Минало определено (свършено) време – DU/Belirli(görülen) geçmiş zaman – DU

Минало свършено време изразява действие, което се е случило в миналото, което е приключило към настоящия момент и на което говорещият или е бил свидетел, или ако не е бил свидетел на действието е уверен, че то се е случило.

Минало свършено време „–DU“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” + лично окончание (II тип)

         Наставката „–DU“ се подчинява на законите на вокалната хармония и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола.

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърд съгласен звук, се добавя граматична частица (наставка), която започва със съгласните звукове „d“ или „c“, то първата буква от частицата се преобразува, като “d” преминава в “t” (Правилото FıSTıKÇı ŞaHaP) с цел “втвърдяване” и хармониране на наставката с основната дума. В този случай наставките на минало свършено време “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” се преобразуват съответно в “-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” и се присъединяват към корена на глагола по правилото „4х“ на вокалната хармония, спрямо последния гласен звук в корена на глагола:

a, ı + -dı, -tı

e, i + -di, -ti

o, u + -du, -tu

ö, ü + -dü, -tü

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз дойдох

ти дойде

той дойде

ние дойдохме

вие дойдохте

те дойдоха

  • Отрицателна форма

аз не дойдох

ти не дойде

той не дойде

ние не дойдохме

вие не дойдохте

те не дойдоха

  • Положителен въпрос

аз дойдох ли?

ти дойде ли?

той дойде ли?

ние дойдохме ли?

вие дойдохте ли?

те дойдоха ли?

  • Отрицателен въпрос

аз не дойдох ли?

ти не дойде ли?

той не дойде ли?

ние не дойдохме ли?

вие не дойдохте ли?

те не дойдоха ли?

  Положителна форма Отрицателна

форма

Положителен

въпрос

Отрицателен

въпрос

корен на глагола + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü”+ лични окончания (II тип) корен на глагол + (ma, me) +  “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” + лични окончания (II тип) корен на глагол + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” + лични окончания (II тип)

 mı,mi,mu,mü

корен на глагол + (ma, me)

+ “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” + лични окончания (II тип)

mı,mi,mu,mü

  рязах не писах четох ли? не плувах ли?
Ben kes-ti-m yaz-ma-dı-m oku-du-m mu? yüz-me-di-m mi?
Sen kes-ti-n yaz-ma-dı-n oku-du-n mu? yüz-me-di-n mi?
O kes-ti yaz-ma-dı oku-du mu? yüz-me-di mi?
Biz kes-ti-k yaz-ma-dı-k oku-du-k mu? yüz-mе-di-k mi?
Siz kes-ti-niz yaz-ma-dı-nız oku-du-nuz mu? yüz-me-di-niz mi?
Onlar kes-ti-ler yaz-ma-dı-lar oku-du-lar mı? yüz-me-di-ler mi?

При образуване на отрицателната форма на глагола, след корена на глагола и преди наставката за минало свършено време, се присъединява отрицателната наставка „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола с добавени лични окончания за различните лица и числа, след която добавяме въпросителната частица „-mi“, по правилото „4х“ на вокалната хармония. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

geldin – geldin mi?

gelmedin – gelmedin mi?

Минало свършено време има следните видове други употреби в турския език:

  • Когато глагол в минало свършено време е употребен с въпросителната частица „mı“, това носи значение на фразата „всеки път“:

Kış geldi mi, göçmen kuşlar sıcak diyarlara uçarlar. – Дойде ли зимата, прелетните птици летят към топлите земи. (всеки път, когато дойде зимата)

  • Минало свършено време се употребява и като условие за случване на друго действие:

Bey oldun mu, konuk eksilmez! – Станеш ли известен, гости няма да ти липсват!

  • В състава на сложи глаголни форми минало свършено време изпълнява роля на деепричастие.

Bütün gece sağ tarafım hep zonkladı durdu. – Цяла нощ дясната ми страна пулсираше. (остана пулсираща).

 

Думите, които показват задължителната употреба на минало свършено време са:

dün +…….: dün sabah, dün öğleden sonra, dün akşam, dün gece

…….+ önce +…..: az önce, bir saat önce, beş dakika önce, üç hafta önce, iki yıl önce

geçen +…..: geçen salı, geçen akşam, geçen yıl, geçen ay, geçen gün

  • Geçen yıl İtalya’ya gittim. – Миналата година ходих в Италия.
  • Ahmet dün pikniğe gelmedi. – Вчера Ахмет не дойде на пикника.
  • Biletleri almadın mı? – Не взе ли билетите?
Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув