Падежи/Durumları (İsmin halleri)

Падежът е граматическа форма за изменение на съществително име, с която се изразява отношение към останалите думи в изречението. Всеки падеж има своя система от значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. Падежите в турския език са:

• Именителен падеж – Yalin durumu/Nominatif
• Винителен падеж – Yükleme durumu/Akkuzatif
• Дателен падеж – Yönelme durumu/Datif
• Местен падеж – Kalma durumu/Lokatif
• Отделителен падеж – Çikma durumu/Ablatif 
• Родителен падеж – Tamlayan durumu/Genetif

Именителен падеж – Yalin durum / Nominatif

Именителният падеж обичайно обозначава подлога на изречението. Показва кой извършва действието, мястото на извършване на действието. В именителен падеж съществителното име не приема никакви падежни наставки. При наличие на неопределителен член “bir” в изречението, показващ неопределеност и непознатост на думата, който не се превежда и няма окончание, изречението остава в именителен падеж и няма никакви наставки за други падежи.

Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи в именителен падеж са:

Kim? – Кой? → Bu kim?  Bu Mehmet.

Kimler? – Кои? → Okulda kimler var? Okulda öğrenciler var.

Ne? – Какво? → Bu ne? Bu kalem.

Neler? – Какви? → Yaz mevsiminin ayları neler? Haziran, Temmuz, Ağustos.

Neresi? – Къде? → Burası neresi? Burası İstanbul.

Местоименията не приемат никакви окончания в именителен падеж:

Винителен падеж – Yükleme durumu / Akkuzatif

Винителният падеж в турския език е два вида – неоформен винителен падеж (eksiz yükleme durumu), който обозначава неопределени обекти и при който имената не получават никакви наставки и оформен винителен падеж (ekli yükleme durumu), при който имената са обекти, върху които преминава действието. Тези имена се съчетават с преходен глагол (при който действието премина от един обект към друг) или с дума, означаваща състояние или изразяваща различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. В някой ситуации винителният падеж представлява „членуване“.

Наставките за винителен падеж са „ı, i, u, ü”, които се присъединяват към думата по правилото „4х“ на вокалната хармония.

Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи във винителен падеж са:

Kimi? – Кого? → Kimi bekleyorsun?  Doktoru bekliyorum.

Neyi? – Кое? → Mehmet kitap okuyor. Mehmet o kitabı okuyor.

Местоименията приемат окончания във винителен падеж по следния начин:

При добавяне на наставки за винителен падеж към думи завършващи на твърд съгласен звук, последният съгласен звук от основната дума се преобразува като се “омекотява“ попадайки между два гласни звука (правилото KеTÇаP), като  съответно „t“, „ç“, „k“ или „p“ преминават в „d“, „c“, „g/ğ“  или „b“.

• mektup – mektub-u
• uç – uc-u
• sokak – sokağ-ı
• renk – reng-i (по изключение “k” преминава в “g”)
• armut – armud-u

Наставките за винителен падеж „ı, i, u, ü” (членуване) и окончанията за притежание, които се използват след съгласен звук в 3-то лице единствено число „ı, i, u, ü” са различни.

Окончания за притежание има, когато думата, към която те са присъединени е подлог в изречението, т.е. тя върши действието. В случай, че думата, към която са присъединени окончанията, е допълнение, т.е. не извършва действието в изречението, то това са наставки за винителен падеж (членуване).

• okul-u – училището или неговото училище
• tavan-ı – таванът или неговия таван
• orman-ı   – гората или неговата гора
• kalem-i  – химикалът или нейния химикал
• defter-i – тетрадката или неговата тетрадка
• pantolon-u – панталонът или неговия панталон

В случай, че думата завършва на гласен звук, то при присъединяване на наставки за винителен падеж „ı, i, u, ü” с цел членуване между последния гласен звук в думата и наставката се добавя свързващ съгласен звук „y”, а при окончанията за притежание върху предмета в 3-то лице, единствено число, между последния гласен звук в думата и окончанието се употребява свързващият съгласен звук „s“.

• araba-(y)ı – колата
• araba-(s)ı – неговата кола, колата му
• pencere-(y)i – прозорецът
• pencere-(s)i – неговия прозорец, прозорецът му
• kahve-(y)i – кафето
• kahve-(s)i – неговото кафе, кафето му
• fare-(y)i – мишката
• fare-(s)i – неговата мишка, мишката му
• torba-(y)ı – торбата
• torba-(s)ı – неговата торба, торбата му

         При добавяне на наставки за винителен падеж към окончанията за притежание в трето лице, единствено число, те се разделят със свързващ гласен звук „n”

çocuğ-u-(n)-u – негово-то дете

         В някой двусрични думи, най – вече взаимствани от чужди езици, съдържащи тесен гласен взук (-ı-, -i-, -u-, -ü-) във втората сричка, при добавяне на окончание започващо с гласен звук, каквито са окончанията на винителния падеж, последната гласна от основата на думата отпада.

• akıl – aklı – ум – умът
• omuz – omzu – рамо – рамото
• oğul – oğlu – син – синът

Дателен падеж – Yönelme durumu / Datif

Дателният падеж на съществителното име обозначава вмъкване в предмета, движение към предмета, насоченост, приближаване към определена цел. На български език се превежда с предлозите: „на“, „към“, „за“, „в“ и „до“.

Наставките за дателен падеж в са: „-(y)-a” и „-(y)-e”, които се употребяват по правилото „2х“ на вокалната хармония.

a, ı, o, u  → -a, -(y)a → okul-a – към училище, sinema-(y)-a – на кино

e, i, ö, ü  → -e, -(y)e → ev-e – към дома, nere-(y)-e – накъде

         Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи в дателен падеж са:

Kime? – На кого? → O kime soru soruyor?  O öğretmene soru soruyor.

Nereye? – Накъде? → Ali nereye gidiyor? Ali Ankara’ya gidiyor.

Kimlere? -На кои? → Öğretmen kimlere bakıyor? Öğrencilerine bakıyor.

Neye? – На какво? → Kardeşim neye bakıyor? Kardeşim bahçeye bakıyor.

Nelere? – На какви неща? → O nelere seviniyor? O küçük şeylere seviniyor.

         Местоименията приемат наставките за дателен падеж по следния начин:

При присъединяване на наставките за дателен падеж към думи завършващи на твърд съгласен звук, последният съгласен звук от основната дума се преобразува като се “омекотява“ попадайки между два гласни звука (правилото KеTÇаP), като  съответно „t“, „ç“, „k“ или „p“ преминават в „d“, „c“, „g/ğ“  или „b“.

• mektup – mektub-a
• uç – uc-a
• sokak – sokağ-a
• renk – reng-e (по изключение “k” преминава в “g”)
• armut – armud-u

Изключение от правилото KеTÇаP правят следните категории думи:

– думи, заети от други езици, които завършват на „t“ – devlet → devlet-e

– собствени съществителни имена – Mehmet → Mehmet’e

– повечето едносрични думи – at → at-a, top → top-a.

Местен падеж – Kalma durumu / Lokatif

Местният падеж обозначава мястото или времето на действие или местоположението на съществителното име. Показва, че нещо се намира на определено място. На български се превежда с предлозите: „в“, „у“, „на“, „по“, „из“, „при“.

Наставките за местен падеж в са: „-da” и „-de”, които се употребяват по правилото „2х“ на вокалната хармония.

a, ı, o, u  → -da, -ta → banka-da – в банката, dolap-ta – в шкафа

e, i, ö, ü  → -de, -te → şehir-de – в града, market-te – в магазина

         Въпросителните думи, които могат да бъдат зададени към думи в местен падеж са:

Kimde? – У кого? → Kitap kimde?  Kitap Mehmet’te.

Nerede? – Къде? → Kalem nerede? Kalem masada.

Kimlerde? -У кои? → Silgi kimlerde? Silgi öğrencilerde.

Neyde? – В какво? → Sen neyde iyisin? Türkçede iyiyim.

Nelerde? – В какви неща? → Nelerde iyi olduğumuzu konuşalım mı?

Kaç saatta? – В колко часа? → Kaç saatta? Saat altıda.

         Местоименията приемат наставките за местен падеж по следния начин:

При добавяне на наставките за местен падеж към думи завършващи на твърд съгласен звук, първият съгласен звук от добавяната наставка се преобразува като се “втвърдява“ попадайки между два гласни звука (правилото FıSTıKÇı ŞaHaP), като  съответно „d“, преминава в „t“.

İzmit – İzmit’-te

dolap – dolap-ta

Отделителен падеж – Çikma durumu / Ablatif

Отделителният падеж обозначава отделянето на предмета от нещо, излизане от нещо, минаване през нещо, изключване от нещо, обозначаване на движение далеч от нещо, напускане. На български се превежда с предлозите „от“, „през“, „по“.

Наставките за отделителен падеж в са: „-dan” и „-den”, които се употребяват по правилото „2х“ на вокалната хармония.

a, ı, o, u  → -dan, -tan → banka-dan – от банката, dolap-tan – от шкафа

e, i, ö, ü  → -den, -ten → şehir-den – от града, market-ten – от магазина

         Въпросителните думи, които могат да бъдат зададени към думи в отделителен падеж са:

Kimden? – От кого? → Kimden utanıyorsun?  Öğretmenden.

Nereden? – От къде? → O nereden para çekiyor? O bankadan para çekiyor.

Kimlerden? -От кои? → Kimlerden para aldın? Arkadaşlarımdan.

Neyden? – От какво? → Sen neyden korkuyorsun? Uçaktan çok korkuyorum.

Nelerden? – От какви неща? → Nelerden hoşlanıyorsun?

Ne zamandan? – От колко време? → Ne zamandan Plovdiv’desin?

         Местоименията приемат наставки за отделителен падеж по следния начин:

При добавяне на наставките за отделителен падеж към думи завършващи на твърд съгласен звук, първият съгласен звук от добавяната наставка се преобразува като се “втвърдява“ попадайки между два гласни звука (правилото FıSTıKÇı ŞaHaP), като  съответно „d“, преминава в „t“.

İzmit – İzmit’-ten

dolap – dolap-tan

Родителен падеж – Tamlayan durumu / Genetif

Родителният падеж показва притежателя на предмета и изразява принадлежност. На български се превежда с предлога „на“.

Окончанията за родителен падеж са: „-ın” и „-(n)ın”, които се употребяват по правилото „4х“ на вокалната хармония.

a, ı, →  -(n)ın – babam-ın – на баща ми

o, u → -(n)un – kutusu-(n)-un – на кутията

e, i →  -(n)in – annem-in – на майка ми

ö, ü  → -(n)ün – ütüsü-(n)-ün – на ютията

Въпросителните думи, които могат да бъдат зададени към думи в родителен падеж са:

Kimin? – Чий? На кого? Кому? → Bu kalemi kimin?  Bu arkadaşımın kalemi.

Neyin? – На какво? → Neyin hikayesini?

Местоименията приемат наставки в родителен падеж по следния начин:

Чрез родителен падеж в турския език се образува граматическата конструкция, която съчетава две съществителни имена, едното от които играе роля на определение, а другото – на определяемо, наричана Изафет.  Изафетът показва, че нещо е на някого, че нещо принадлежи на някого. Първата дума от граматическата конструкция обозначава притежателя (определение) и е с окончание за родителен падеж, а втората дума обозначава притежанието (определяемо) и е с окончание за притежание.

Esran`ın çanta-sı. – Чантата на Есра.

Чрез родителен падеж се показва и качество или характеристика на предмета, като в този случай определението е без наставка за родителен падеж, а определяемото има окончание за притежание.

Жълта чанта. – Sarı çanta-sı

Родителен падеж се употребява при всички географски названия, имена, вестници, професии, месеци, дни и др.

Haziran ay-ı – месец юни

Ankara Üniversite-(s)-i – Университет Анкара

Родителен падеж се използва при съставяне на т. нар. „верига“ (zincirleme), за да се изкаже кой предмет или лице на кого принадлежи.  Всички думи във веригата имат и окончание за притежание и наставка за родителен падеж, с изключение на последната дума от веригата, която има само окончание за притежание и след която следват наставки за други падежи, ако има такива. В думата наставката за родителен падеж се отделя от останалите падежи със свързващ съгласен звук „n” – Otel –i-(n)-de – в неговия хотел

• Anne-m-ın ofıs-i-(n)-in kapı-sı-(n)-ın anahtar-ı.
• На моята майка, на нейния офис, на неговата вратата, ключът.
• Ключът на вратата на офиса на майка ми.

При използване на дума за посока, към предходната дума се присъединява наставка за родителен падеж –(n)-ın  по правилото „4х“ на вокалната хармония.

• Masa-(n)-ın üzerinde vazo var. – Отгоре на масата има ваза.

Ако в думата следва да има окончание за притежание, наставка за родителен падеж и наставки за други падежи, то наставка за родителен падеж не се присъединява, т.к. притежанието като част от родителния падеж го препокрива. 

Oğullar-ım-ı-(n)-da. – У синовете на мене ми.(У синовете ми)

oğullar – синове

ım – моите – окончание за притежание, което се припокрива с родителен падеж

ı – окончание за винителен падеж – членуване

(n) – свързващ съгласен звук

da – в, у – окончание за местен падеж

• Множествено число в турския език
• Въпроси и въпросителни думи
• Наставки в турския език
• Части на речта (съществителни имена , прилагателни имена, глаголи, местоимения, наречия, съюзи, следлози, причастия, деепричастия  и несамостойни думи)
• Падежи в турския език
• Глаголни времена в турския език
• Словоред в турското изречение и съставяне на изречения
• Ред на наставките
• Наклонения в турския език
• Образуване на конструкции за изказване на становище, изказване на “трябва да…”, изказване на “има – няма”
• Преобразуване на пряка в непряка реч
• Речник