Отглаголни съществителни имена/Fiil adlari (Fiilimsiler)

В турския език има специална граматична група от думи, наречена отглаголни съществителни имена, които най – общо казано “опредметяват” действието, като го превръщат в съществително име и се използват за образуване на подчинени изречения. Отглаголните съществителни имена са нелични глаголни форми, които са еднотипни на всички останали съществителни имена, но се образуват от глаголи.

 

Отглаголни съществителни в пълен инфинитив на глагола -mAk

Отглаголни съществителни в пълен инфинитив на глагола, които имат положителна форма (-mak, – mek) и отрицателна форма (-ma-mak, -me-mek). Отглаголните съществителни имена в пълен инфинитив могат да заместват подлога или допълнението в изречението, към тях не се добавят окончания за притежание, те нямат конкретен притежател, а са общовалидни и се употребяват: 

когато се твърдението се отнася за абсолютно всяко лице или предмет в безлично изречение и не е насочено към конкретен предмет или лице:  

  • Burada yüzmek tehlikelidir.Тук плуването е опасно.
  • Trafik kurallarına uymak – Спазването на правилата за движение е необходимо.
  • Beklemek sıkıcıdır. – Чакането е скучно.
  • Yürümek sağlıklıdır. – Ходенето е полезно.
  • Bütün gün televizyon izlemek zaman kaybedır. – Гледането на телевизия по цял ден е загуба на време.
  • Yüzmek sağlık için yararlıdır. – Плуването е полезно за здравето.
  • Sigara içmek zararlıdır. – Пушенето е вредно.
  • Günde sekiz saat uyumak sağlıklı bir kişi için yeterlidir. – Спането по осем часа на ден е достатъчно за един здрав човек.

като допълнение в изречение преди глагола “istemek” – (искам, желая) или преди обстоятелствено пояснение „zorunda” (трябва да, длъжен съм). Такава конструкция представлява съчетание от два глагола, първият от които всъщност е отглаголно съществително име в положителен или отрицателен пълен инфинитив, а вторият носи действието и се променя по лице, число и глаголно време. Тази конструкция се превежда като „искам да правя / не искам да правя“ и „длъжен съм да правя/не съм длъжен да правя“.

  • Artık seni burada görmek istemiyorum. – Не искам повече да те виждам тук. (не искам виждането ти)
  • Bugün ne yapmak istiyorsunuz? – Какво искате да правите днес? (искам правенето)
  • Fatma balık kızartmak istemiyor. – Фатма не иска да пържи рибата. (не иска пърженето)
  • Uyumak istiyorum.Искам да спя (искам спането)
  • Türkçe öğrenmek – Искам да науча турски език. (искам ученето)
  • Türkçe öğrenmek zorundayım. – Трябва да науча турски език. (трябва да направя ученето)

когато “искането”, което е изразено с глагола “istemek” и “извършването” на някакво действие се отнасят до едно и също лице или предмет.

  • Ben doktor olmak istiyorum – Аз искам аз да стана лекар.
  • Annem köye gitmek – Майка ми иска да отиде на село.

като допълнение преди следлозите “yerine”(вместо, на мястото на) и “için” (за да):

  • Herkes beni görmek içinayağa kalktı.- Всички станаха на крака, за да ме видят (за моето виждане всички станаха на крака).
  • Öğretmen beni daha iyi görmek içingözlüklerini taktı. – За да ме вижда по – добре учителят сложи очилата си. (за моето по – добро виждане, учителят сложи очилата си)
  • Bir spor araba almak içinpara biriktiriyor. – Събира пари, за да си вземе спортна кола. (събира пари за вземането на спортна кола)
  • Seni ikna etmek içinne yapmalıyım? – Какво трябва да направя, за да те убедя? (какво трябва да направя за убеждаването ти)
  • Bahçede çalışmak yerinetenis oynadık. – Играхме тенис, вместо да работим в градината. (на мястото на работенето)
  • Televizyon seyretmek yerineişini yap. – Върши си работата вместо да гледаш телевизия.(на мястото на гледането на телевизия)
  • Okula gitmek yerinesinemaya gittiler. – Отидоха на кино вместо да отидат на училище.(на мястото на ходенето на училище)

Към отглаголните съществителни имена с пълен инфинитив на глагола „mak, mek” могат да бъдат присъединени наставките за местен падеж – “-te, -ta“, за отделителен падеж – “-ten, -tan“, (по правилото FıSTıKÇı ŞaHaP) и наставките „-la/-le”,  така, както те се присъединяват към всички останали други съществителни имена.

  • Yanlışlık yapmaktan kaçınmalısın. – Трябва да избягваш правенето на грешки.
  • Geceleyin yalnız dışarı çıkmaktankorkarım. – Страхувам се да излизам сам през нощта.
  • Tüm kadınlar yaşlanmaktan – Всички жени се страхуват от остаряването.
  • Bütün gün evde oturmaktanbıktım (sıkıldım). – Омръзна ми да стоя цял ден вкъщи.
  • Yalan söylemektenutanmıyor musun? – Не се ли срамуваш да лъжеш?
  • Sen o teklifi reddetmekle yanlış yaptın. – С отказването на това предложение ти сгреши.
  • Onu işe almakla hata ettim. – С вземането му на работа сгреших.
  • Onu şikayet etmekle hiçbir şey elde edemezsin. – С оплакването от него няма да постигнеш нищо.
  • Günde bir saat çalışmayla bu işi bitiremezsin. – С един част работене на ден, няма да свършиш тази работа.
  • Bizde onun yazısını okumakta güçlük çekiyoruz. – Имаме трудности и при четенето на неговото писане.

 

Отглаголни съществителни със съкратен инфинитив на глагола -mA

Отглаголни съществителни със съкратен инфинитив на глагола, които имат положителна форма (-ma, – me) и отрицателна форма (-ma-ma, -me-me).

  • okuma – четене
  • yazma – писане
  • dinleme – слушане
  • konuşma – говорене
  • bekleme – чакане
  • dinlenme – слушане
  • yürüme – ходене
  • Son yıllarda ekonomide büyük gelişmeler oldu. – В последните години в икономиката настъпиха голямо развитие.
  • Bu çok ciddi bir suçlama. – Това е много сериозно обвинение.

Към отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола „ma, me”, когато те не се отнасят до определен предмет или лице, могат да бъдат присъединени наставките за винителен и дателен падеж  „-ı, -i, -u, -ü“, „-e, -a“,  така, както те се присъединяват към всички останали други съществителни имена.

  • Aygün bizimle sinemaya gelmeyi kabul etti. – Айгюн се съгласи да дойде с нас на кино. (идването на кино)
  • Sen mi film seyretmeyi önerdin? – Ти ли предложи да се гледа филм? (гледането на филм)
  • Yarın arkadaşarla yüzmeye gideceğiz. – Утре ще ходим да плуване с приятели. (плуване)
  • Ödevlerimi bitirmeye çalışıyorum. – Опитвам се да приключа с домашните. (приключване)

Отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив  могат да се отнесат към точно определен предмет или лице, като в този случай към тях се присъединяват окончания за притежание (-im, -in, -si, -miz, -niz, -ları), които дават информация към кое лице и кое число се отнасят, което позволява в речта притежателните местоимения да бъдат изпускани.

  • (ben-im) git-me-m – моето отиване
  • (ben-im) al-ma-m – моето вземане
  • (ben-im) bekle-me-m – моето чакане
  • (sen-in) git-me-n – твоето отиване
  • (sen-in) al-ma-n – твоето вземане
  • (sen-in) bekle-me-n – твоето чакане
  • (o-/n/-un) git-me-/s/-i – неговото отиване
  • (o-/n/-un) al-ma-/s/-ı – неговото вземане
  • (o-/n/-un) bekle-me-/s/-i – неговото чакане
  • (biz-im) git-me-miz – нашето отиване
  • (biz-im) al-ma-mız – нашето вземане
  • (biz-im) bekle-me-miz – нашето чакане
  • (siz-in) git-me-niz – вашето отиване
  • (siz-in) al-ma-nız – вашето вземане
  • (siz-in) bekle-me-niz – вашето чакане
  • (onlar-ın) git-me-/s/-i – тяхното отиване
  • (onlar-ın) al-ma-/s/-ı – тяхното вземане
  • (onlar-ın) bekle-me-/s/-i – тяхното чакане

Изявление, което се отнася до абсолютно всяко лице или предмет и е общовалидно се изказва с отглаголно съществително име в пълен инфинитив на глагола:

  • Trafik kurallarına uymak gerek. – Спазването на правилата за движение е необходимо. (отнася се за всички)

Изявление, което е насочено към конкретен предмет или лице се изказва с отглаголно съществително име със съкратен инфинитив, към което се присъединяват лични окончания, за да се покаже за кого се отнася.

  • Trafik kurallarına uyma-m – Моето спазване на правилата за движение е необходимо.
  • Trafik kurallarına uyma-n – Твоето спазване на правилата за движение е необходимо.
  • Trafik kurallarına uyma-sı – Неговото спазване на правилата за движение е необходимо.
  • Trafik kurallarına uyma-mız – Нашето спазване на правилата за движение е необходимо.
  • Trafik kurallarına uyma-nız – Вашето спазване на правилата за движение е необходимо.
  • Trafik kurallarına uyma-ları – Тяхното спазване на правилата за движение е необходимо.

Отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола (-ma, – me) в изречението могат да заместват:

Подлога, обикновено чрез конструкцията “съществително име + отглаголно съществително име“

  • Marynin ağlamasıhepimizi üzdü. – Плаченето на Мари натъжи всички нас. (подлог)
  • Ahmet’in okula geç gelmesiöğretmeni kızdırdı. – Късното отиване на Ахмет в училище ядоса учителя.(подлог)

Допълнението, обикновено чрез конструкцията “съществително име + отглаголно съществително име + свързваща съгласна /n/ + наставка за винителен падеж „ı, i, u, ü”. Наставката за винителен падеж представлява “членуване”

  • Benim babam benim futbol oynama-m-ı – Баща ми не иска да играя футбол/не иска играене-то ми. (допълнение)
  • Biz maçın bitme-si-(n)-i bekledik. – Ние чакахме мачът да свърши/ чакахме приключване-то на мача. (допълнение)
  • Ben ondan benim siyah pantolonumu onun ütüleme-si-(n)-irica ettim. – Помолих я да за изглаждане-то на панталона ми. (допълнение)

Определението, като част от словосъчетания (неопределящ изафет)

  • okuma odası – работна стая
  • sigara içme – цигарено пушене (пушене на цигари)
  • konuşma ders – уроци по говорене

Когато “искането”, което е изразено с глагола “istemek” и “извършването” на някакво действие се отнасят до различни лица или предмети, се използва отглаголно съществително със съкратен инфинитив на глагола (-ma, – me) във винителен падеж

  • Babam benim doktor olmamı istoyor. – Баща ми иска аз да стана лекар. /Баща ми иска моето ставане лекар/

Към отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола „ma, me” могат да бъдат присъединени наставките за винителен, дателен, местен, отделителен и родителен падеж  „-ı, -i, -u, -ü“, „-e, -a“, „-de, -da“, „-den, -dan“, „-ın, -in, -un, -ün”, както и наставките „-le, -la“,  така, както те се присъединяват към всички останали други съществителни имена.

söylemesi-(n)-i – казването му

söylemesi-(n)-e- на казването му

söylemesi-(n)-de – в казването му

söylemesi-(n)-den – от казването му

söylemesi-(n)-inна казването му

söylemesi-(n)-le- с казването му

  • Babam, futbol maçına gitmemeizin verdi. – Баща ми позволи да отида на футболния мач.
  • Babam, kızkardeşimin gece yalnız sinemaya gitmesinekızdı. – Баща ми се ядоса, че сестра ми е отишла на кино сама през нощта.
  • Babam, arabasını kullanmamahiç izin vermiyor. – Баща ми изобщо не позволява да карам колата му.
  • Annem benim eve geç gelmemden hoşlanmaıyor. – Майка ми не е доволна, когато се прибирам късно вкъщи.

При образуване на съществителни имена от глаголи, се изгубва глаголното време по отношение на тях, т.к. глаголното време не се отнася към съществителни имена.

Senin gerçeği söylemeni istiyorum. – Искам да кажеш истината.

“senin gerçeği söylemeni” – „ твоето казване на истината“ е отглаголно съществително име, което не се влияе от глаголните времена в изречението.

  • Sen gerçeği söylersin. – “senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söylüyorsun. – “senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söyledin. – “senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söylerdin. – “senin gerçeği söylemen”
  • Sen gerçeği söyleyeceksin. – “senin gerçeği söyleyecek olman”
  • Sen gerçeği söylemiştin. – “senin gerçeği söylemiş olman”

 

Отглаголни съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола -(y)Iş

Отглаголни съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола, които имат положителна форма (-ış, -iş, -uş, -üş/ -(y)-ış, -(y)-iş, -(y)-uş, -(y)-üş) и отрицателна форма (-ma-(y)-ış, -me-(y)-iş).  Показват начина, характера и стила на осъществяване на опредметеното действие, което се отнася към точно определен предмет или лице, затова и към този вид отглаголни съществителни имена винаги се присъединяват окончания за притежание (-im, -in, -si, -miz, -niz, -ları), които дават информация за кое лице и за кое число се отнасят, а това позволява в речта притежателните местоимения да бъдат изпускани.

  • Okulun girişi çok kalabalıktı. – Входът(начинът, по който се влиза) в училището беше претъпкан.
  • Senin araba kullanışın çok farklı – Твоето каране (начинът, по който караш) на кола е много различен.
  • Onun bakışları beni rahatsız ediyor. – Негово гледане (начинът, по който ме гледа) ме притеснява
  • Senin gülüşün çok hoş! – Смехът ти (начинът, по който се смееш) е много приятен.
  • Benim dönüşüm muhteşem olacak. – Завръщането (начинът, по който ще се завърна) ми ще бъде страхотно.
  • Oyuncular maçın bitiş düdüğünü bekledi. – Играчите чакаха последния сигнал за свършването (начинът, по който ще свърши) на мача.

Към отглаголните съществителни имена със съкратен инфинитив на глагола „-ış, -iş, -uş, -üş/ -(y)-ış, -(y)-iş, -(y)-uş, -(y)-üş“ могат да бъдат присъединени наставките за винителен, дателен, местен, отделителен падеж  „-ı, -i, -u, -ü“, „-e, -a“, „-de, -da“, „-den, -dan“, както и наставките „-le, -la“,  така, както те се присъединяват към всички останали други съществителни имена.

  • Benim gülüşümehayrandır. – Тя обожава начинът по който се смея.
  • Ben senin bana bakışını özledi – Липсва ми начинът, по който ме гледаш.
  • Benim gitar çalışımı  – Той обича начинът, по който свиря на китара.
Местен падеж Отделителен падеж Дателен падеж Винителен падеж
пълен инфинитив  корен на глагол +(ma/me)+mak/mek+ta/te корен на глагол+(ma/me)+mak/mek+tan/ten корен на глагол+(ma/me)+mak/mek+(y)+a/e корен на глагол+(ma/me)+mak/mek+(y)+ı/i
съкратен инфинитив  корен на глагол+ (ma/me) +ma/me+окончание за принадлежност +(n)+da/de; ta/te корен на глагол+(ma/me) +ma/me+окончание за принадлежност +(n)+dan/den; tan/ten корен на глагол+(ma/me) + ma/me +окончание за принадлежност +(n)+a/e корен на глагол+(ma/me) +ma/me+окончание за принадлежност +(n)+ı/i
С местен падеж се употребяват var и yok, и глаголите ısrar etmek, acele etmek, zorlanmak  С отделителен падеж се употребяват глаголите nefret etmek, korkmak, hoşlanmak,bahsetmek, sıkılmak, vazgeçmek, şikayet etmek и др. С дателен падеж се употребяват глаголите başlamak, karar vermek, inanmak, çalışmak, gitmek, gelmek, devam etmek, sevinmek, yardım etmek, izin vermek, и др. Всички преходни глаголи (към които може да се зададе въпроса Кого? Какво?) с изключение на „istemek“ в някой случаи – виж по – долу, изискват винителен падеж. 
Sigara iç-me-mek-te fayda var.  Yalan söyle-mek-ten nefret ediyorum.  Ankara’da yaşa-ma-(y)-a alıstım.  Cem Selma ile evlen-me-(y)-i düsünüyor.
Onun sigara iç-me-me-si-(n)-de fayda var.  Yalan söyle-me -n-den nefret ediyorum.  O bizim derse geç gir-me-miz-e kızdı.  Sizin cevap ver-me-niz-i bekliyorum.
Niçin eve gel-mek-te ısrar ediyorsun? Geceleri yalnız kal-mak-tan korkarım. Oğlum yürü-me-ye başladı.  Yarın pikniğe git-me-(y)-i planlıyoruz. 
Niçin eve gel-me-m-de ısrar ediyorsun? Bazıları köpeklerin havla-ma-sı-(n)-dan korkar. Annem sizinle dışarı çık-ma-m-a izin vermiyor.  O daha çok dinlen-me-m-i tavsiye etti.
Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув

error: