Продължете към съдържанието

Падежи (Durumları (İsmin halleri)

Падежът е граматическа форма за изменение на съществително име, с която се изразява отношение към останалите думи в изречението. Всеки падеж има своя система от значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. Падежите в турския език са:

Упражнения

 

Именителен падеж – Yalın durum / Nominatif

Именителният падеж обичайно обозначава подлога на изречението. Показва кой извършва действието, мястото на извършване на действието. В именителен падеж съществителното име не приема никакви падежни наставки. При наличие на неопределителен член “bir” в изречението, показващ неопределеност и непознатост на думата, който не се превежда и няма окончание, изречението остава в именителен падеж и няма никакви наставки за други падежи.

Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи в именителен падеж са:

Kim? – Кой? → Bu kim?  Bu Mehmet.

Kimler? – Кои? → Okulda kimler var? Okulda öğrenciler var.

Ne? – Какво? → Bu ne? Bu kalem.

Neler? – Какви? → Yaz mevsiminin ayları neler? Haziran, Temmuz, Ağustos.

Neresi? – Къде? → Burası neresi? Burası İstanbul.

Местоименията не приемат никакви окончания в именителен падеж:

Лични местоимения

Възвратни

местоимения

Притежателни

местоимения

Показателни

местоимения

ben аз kendim мен самия benim baba-m баща ми bu това
sen ти kendin теб самия senin baba-n баща ти şu това
o той kendisi него самия onun baba-sı баща му o онова
biz ние kendimiz нас самите bizim baba-mız баща ни bunlar тези
siz вие kendiniz вас самите sizin baba-nız баща ти şunlar тези
onlar те kendileri тях самите onların babalar-ı баща им onlar онези

Изрази за време с именителен падеж (yalın hâl):

  • Saat … – … часа

Saat sekiz. – Осем часа е.

Saat …. buçuk – Час и половина…

Saat yedi buçuk. – Часът е седем и половина.

Употреба на именителен падеж

 

Винителен падеж – Yükleme durumu / Akkuzatif

Винителният падеж в турския език е два вида – неоформен винителен падеж (eksiz yükleme durumu), който обозначава неопределени обекти и при който имената не получават никакви наставки и оформен винителен падеж (ekli yükleme durumu), при който имената са обекти, върху които преминава действието. Тези имена се съчетават с преходен глагол (при който действието премина от един обект към друг) или с дума, означаваща състояние или изразяваща различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. В някой ситуации винителният падеж представлява „членуване“.

Наставките за винителен падеж са „ı, i, u, ü”, които се присъединяват към думата по правилото „4х“ на вокалната хармония.

Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи във винителен падеж са:

Kimi? – Кого? → Kimi bekleyorsun?  Doktoru bekliyorum.

Neyi? – Кое? → Mehmet kitap okuyor. Mehmet o kitabı okuyor.

Местоименията приемат окончания във винителен падеж по следния начин:

Лични местоимения

Възвратни

местоимения

Притежателни

местоимения

Показателни

местоимения

ben-i мене, ме kendim-i мен самият benim baba-m-ı баща ми bu-(n)-u това
sen-i тебе, те kendin-i теб самият senin baba-n-ı баща ти şu-(n)-u това
o-(n)-u него, го kendisi-(n)-i него самият onun baba-sı-(n)-ı баща му o-(n)-u онова
biz-i нас, ни kendimiz-i нас самите bizim baba-mız-ı баща ни bunlar-ı тези
siz-i вас, ви kendiniz-i вас самите sizin baba-nız-ı баща ти şunlar-ı тези
onlar-ı тях, ги kendileri-(n)-i тях самите onların babalar-ı-(n)-ı баща им onlar-ı онези

При добавяне на наставки за винителен падеж към думи завършващи на твърд съгласен звук, последният съгласен звук от основната дума се преобразува като се “омекотява“ попадайки между два гласни звука (правилото KеTÇаP), като  съответно „t“, „ç“, „k“ или „p“ преминават в „d“, „c“, „g/ğ“  или „b“.

  • mektup – mektub-u
  • uç – uc-u
  • sokak – sokağ-ı
  • renk – reng-i (по изключение “k” преминава в “g”)
  • armut – armud-u

В турския език има два вида наставка „-i“, които се използват след съгласен звук в 3-то лице единствено число „ı, i, u, ü”: 

-i: наставка за винителен падеж: kalem-i (kim aldı?) – химикалът

-i: наставка/окончания за притежание: (onun) kalem-i – неговият химикал

Окончания за притежание има, когато думата, към която те са присъединени е подлог в изречението, т.е. тя е извършител на действието. В случай, че думата, към която са присъединени окончанията, е допълнение, т.е. не е извършител на действието в изречението, то това са наставки за винителен падеж (членуване).

  • okul-u – училището или неговото училище
  • tavan-ı – таванът или неговия таван
  • orman-ı   – гората или неговата гора
  • kalem-i  – химикалът или нейния химикал
  • defter-i – тетрадката или неговата тетрадка
  • pantolon-u – панталонът или неговия панталон

В случай, че думата завършва на гласен звук, то при присъединяване на наставки за винителен падеж „ı, i, u, ü” с цел членуване между последния гласен звук в думата и наставката се добавя свързващ съгласен звук „y”, а при окончанията за притежание върху предмета в 3-то лице, единствено число, между последния гласен звук в думата и окончанието се употребява свързващият съгласен звук „s“.

  • araba-(y)ı – колата
  • araba-(s)ı – неговата кола, колата му
  • pencere-(y)i – прозорецът
  • pencere-(s)i – неговия прозорец, прозорецът му
  • kahve-(y)i – кафето
  • kahve-(s)i – неговото кафе, кафето му
  • fare-(y)i – мишката
  • fare-(s)i – неговата мишка, мишката му
  • torba-(y)ı – торбата
  • torba-(s)ı – неговата торба, торбата му

При присъединяване на наставки за винителен падеж към окончанията за притежание в трето лице, единствено число, те се разделят със свързващ съгласен звук „n”

çocuğ-u-(n)-u – негово-то дете

В някой двусрични думи, най – вече взаимствани от чужди езици, съдържащи тесен гласен звук (-ı-, -i-, -u-, -ü-) във втората сричка, при присъединяване на наставка, започваща с гласен звук, каквито са наставките на винителния падеж, последната гласна от основата на думата отпада.

  • akıl – aklı – ум – умът
  • omuz – omzu – рамо – рамото
  • oğul – oğlu – син – синът

Изрази за време с винителен падеж (-i hâli):

  • -i … geçiyor – и, след

Saat sekizi beş geçiyor. – Пет минути след осем часа.

  • -i … geçe – и, след

Tren saat sekizi beş geçe kalkıyor. – Влакът тръгва в осем часа и пет минути.

 

Разликата между именителен падеж (yalın hâl) и винителен падеж (-i hâli) e в определеността или неопределеността на обекта:

  • Bana kitap ver. – Дайте ми книга, която и да е книга. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Bana bir kitap ver. – Дай ми една, някаква, книга. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Bana çok kitap ver. – Дай ми много книги, каквито и да са. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Bana az kitap ver. – Дайте ми малко книги, каквито и да са. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Bana kaç kitap veriyorsun? – Колко книги, каквито и да са, ми даваш? – именителен падеж (yalın hâl)
  • Bana hiç kitap verme. – Не ми давайте никакви книги. – именителен падеж (yalın hâl)

Но:

  • Bana kitabı ver. – Дай ми книгата, точно тази книга. – винителен падеж (-i hâli)
  • Bana kitabını ver. – Дай ми твоята книга, точно твоята книга. – винителен падеж (-i hâli)
  • Bana bu kitabı ver. – Дай ми тази, точно тази, книга. – винителен падеж (-i hâli)
  • Müzik dinliyorum – Слушам музика, някаква музика. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Müziği dinliyorum. – Слушам музиката, тази конкретна музика – винителен падеж (-i hâli)
  • Mektup bekliyorum. – Очаквам писмо, някакво писмо. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Mektubu bekliyorum. – Чакам писмото, конкретното писмо. – винителен падеж (-i hâli)
  • Kitap okuyorum. – Чета книга, някаква книга. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Kitabı okuyorum. – Чета книгата, конкретната книга. – винителен падеж (-i hâli)

Но не забравяйте, че ако съществителното име е подлог в изречението (върши действието), то пак ще бъде в именителен падеж (yalın hâl).

  • Kedi süt içiyor. – Котката пие мляко. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Siyah kediyi görüyor musun? – Виждате ли черната котка? – винителен падеж (-i hâli)
  • Köpek uyuyor. – Кучето спи. – именителен падеж (yalın hâl)
  • Köpeği eve getir. – Доведи кучето си у дома. – винителен падеж (-i hâli)
Употреба на винителен падеж Упражнения

 

Дателен падеж – Yönelme durumu / Datif

Дателният падеж на съществителното име обозначава вмъкване в предмета, движение към предмета, насоченост, приближаване към определена цел. На български език се превежда с предлозите: „на“, „към“, „за“, „в“ и „до“.

За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.

Вход за абонати