрицателната частица „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония, след която се присъединяват наставките „miş“ и „du” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола с присъединена наставка „miş“, след която добавяме въпросителната частица „-mi“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, като към нея се присъединяват наставката „du” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

gel-mişti-m – gel-miş mi-(y)-di-m?

gel-memişti-n – gel-memiş mi-(y)-di-n?

Минало неопределено историческо време има следните видове употреби в турския език:

  1. За да покаже поредността на две минали събития, едното от което се е случило преди другото:
  • Teyzem eve geldiğinde kardeşim çoktan uyumuştu. – Когато леля ми дойде у дома, брат ми вече беше заспал.

2. За да покаже минали събития, за които и слушащия и говорещия имат вече информация:

  • Toplantıya zamanında geleceğini söylemişti. – Беше казал, че ще дойде навреме за срещата.
  • Bu filmi daha önce de seyretmiştim. – Бях гледал този филм и преди.
  • O benden borç para almıştı. – Той беше взел заем от мен.
  • Bu haberi ben de okumuştum. – И аз бях прочел тази новина.
Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув