Падежи

Падежът е граматическа форма за изменение на съществително име, с която се изразява отношение към другите думи в изречението. Когато в изречението има неопределнителния член “Bir”, който показва неопределеност и непознатост, не се превежда и няма окончание, изречението остава в именителен падеж и тогава няма никакви окончания за други падежи. В турския език има шест падежа:

1.Именителен падеж (Yalın Durum, Nominatif) – обичайно обозначава подлога на изречението. Показва кой извършва действието, мястото на извършване на действието. В именителен падеж съществителното име не приема никакви падежни окончания. Думите в именителен падеж отговарят на въпросите Kim? – Кой?, Ne – Какво?, Neresi? – Къде?

Употреба: Притежателни местоимения в 3л.мн.ч. дума+lar/ler+окончание за притежание

2.Винителен падеж (Yükleme Durumu; Akkuzatif) –   Имената във винителен падеж са обекти, върху които пада действието. Съчетава се с предходен глагол или с дума, означаваща състояние или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. Думите във винителен падеж отговарят на въпросите Kimi? – Кого?, Neyi – Какво?, Що? 

zil-i – звънецът; yol-u – пътят; kapı-yı – вратата; su-yu – водата

Употреба:

1.Има ли РП, задължително в допълнието има и ВП;

2.Ако предметът е вече споменаван, при членуване

3.Ако освен пряко допълнение е и съществително собствено име;

4.Ако прякото допълнение е разделено от глагола с други думи;

5.Ако пред допълнението има показателни местоимения – bu, şu, bazı, hangi, dünkü и др.;

6. Ако допълнението е местоимение.

В 3л., ед. и мн.число, притежанието (РП) се отделя от ВП със свързочна съгласна “n”

Забележка: Когато думата завършва на съгласен звук окончанията за винителен падеж [i, ı, ü, u] се добавят директно към нея при членуване, но същите окончания се използват и при показване на притежание върху предмета в 3л. ед.число.

Okul-u (училищеТО или НЕГОВОТО училище);
tavan-ı (таванЪТ или НЕГОВИЯ таван);
orman-ı  (гораТА или НЕГОВАТА гора);
kalem-i (химикалЪТ или НЕЙНИЯ химикал)
defter-i (тетрадкаТА или НЕГОВАТА тетрадка);
pantolon-u (панталонЪТ или НЕГОВИЯ панталон)

В случай, че думата завършва на гласен звук, то при добавяне на окончанията за винителен падеж [i, ı, ü, u] с цел членуване между последната гласна в думата и окончанието добавяме свързваща съгласна -/y/, а когато искаме да покажем на притежание върху предмета в 3л., ед. число, между последната гласна в думата и окончанието се поставя свързващата съгласна /s/.

araba-/y/ı (колаТА);
araba-/s/ı (НЕГОВАТА кола);

pencere-/y/i (прозорецЪТ);
pencere-/s/i (НЕГОВИЯ прозорец);

kahve-/y/i (кафеТО);
kahve-/s/i (НЕГОВОТО кафе);

fare-/y/i (мишкаТА);
fare-/s/i (НЕГОВАТА мишка);

torba-/y/ı (торбаТА)
torba-/s/ı (НЕГОВАТА торба)

3.Родителен падеж (Tamlayan Durumu; Genetif) – изразява притежателя на предмета, принадлежност. Думите в родителен падеж отговарят на въпросите Kimin? – Чий? На кого? Кому?, Neyin? – На какво?

Ivan-ın – на Иван; öğretmen-in – на учителя; kol-un – на ръката

Употреба:

1.Belirtili – Нещо е на някого, притежание. Първа дума (определение) е с окончание за РП, втората дума (определяемо) е с окончание за притежание.
Чантата на Мурат. – Murad ın çanta sı.

Ако думата е в множествено число, след -lar/-ler добавяме краткото окончание (ı, i, u, ü) – oğul lar ı – на синовете

2.Belirtisiz – Качество или характеристика на предмета, първа дума без окончание, втора окончание за притежание.
Жълта чанта. – Sarı çanta sı

Тук влизат всички географски названия, имена, весници, професии, месеци, дни и др.- Haziran ayı, Ankara Üniversitesi

3.Zincirleme – всички думи във веригата имат и оконание за притежание и окончание за РП, с изключение на последната, която има само окончание за притежание + други падежи, ако има.
Anne m ın ofıs i n in kapı sı n ın anahtar ı Ключът на врата на офиса на майка ми.
При използване на дума за посока, думата преди нея взема окончание за РП – nın(4х) или – ın(4х)
Masa nın üzerinde vazo var. Отгоре на масата има ваза.

В думата РП се отделя от останалите падежи със свързочна съгласна „n” – Otel i n de – в неговия хотел

Ако в думата има притежание, РП и други падежи, то окончание за РП не се слага, т.к. притежанието като част от РП го препокрива. Oğullar ım ın da. – У синовете на мене ми.(У синовете ми)

	Именителен падеж + РП belirtili (притежание)	Винителен падеж – падеж – познатост, пряко допълнение, членуване	Родителен падеж – някой има нещо, притежание
Окончания	—	-(y)i,	-(n)in,
		-(y)ı,	-(n)ın,
		-(y)u,	-(n)un,
		-(y)ü	-(n)ün
Въпроси	Kim? – Кой?	Kimi? – Кого?	Kimin? – Чий?
	Ne? – Какво?	Neyi? – Кое?	Neyin? – На какво?
	Kimler? – Кои?
	Аз/Моя баща	Мене, мене ме/МояТ баща	Мой/НА моя баща
Лични местоимения	Ben/Benım babam	Beni /Benim babam ı	Benim babam ın
	Sen/Senin baban	Seni /Senin baban ı	Senin baban ın
(спрягат се във всички падежи)	O/Onun babası	Onu /Onun babası n a	Onun babası n ın
	Biz/Bizim babamız	Bizi /Bizim bab mız ı	Bizim babamız ın
	Siz/Sizin babanız	Sizi /Sizin bab nız ı	Sizin babanız  ın
	Onlar/Onların babaları	Onları/ Onların babaları n ı	Onların babaları n ın
Показателни	Bu	Bunu	Bunun
место-	Şu	Şunu	Şunun
имения	O	Onu	Onun
	Bunlar	Bunları	Bunların
	Şunlar	Şunları	Şunların
	Onlar	Onları	Onların
Следлози за падежа	İle – със		НЕЩО Е НА НЯКОЙ И Е В ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТО(РП+МП)
	İçin – за		Ben 30 yaş ın da yım  – Аз на това място съм в 30 години/възраст.
	Gibi – като, сякаш		ВСИЧКИ ДУМИ ЗА ПОСОКА СА С ВЕРИЖЕН РП!!! Имаме ли дума за посока думата преди не взима окончание за РП ( -nın (4x) или -ın(4x)
	Kadar – колкото		İçinde – вътре в на
			Yanında – до на
			Arkasında – отзад на
			Urdunda – отпред на
			Sağında – от дясно на
			Solunda – от ляво на
			Üzerinde – върху на
			Üstünde – от горе на
			Altında – от долу на
			Etrafında – на около
			Karşısında – отсреща на
			Arasında – между на
			Önünde – отпред на
			Kenarında – отстрани на
			Fevk – свръх
			Dolayında – на около
			Esna – през
			Hariç – на вън от
			Taraf – от, към
			Ait – под, на
			Dolaşında – вънка
			Nisbet – пропорционално на
Глаголи за падежа			Var /Benim ev im var – Моя къща на мен имам
			Yok /Benim ev im yok – Моя къща на мен нямам.

4.Дателен падеж (Yönelme Durumu; Datif) – изразява вмъкване в предмета, движение към предмета, насоченост, приближаване към определена цел. Думите в дателен падеж отговарят на въпросите Kime? – На кого? Кому?, Neye – На какво? Nereye? – Накъде? Закъде? Къде? На български се превежда с предлозите: в, на, към, за

okul-a – на училище; ev-e – вкъщи; sinema-ya – на кино;

Употреба:

Когато се означава обект, на когото се дава нещо, или за означаване на обект към когото се насочваме (на/към)

5.Местен падеж (Kalma Durumu; Lokatif) – означава мястото на действие или местоположение на обект. Думите в местен падеж отговарят на въпросите Kimde? – У кого? В кого?, Neyde – В какво? Nerede? – Къде? На български се превежда с предлозите: в, у, на, по, из

dolap-ta – в шкафа; şehir-de – в града; sokak-ta – на улицата

Употреба:

В българският език съответства  с някой от предлозите „в“, „на“, „при“ – когато някой е вътре в нещо.

6.Отделителен падеж (Çıkma Durumu; Ablatif) – изразява отделянето на предмета, излизане от него, минаване през него, изключване от него, обозначаване на движение далеч от нещо. Думите в отделитене падеж отговарят на въпросите Kimden? – От кого?  кого?, Neden – От какво? Защо? Nereden? – От къде? Ne zamandan? – От кога? На български се превежда с предлозите: от, през, по 

Употреба:

При излизане или тръгване от обект, напускане.

	Дателен	Местен	Отделителен
	падеж – насочване на/към	падеж – оставане вътре	падеж – излизане/тръгване от
Окончания	-(y)a	-da,	-dan,
	-(y)e	-de,	-tan,
		-ta,	-den,
		-te	-ten
Въпроси	Kime? – Към  кого?	Kimde? – У кого?	Kimden? – От кого?
	Nereye? – На къде?	Nerede? – Къде?	Nereden? – От къде?
	Kimlere? – Към кои?	Kimlerde? -У кои?	Kimlerden? – От кои?
	Ne ye? – Към  какво?	Neyde? – В какво?	Neden? – От какво?
	Nerele? – На какви неща?	Nelerde? – В какви неща?	Nelerden? – От какви неща?
	На/към Мен/КЪМ моя баща	У мен/У моя баща	От мен/ОТ моя баща
Лични	Bana /Benim babam a	Bende/ Benim babam da	Benden /Benim babam dan
место-	Sana /Senin baban a	Sende/Senin baban da	Senden /Senin baban dan
имения (спрягат	Ona /Onun babası n a	Onda/Onun babası n da	Ondan /Onun babası n dan
се във всички падежи)	Bize /Bizim babamız а	Bizde /Bizim babamız da	Bizden /Bizim babamız dan
	Size /Sizin babanız a	Sizde /Sizin babanız da	Sizden /Sizin babanız dan
	Onlarа /Onların babaları n a	Onlarda /Onların babaları n da	Onlardan /Onların babaları n dan
Показателни	Buna	Bunda	Bundan
место-	Şuna	Şunda	Şundan
имения	Ona	Onda	Ondan
	Bunlara	Bunlarda	Bunlardan
	Şunlara	Şunlarda	Şunlardan
	Onlara	Onlarda	Onlardan
Следлози за падежа	Ait – относно	НЕЩО Е В ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТО	Başka – освен
	Dair – относно	İleride – напред	Beri – от, в продължение на
	Doğru – към	Arkada- отзад	Bile – даже
	Kadar – до някъде	Önde – отпред	Fazla – много повече
	Göre – според	Altta – отдолу в	Ötel – зад
	Karşı – срещу,против	Yanda – до	Önce – преди
	Rağmen – въпреки, независимо	Üstte – отгоре в	Kadar – след
	Bile – дори, даже	Solda – в ляво
		Sağda – в дясно
Глаголи за падежа	Bakmak – гледам на	Var /Bende var – има у мен	ВСИЧКИ ГЛАГОЛИ ЗА ЧУВСТВА!!!
	Başlamak – започвам в	Yok/Bende yok – няма у мен	Atlamak – скачам от
	Benzemek – приличам на		Ayırmak – отделям от
	Binmek – качвам се на		Ayrılmak – отделям се от
	Dalmak – втурвам се към		Bahsetmek – споменавам, описвам
	Darılmak – сърдя се на		Çekinmek – отдръпвам се от
	Girmek – влизам в		Çıkmak – излизам от
	Dayanmak – търпя на		Geçmek – минавам през
	Güvenmek – вярвам в		Hoşlamak – харесвам
	Güçenmek – става ми мъчно на		Nefret etmek – мразя
	Ismarlamak – поръчвам на		Utanmak – срамувам се
	Kızmak – ядосвам се на		Kaçınmak – избягвам от
	Sevinmek – радвам се на		Şüphelenmek – съмнявам се
	Yölenmek – насочвам се към		İgrenmek – отвращавам се от
	Saldırmak – нападам към		Faydalanmak – възползвам се от
			Yararlamak – възползвам се от
			Korkmak – страхувам се от Almak – вземам от

Когато добавяме падежните окончания [e, a], [de, da, te, ta], [den, dan, ten, tan] или окончанията [le, la] към съществителни имена, местоимения, глаголи в инфинитив и съставни съществителни имена, тези части на речта се превръщат в обстоятелствени пояснения.

• Местоименията, към които се добавят тези окончания се превръщат в:

ben – аз ⟶ ban-a – на мен, ben-de – у мен, ben-den – от мен, ben-im-le – с мен
sen – ти ⟶ san-a – на теб, sen-de – у теб, sen-den – от теб, sen-in-le – с теб
o – той, тя, то ⟶ o-/n/a – на него, o/n/-da – у него, o/n/-dan – от него, o-/n/un-la – с него
biz – ние ⟶ biz-e – на нас, biz-de – у нас, biz-den – от нас, biz-im-le – с нас
siz – вие ⟶ siz-e – на вас, siz-de – у вас, siz-den – от вас, siz-in-le – с вас
onlar – те ⟶ o/n/-lar-a – на тях, o/n/-lar-da – у тях, onlar-dan – от тях, onlar-la – с тях

• Глаголи в пълен инфинитив, към които се добавят тези окончания се превръщат в:

beklemek – чакане⟶ beklemek-e – на чакане, beklemek-te – в чакане, beklemek-ten – от чакане, çalışmak-tan -бот работене, beklemek-le – с чакане

• Глаголи в съкратен инфинитив, към които се добавят тези окончания се превръщат в:

bekle-me – чакане ⟶ bekleme-/s/i-/n/e – на чакането му, bekleme-/s/i/n/-de – в чакането му, bekleme-/s/i/n/-den – от чакането му.

Ben onun beklemesine alışkınım. Свикнал съм да го чакам (на неговото чакане)
Ben onun beklemesinden bıktım. Писна ми да го чакам (от неговото чакане)