Отглаголни съществителни

В турския език има специална граматична група от думи, наречена Отглаголни съществителни имена, които най – общо казано “опредметяват” действието и се използват за образуване на подчинени изречения. Отглаголните съществителни като “benim almam”, “benim alışım”, “benim aldığım” изразяват конструкцията “притежател + притежаван предмет” също както “benim evim” (моята къща). В турския език има четири вида отглаголни съществителни имена:

1. Отглаголни съществителни в пълен инфинитив на глагола, който може да бъде в положителна форма (-mak, – mek) или в отрицателна форма (-mamak, -memek). Те могат да заместват подлога или допълнението в изречението, към тях НЕ СЕ добавят окончания за притежание, т.е. те нямат притежател, те са общовалидни и се употребяват: 

1.1. когато се твърдението се отнася за абсолютно всяко лице или предмет 

  • Burada yüzmek tehlikeli – Тук плуването е опасно.
  • Trafik kurallarına uymak gerek. – Спазването на правилата за движение е необходимо – тук съществително име се  явява “uymak”, изречението е безлично и означава, че всеки трябва да спазва тези правила.
  • Beklemek sıkıcıdır. Чакането е скучно.
  • Yürümek sağlıklıdır. Ходенето е полезно.
  • Bütün gün televizyon izlemek zaman kaybıdır. Гледането на телевизия по цял ден е задуба на време.
  • Yüzmek sağlık için yararlıdır. Плуването е полезно за здравето.
  • Sigara içmek zararlıdır. Пушенето е вредно.
  • Günde sekiz saat uyumak sağlıklı bir kişi için yeterlidir. Спането по осем часа на ден е достатъчно за един здрав човек.

1.2. като допълнение преди глагола “istemek” – (искам, желая) и на обстоятелството „zorunda” (трябва да, длъжен съм).  Това реално е съчетание от два глагола, първият от които е в положителен или отрицателен пълен инфинитив, представляваш отглагголното съществително име, а вторият се променя по род и число. Тази глаголна форма се превежда като: искам да правя / не искам да правя и длъжен съм да правя/не съм длъжен да правя.

  • Artık seni burada görmek istemiyorum. – Не искам повече да те виждам тук. (не искам виждането ти)
  • Bugün ne yapmak istiyorsunuz? – Какво искате да правите днес? (искам правенето)
  • Fatma balık kızartmak istemiyor. Фатма не иска да пържи рибата (не иска пърженето).
  • Uyumak istiyorum. Искам да спя (искам спането)
  • Türkçe öğrenmek istiyorum. Искам да науча турски език.
  • Türkçe öğrenmek zorundayım. Трябва да науча турски език.

1.3. когато “искането” с глагола “istemek” и “правенето” на някакво действие се извършват от един човек, т.е. подлогът и в главното и в подчиненото изречение е един и същ.

  • Ben doktor olmak istiyorum – Аз искам аз да стана лекар.

1.4. като допълнение преди следлозите “yerine”(вместо, на мястото на) и “için” (за да):

  • Herkes beni görmek için ayağa kalktı. Всички станаха на крака, за да ме видят (за моето виждане всички станаха на крака).
  • Öğretmen beni daha iyi görmek için gözlüklerini taktı. За да ме вижда по – добре учителят сложи очилата си. (за моето по – добро виждане, учителят сложи очилата си)
  • Bir spor araba almak için para biriktiriyor. Събира пари, за да си вземе спортна кола. (събира пари за вземането на спортна кола)
  • Seni ikna etmek için ne yapmalıyım? Какво трябва да направя, за да те убедя? (какво трябва да направя за убеждаването ти)
  • Bahçede çalışmak yerine tenis oynadık. Играхме тенис, вместо да работим в градината.
  • Televizyon seyretmek yerine işini yap. Върши си работата вместо да гледаш телевизия.
  • Okula gitmek yerine sinemaya gittiler. Отидоха на кино вместо да отидат на училище.

! Към отглаголните съществителни имена с пълен инфинитив на глагола [mek, mak], могат да бъдат добавяни падежните окончания за отделителен падеж [ten, tan] така, както те се добавят към всички останали съществителни имена. Останалите две окончания на отделитен падеж [den, dan] не се използват в случая, т.к. [mek, mak] завършват на беззвучаната съгласна [K]. 

Yanlışlık yapmaktan kaçınmalısın. Трябва да избягваш правенето на грешки.
Geceleyin yalnız dışarı çıkmaktan korkarım. Страхувам се да излизам сам през нощта.
Tüm kadınlar yaşlanmaktan korkar. Всички жени се страхуват от остаряването.
Bütün gün evde oturmaktan bıktım (sıkıldım). Омръзна ми да стоя цял ден вкъщи.
Yalan söylemekten utanmıyor musun? Не се ли срамуваш да лъжеш?

2. Отглаголни съществителни със съкратен инфинитив на глагола, който може да бъде в положителна форма (-ma, – me) или в отрицателна форма (-mama, -meme) използваме при конкретизиране на точно определено опредметено действие, което касае точно определен човек или предмет, затова и към отглаголното съществително ВИНАГИ се добавят окончанията за притежание (-im, -in, -si, -miz, -niz, -ları). Окончанията за притежание дават информация за кого се говори, поради което притежателните местоимения, често не се използват и се пропускат в речта.

  • (ben-“im”) git-me-m
  • (ben-“im”) al-ma-m
  • (ben-“im”) bekle-me-m
  • (sen-“in”) git-me-n
  • (sen-“in”) al-ma-n
  • (sen-“in”) bekle-me-n
  • (o-“/n/un”) git-me-“/s/i
  • (o-“/n/un”) al-ma-“/s/ı
  • (o-“/n/un”) bekle-me-“/s/i
  • (biz-“im”) git-me-miz
  • (biz-“im”) al-ma-mız
  • (biz-“im”) bekle-me-miz
  • (siz-“in”) git-me-niz
  • (siz-“in”) al-ma-nız
  • (siz-“in”) bekle-me-niz”
  • (on.lar-“ın”) git-me-“/s/i
  • (onlar-“ın”) al-ma-“/s/ı
  • (onlar-“ın”) bekle-me-“/s/i

Когато от глаголи образуваме съществителни имена те губят своето „глаголно време“, т.к. вече не са глаголи. 

  • Senin gerçeği söylemeni istiyorum. – Искам да кажеш истината. “senin gerçeği söylemen” е отглаголно съществително име и не се влияе от времената в изречението:
  • Sen gerçeği söylersin.⇒ “senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söylüyorsun ⇒“senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söyledin.⇒ “senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söylerdin. ⇒“senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söyleyeceksin.⇒ “senin gerçeği söyleyecek olman”
  • Sen gerçeği söylemiştin. ⇒”senin gerçeği söylemiş olman”

Казахме, че за изявление, което се отнася до всички и е общовалидно използваме отглаголно съществително име с пълен инфнитив на глагола – Trafik kurallarına uymak gerek – Спазването на правилата за движение е необходимо (за всички), но ако искаме да кажем  “Ти трябва да спазваш  правилата на пътя”, се нуждаем от съркатен инфинитив на глагола, който образува отглаголно съществително име и поема върху себе си окончания като всяко едно друго съществително име. Затова, за да кажем “Ти трябва да спазваш правилата на пътя”, или на турски “Твоето спазване на правилата за движение е необходимо”, използваме конструкцията: 

  • Trafik kurallarına uymam gerek – Моето спазване на правилата за движение е необходимо:
  • Trafik kurallarına uyman gerek – Твоето спазване на правилата за движение е необходимо:
  • Trafik kurallarına uyması gerek – Неговото спазване на правилата за движение е необходимо:
  • Trafik kurallarına uymamız gerek – Нашето спазване на правилата за движение е необходимо:
  • Trafik kurallarına uymanız gerek – Вашето спазване на правилата за движение е необходимо:
  • Trafik kurallarına uymaları gerek – Тяхното спазване на правилата за движение е необходимо:

Отглаголните съществителни със съкратен инфинитив на глагола (-ma, – me) в изречението могат да заместват:

-подлога (“съществително име + отглаголно съществително)

  • Marynin ağlaması hepimizi üzdü. Плаченето на Мари натъжи всички нас. (подлог)
  • Ahmet’in okula geç gelmesi öğretmeni kızdırdı. Късното отиване на Ахмет в училище ядоса учителя.(подлог)

-допълнението (“съществително име + отглаголно съществително + свързваща съгласна /n/ + [İ]”, като [İ] реално представлява “членуване” (винителен падеж)

  • Benim babam benim futbol oynamamı istemiyor. Баща ми не иска да играя футбол (не иска играенеТО ми) (допълнение)
  • Biz maçın bitmesini bekledik. Ние чакахме мачът да свърши ( чакахме приключванеТО на мача).(допълнение)
  • Ben ondan benim siyah pantolonumu onun ütülemesini rica ettim. ( Помолих я да за изглажданеТО на панталона ми)(допълнение)

Когато “искането” с глагола “istemek” и “правенето” на някакво действие се извършват от различни лица, т.е. подлогът и в главното и в подчиненото изречение са различни използваме отглаголно съществително със съкратен инфинитив на глагола (-ma, – me) във винителен падеж

  • Babam benim doktor olmamı istoyor. – Баща ми иска моето ставане лекар или Баща ми иска аз да стана лекар. 

Отглаголните съществителни имена в съкратен инфинитив на глагола (-ma, – me) често могат да играят роля на определения, като част от словосъчетания (неопределящ изафет). Например: 

  • okuma odası – работна стая
  • sigara içme – цигарено пушене (пушене на цигари)
  • konuşma ders – уроци по говорене

! Към отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола [me, ma], могат да бъдат добавяни падежните окончания [i, ı], [e, a], [de, da], [den, dan] , както и [le, la] така, както те се добавят към всички останали съществителни имена.

“söylemen-i”, “söylemen-e”, “söylemen-de”, “söylemen-den”, “söylemen-le

  • Babam, futbol maçına gitmeme izin verdi. – Баща ми позволи да отида на футболния мач.
  • Babam, kızkardeşimin gece yalnız sinemaya gitmesine kızdı. Баща ми се ядоса, че сестра ми е отишла на кино сама през нощта.
  • Babam, arabasını kullanmama hiç izin vermiyor. Баща ми изобщо не позволява да карам колата му.
  • Annem benim eve geç gelmemden hoşlanmaıyor. Майка ми не е доволна, когато се прибирам късно вкъщи.

3.Отглаголни съществителни със съкратен инфинитив на глагола, който може да бъде в положителна форма (-ış, -iş, -uş, -üş/ -yış, -yiş, -yuş, -yüş) или в отрицателна форма (-mayış, -meyiş) използваме за да покажем начина, характера и стила на осъществяване на опредметеното действие, което касае точно определен човек или предмет, затова и към отглаголното съществително ВИНАГИ се добавят окончанията за притежание (-im, -in, -si, -miz, -niz, -ları). Окончанията за притежание дават информация за кого се говори, поради което притежателните местоимения, често не се използват и се пропускат в речта.

  • Okulun girişi çok kalabalıktı. – Входът(начинът, по който се влиза) в училището беше претъпкан.
  • Senin araba kullanışın çok farklı – Твоето каране (начинът, по който караш) на кола е много различен.
  • Onun bakışları beni rahatsız ediyor. – Негово гледане (начинът, по който ме гледа) ме притеснява
  • Senin gülüşün çok hoş! – Смехът ти (начинът, по който се смееш) е много приятен.
  • Benim dönüşüm muhteşem olacak. Завръщането (начинът, по който ще се завърна) ми ще бъде страхотно.
  • Oyuncular maçın bitiş düdüğünü bekledi. Играчите чакаха последния сигнал за свършването (начинът, по който ще свърши) на мача.

! Към отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола [iş, ış, üş, uş, eş, aş], могат да бъдат добавяни падежните окончания [i, ı], [e, a], [de, da], [den, dan] така, както те се добавят към всички останали съществителни имена.

  • O benim gülüşüme hayrandır. Тя обожава начинът по който се смея.
  • Ben senin bana bakışını özledim. Липсва ми начинът, по който ме гледаш.
  • O benim gitar çalışımı sever. Той обича начинът, по който свиря на китара.

4. Отглаголни съществителни със съкратен инфинитив на глагола [dik, dık, dük, duk, tik, tık, tük, tuk]. Те могат да заместват подлога или определението в изречението. Опредметяването на действиетто касае точно определен човек или предмет, затова и към отглаголното съществително ВИНАГИ се добавят окончанията за притежание (-im, -in, -si, -miz, -niz, -ları). Окончанията за притежание дават информация за кого се говори, поради което притежателните местоимения, често не се използват и се пропускат в речта.

(ben-im) git-tik-im”, (be*nim / git*ti*ğim), моето отиване
(sen-in) git-tik-in”, (se*nin / git*ti*ğin), твоето отиване
(o-/n/un) git-tik-i”, (o*nun / git*ti*ği), неговото отиване
(biz-im) git-tik-im-iz”, (bi*zim / git*ti*ğim*iz), нашето отиване
(siz-in) git-tik-in-iz”, (si*zin / git*ti*ğin*iz), вашето отиване
(o/n/-lar-ın) git-tik-i”(bi*zim / git*ti*ği), тяхното отиване

(ben-im) gör-dük-üm”, (be*nim / gör*dü*ğüm) моето виждане
(sen-in) gör-dük-ün”, (se*nin / gör*dü*ğün), твоето виждане
(biz-im) gör-dük-üm-üz”, (bi*zim / gör*dü*ğüm*üz), нашето виждане

Забележка: K преминава в Ğ след озвучаване.

Съкратеният инфинитив на глагола [dik, dık, dük, duk, tik, tık, tük, tuk] се използва, за да трансформира изреченията в “притежател + притежаван” (съществетелно име/местоимение + съкратен инфинитив) например:

  • “ben-im gör-dük-üm” (benim / gördüğüm);
  • “Hasan’ın ça-lış-tık-ı” (hasanın / çalıştığı);
  • “biz-im bekle-eş-tik-im-iz” (bizim / bekleştiğimiz).

! Окончанията [dik, dık, dük, duk, tik, tık, tük, tuk ] добавяни за образуване на този вид съкратен инфинитив на глагола не са окончанията, които се добавят за образуване на минало свършено време.

  • “Futbol oynadık.” Играхме футбол.  

Когато изречението “O futbol oynuyor” се трансформира в отглаголно съществително име със съкратен инфинитив на глагола [dik, dık, dük, duk, tik, tık, tük, tuk], то става “onun futbol oyna-dık-ı (oynadığı)”. В отглаголното съществително име окончанието  [dık] не дава информация за глаголното време. Следователно глаголът в различни глаголни времена – “oynuyor”, “oynar”, “oynardı”, “oynadı”, “oynuyordu” винаги се трансформира в (съществително име/местоимение + съкратен инфинитив) като “oyna-dık-ı” (oynadığı), независимо от глаголното време на изречението.

  • O futbol oynuyor. ⇒ “onun futbol oynadığı”
  • O futbol oynar. “onun futbol oynadığı”
  • O futbol oynadı. ⇒ “onun futbol oynadığı”
  • O futbol oynuyordu. ⇒ “onun futbol oynadığı”

Полученото отглаголно съществително име може да бъде използвано по следния начин:

  • Onun futbol oyna-dık-ı-/n/ı (oynadığını) görüyorum. Гледам го как играе футбол (гледам неговото играене).
  • Onun her gün futbol oyna-dık-ı-/n/ı (oynadığını) biliyorum. Знам, той че всеки ден играе футбол(знам неговото играене).
  • Onun dün futbol oyna-dık-ı-/n/ı (oynadığını) gördüm. Видях, че той играеше футбол вчера (видях неговото играене).

Отглаголните съществителни със съкратен инфинитив на глагола [dik, dık, dük, duk, tik, tık, tük, tuk ] в изречението могат да заместват:

-допълнение (“съществително име/местоимение + отглаголно съществително)

  • Ben onun işittiğini sanmıyorum. Не мисля, че той чу. (неговото чуване) (подлог)
  • Benim her zaman okula geç geldiğim için İngilizce ögretmenim beni azarladı. Заради моето постоянно закъсняване за училище, учителят ми по английски език ме порица. (допълнение)

-определениe 

  • benim gittiğim okul – посещаваното от мен училище
  • Benim gittiğim okul çok kalabalık. Училището, в което ходя е многолюдно.
  • Benim gördüğüm araba beyazdı. Видяната от мен кола беше бяла. 

! Понеже обикновено всички глаголи в турския език изискват допълнения в някакъв падеж, това правило се пренася и върху образуваните отглаголни съществителни имена.

Местен падеж Отделителен падеж Дателен падеж Винителен падеж
пълен инфинитив  kök+(ma/me)+mak/mek+ta/te kök+(ma/me)+mak/mek+tan/ten kök+(ma/me)+mak/mek+(y)+a/e kök+(ma/me)+mak/mek+(y)+ı/i
съкратен инфинитив  kök+(ma/me)+ma/me+окончание за принадлежност +(n)+da/de; ta/te kök+(ma/me)+ma/me+окончание за принадлежност +(n)+dan/den; tan/ten kök+(ma/me)+ma/me+окончание за принадлежност +(n)+a/e kök+(ma/me)+ma/me+окончание за принадлежност +(n)+ı/i
С местен падеж се употребяват var и yok, и глаголите ısrar etmek, acele etmek, zorlanmak  С отделителен падеж се употребяват глаголите nefret etmek, korkmak, hoşlanmak,bahsetmek, sıkılmak, vazgeçmek, şikayet etmek и др. С дателен падеж се употребяват глаголите başlamak, karar vermek, inanmak, çalışmak, gitmek, gelmek, devam etmek, sevinmek, yardım etmek, izin vermek, engel olmak, alışmak, benzemek,davet etmek, kızmak, şaşırmak,karışmak и др. Всички преходни глаголи (към които може да се зададе въпроса Кого? Какво?) с изключение на “istemek” в някой случаи – виж по – долу, изискват винителен падеж. 
Sigara iç-me-mek-te fayda var.  Yalan söyle-mek-ten nefret ediyorum.  Ankara’da yaşa-ma-(y)-a alıstım.  Cem Selma ile evlen-me-(y)-i düsünüyor.
Onun sigara iç-me-me-si-(n)-de fayda var.  Yalan söyle-me -n-den nefret ediyorum.  O bizim derse geç gir-me-miz-e kızdı.  Sizin cevap ver-me-niz-i bekliyorum.
Niçin eve gel-mek-te ısrar ediyorsun? Geceleri yalnız kal-mak-tan korkarım. Oğlum yürü-me-ye başladı.  Yarın pikniğe git-me-(y)-i planlıyoruz. 
Niçin eve gel-me-m-de ısrar ediyorsun? Bazıları köpeklerin havla-ma-sı-(n)-dan korkar. Annem sizinle dışarı çık-ma-m-a izin vermiyor.  O daha çok dinlen-me-m-i tavsiye etti.

 

 

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув