Минало определено (свършено) историческо време  Dİ(Y)Dİ/Belirli geçmiş zamanın hikayesi Dİ(Y)Dİ

Минало определено (свършено) историческо време показва действие, което се случило в определен минал момент, приключено към настоящия момент, изразено в друго определено минало време.

Минало определено (свършено) историческо време „–Dİ(Y)Dİ“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü”  + (y) + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” /“-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” + лично окончание (II тип)

Първата наставка за минало свършено време „-du” се подчинява на законите на вокалната хармония и се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония в зависимост от последния гласен звук в корена на глагола.  Втората наставка за минало свършено време „-du” се свързва с помощта на свързващия съгласен звук (y) и тя също се променя по правилото „4х“ на вокалната хармония, но винаги е един от вариантите “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü”, защото се прикрепя към гласен звук.

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърд съгласен звук, се добавя граматична частица (наставка), която започва със съгласните звукове „d“ или „c“, то първата буква от частицата се преобразува, като “d” преминава в “t” (Правилото FıSTıKÇı ŞaHaP) с цел “втвърдяване” и хармониране на наставката с основната дума. В този случай наставките на минало свършено време “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” се преобразуват съответно в “-tı”, “-ti”, “-tu”, “-tü” и се присъединяват към нея по правилото „4х“ на вокалната хармония.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз бях дошъл

ти беше дошъл

той беше дошъл

ние бяхме дошли

вие бяхте дошли

те бяха дошли

  • Отрицателна форма

аз не бях дошъл

ти не беше дошъл

той не беше дошъл

ние не бяхме дошли

вие не бяхте дошли

те не бяха дошли

  • Положителен въпрос

аз бях ли дошъл?

ти беше ли дошъл?

той беше ли дошъл?

ние бяхме ли дошли?

вие бяхте ли дошли?

те бяха ли дошли?

  • Отрицателен въпрос

аз не бях ли дошъл?

ти не беше ли дошъл?

той не беше ли дошъл?

ние не бяхме ли дошли?

вие не бяхте ли дошли?

те не бяха ли дошли?

  Положителна форма Отрицателна форма Положителен въпрос Отрицателен въпрос
  корен на глагола + “-dı,-di,-du,-dü/-tı,-ti,-tu,-tü” + (y)+“-dı,-di,-du,-dü”+ лични окончания (II тип) корен на глагол + (ma, me) +  “-dı,-di,-du,-dü/-tı,-ti,-tu,-tü” + (y)+“-dı,-di,-du,-dü”+ лични окончания (II тип) корен на глагол + “-dı,-di,-du,-dü/-tı,-ti,-tu,-tü” 

mı,mi,mu,mü+ (y)+“-dı,-di,-du,-dü”+ лични окончания (II тип)

корен на глагол + (ma, me)

“-dı,-di,-du,-dü/-tı,-ti,-tu,-tü” 

mı,mi,mu,mü+ (y)+“-dı,-di,-du,-dü”+ лични окончания (II тип)

  бях рязал не бях писах бях ли чел? не бях ли чел?
Ben kes-ti-(y)-di-m yaz-ma-dı-(y)-dı-m oku-du mu-(y)-du-m? yüz-me-di mi-(y)-di-m?
Sen kes-ti-(y)-di-n yaz-ma-dı-(y)-dı-n oku-du mu-(y)-du-n? yüz-me-di mi-(y)-di-n?
O kes-ti-(y)-di yaz-ma-dı-(y)-dı oku-du mu-(y)-du? yüz-me-di mi-(y)-di?
Biz kes-ti-(y)-di-k yaz-ma-dı-(y)-dı-k oku-du mu-(y)-du-k? yüz-mе-di mi-(y)-di-k?
Siz kes-ti-(y)-di-niz yaz-ma-dı-(y)-dı-nız oku-du mu-(y)-du-nuz? yüz-me-di mi-(y)-di-niz?
Onlar kes-ti-(y)-di-ler yaz-ma-dı-(y)-dı-lar oku-du mu-(y)-du-lar? yüz-me-di mi-(y)-di-ler?

При образуване на отрицателната форма на глагола, след корена на глагола и преди наставката за минало свършено време, се присъединява отрицателната частица „-ma/-me“, по правилото „2х“ на вокалната хармония.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола с добавени лични окончания за различните лица и числа, след която добавяме въпросителната частица „-mi“, по правилото „4х“ на вокалната хармония. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

Gel-di-(y)-di-m – gel-di mi-(y)-di-m?

Gel-medi-(y)-di-n – gel-medi mi-(y)-di-n?

  • Bu filmi daha önce de seyrettiydim. – Бях гледал този филм и преди.
  • Bu gömleğı yıllar önce aldıydım. – Преди години си бях взел тази риза.
  • İyileştiydi tekrar hastalandı. – Беше се излекувал и пак се разболя.
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув