В турския език има двусрични думи, съдържащи тесен гласен звук „ -ı-, -i-, -u-, -ü-„ във втората сричка, при които при добавяне на наставка или окончание започващо с гласен звук, последната гласна от основата на думата отпада.
По този начин се избягва струпване на два гласни звука един до друг, осигурява се плавно свързване на думи и наставки и правилно произношение на турски език. Отпадането на гласни звукове позволява думата да запази своя ритъм и мелодичност, без да се нарушава фонетичният поток, който е характерен за турския език.
- isim → ismim – името ми (последната „i“ отпада при добавяне на наставката „-im“)
- izin → iznim – разрешението ми (последната „i“ отпада)
- nehir → nehrim – реката ми (последната „i“ отпада)
- vakit → vaktim – времето ми (последната „i“ отпада)
Обикновено тесен гласен звук се среща в двусрични думи обозначаващи:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
