Падежи

Падежът е граматическа форма за изменение на съществително име, с която се изразява отношение към другите думи в изречението. Когато в изречението има неопределнителния член “Bir”, който показва неопределеност и непознатост, не се превежда и няма окончание, изречението остава в именителен падеж и тогава няма никакви окончания за други падежи. В турския език има шест падежа:

1.Именителен падеж (Yalın Durum, Nominatif) – обичайно обозначава подлога на изречението. Показва кой извършва действието, мястото на извършване на действието. В именителен падеж съществителното име не приема никакви падежни окончания. Думите в именителен падеж отговарят на въпросите Kim? – Кой?, Ne – Какво?, Neresi? – Къде?

Употреба: Притежателни местоимения в 3л.мн.ч. дума+lar/ler+окончание за притежание

2.Винителен падеж (Yükleme Durumu; Akkuzatif) –   Имената във винителен падеж са обекти, върху които пада действието. Съчетава се с предходен глагол или с дума, означаваща състояние или изразява различни обстоятелствени отношения: време, пространство, количество и др. Думите във винителен падеж отговарят на въпросите Kimi? – Кого?, Neyi – Какво?, Що? 

zil-i – звънецът; yol-u – пътят; kapı-yı – вратата; su-yu – водата

Употреба:

1.Има ли РП, задължително в допълнието има и ВП;

2.Ако предметът е вече споменаван, при членуване

3.Ако освен пряко допълнение е и съществително собствено име;

4.Ако прякото допълнение е разделено от глагола с други думи;

5.Ако пред допълнението има показателни местоимения – bu, şu, bazı, hangi, dünkü и др.;

6. Ако допълнението е местоимение.

В 3л., ед. и мн.число, притежанието (РП) се отделя от ВП със свързочна съгласна “n”

Забележка: Когато думата завършва на съгласен звук окончанията за винителен падеж [i, ı, ü, u] се добавят директно към нея при членуване, но същите окончания се използват и при показване на притежание върху предмета в 3л. ед.число.

Okul-u (училищеТО или НЕГОВОТО училище);
tavan-ı (таванЪТ или НЕГОВИЯ таван);
orman-ı  (гораТА или НЕГОВАТА гора);
kalem-i (химикалЪТ или НЕЙНИЯ химикал)
defter-i (тетрадкаТА или НЕГОВАТА тетрадка);
pantolon-u (панталонЪТ или НЕГОВИЯ панталон)

В случай, че думата завършва на гласен звук, то при добавяне на окончанията за винителен падеж [i, ı, ü, u] с цел членуване между последната гласна в думата и окончанието добавяме свързваща съгласна -/y/, а когато искаме да покажем на притежание върху предмета в 3л., ед. число, между последната гласна в думата и окончанието се поставя свързващата съгласна /s/.

araba-/y/ı (колаТА);
araba-/s/ı (НЕГОВАТА кола);

pencere-/y/i (прозорецЪТ);
pencere-/s/i (НЕГОВИЯ прозорец);

kahve-/y/i (кафеТО);
kahve-/s/i (НЕГОВОТО кафе);

fare-/y/i (мишкаТА);
fare-/s/i (НЕГОВАТА мишка);

torba-/y/ı (торбаТА)
torba-/s/ı (НЕГОВАТА торба)

3.Родителен падеж (Tamlayan Durumu; Genetif) – изразява притежателя на предмета, принадлежност. Думите в родителен падеж отговарят на въпросите Kimin? – Чий? На кого? Кому?, Neyin? – На какво?

Ivan-ın – на Иван; öğretmen-in – на учителя; kol-un – на ръката

Употреба:

1.Belirtili – Нещо е на някого, притежание. Първа дума (определение) е с окончание за РП, втората дума (определяемо) е с окончание за притежание.
Чантата на Мурат. – Murad ın çanta sı.

Ако думата е в множествено число, след -lar/-ler добавяме краткото окончание (ı, i, u, ü) – oğul lar ı – на синовете

2.Belirtisiz – Качество или характеристика на предмета, първа дума без окончание, втора окончание за притежание.
Жълта чанта. – Sarı çanta sı

Тук влизат всички географски названия, имена, весници, професии, месеци, дни и др.- Haziran ayı, Ankara Üniversitesi

3.Zincirleme – всички думи във веригата имат и оконание за притежание и окончание за РП, с изключение на последната, която има само окончание за притежание + други падежи, ако има.
Anne m ın ofıs i n in kapı sı n ın anahtar ı Ключът на врата на офиса на майка ми.
При използване на дума за посока, думата преди нея взема окончание за РП – nın(4х) или – ın(4х)
Masa nın üzerinde vazo var. Отгоре на масата има ваза.

В думата РП се отделя от останалите падежи със свързочна съгласна „n” – Otel i n de – в неговия хотел

Ако в думата има притежание, РП и други падежи, то окончание за РП не се слага, т.к. притежанието като част от РП го препокрива. Oğullar ım ın da. – У синовете на мене ми.(У синовете ми)

Именителен падеж + РП belirtili (притежание) Винителен падеж – падеж – познатост, пряко допълнение, членуване Родителен падеж – някой има нещо, притежание
Окончания -(y)i, -(n)in,
-(y)ı, -(n)ın,
-(y)u, -(n)un,
-(y)ü -(n)ün
Въпроси Kim? – Кой? Kimi? – Кого? Kimin? – Чий?
Ne? – Какво? Neyi? – Кое? Neyin? – На какво?
Kimler? – Кои?
Аз/Моя баща Мене, мене ме/МояТ баща Мой/НА моя баща
Лични местоимения Ben/Benım babam Beni /Benim babam ı Benim babam ın
Sen/Senin baban Seni /Senin baban ı Senin baban ın
(спрягат се във всички падежи) O/Onun babası Onu /Onun babası n a Onun babası n ın
Biz/Bizim babamız Bizi /Bizim bab mız ı Bizim babamız ın
Siz/Sizin babanız Sizi /Sizin bab nız ı Sizin babanız  ın
Onlar/Onların babaları Onları/ Onların babaları n ı Onların babaları n ın
Показателни Bu Bunu Bunun
место- Şu Şunu Şunun
имения O Onu Onun
Bunlar Bunları Bunların
Şunlar Şunları Şunların
Onlar Onları Onların
Следлози за падежа İle – със НЕЩО Е НА НЯКОЙ И Е В ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТО(РП+МП)
İçin – за Ben 30 yaş ın da yım  – Аз на това място съм в 30 години/възраст.
Gibi – като, сякаш ВСИЧКИ ДУМИ ЗА ПОСОКА СА С ВЕРИЖЕН РП!!! Имаме ли дума за посока думата преди не взима окончание за РП ( -nın (4x) или -ın(4x)
Kadar – колкото İçinde – вътре в на
Yanında – до на
Arkasında – отзад на
Urdunda – отпред на
Sağında – от дясно на
Solunda – от ляво на
Üzerinde – върху на
Üstünde – от горе на
Altında – от долу на
Etrafında – на около
Karşısında – отсреща на
Arasında – между на
Önünde – отпред на
Kenarında – отстрани на
Fevk – свръх
Dolayında – на около
Esna – през
Hariç – на вън от
Taraf – от, към
Ait – под, на
Dolaşında – вънка
Nisbet – пропорционално на
Глаголи за падежа Var /Benim ev im var – Моя къща на мен имам
Yok /Benim ev im yok – Моя къща на мен нямам.

4.Дателен падеж (Yönelme Durumu; Datif) – изразява вмъкване в предмета, движение към предмета, насоченост, приближаване към определена цел. Думите в дателен падеж отговарят на въпросите Kime? – На кого? Кому?, Neye – На какво? Nereye? – Накъде? Закъде? Къде? На български се превежда с предлозите: в, на, към, за

okul-a – на училище; ev-e – вкъщи; sinema-ya – на кино;

Употреба:

Когато се означава обект, на когото се дава нещо, или за означаване на обект към когото се насочваме (на/към)

5.Местен падеж (Kalma Durumu; Lokatif) – означава мястото на действие или местоположение на обект. Думите в местен падеж отговарят на въпросите Kimde? – У кого? В кого?, Neyde – В какво? Nerede? – Къде? На български се превежда с предлозите: в, у, на, по, из

dolap-ta – в шкафа; şehir-de – в града; sokak-ta – на улицата

Употреба:

В българският език съответства  с някой от предлозите „в“, „на“, „при“ – когато някой е вътре в нещо.

6.Отделителен падеж (Çıkma Durumu; Ablatif) – изразява отделянето на предмета, излизане от него, минаване през него, изключване от него, обозначаване на движение далеч от нещо. Думите в отделитене падеж отговарят на въпросите Kimden? – От кого?  кого?, Neden – От какво? Защо? Nereden? – От къде? Ne zamandan? – От кога? На български се превежда с предлозите: от, през, по 

Употреба:

При излизане или тръгване от обект, напускане.

Дателен Местен Отделителен
падеж – насочване на/към падеж – оставане вътре падеж – излизане/тръгване от
Окончания -(y)a -da, -dan,
-(y)e -de, -tan,
-ta, -den,
-te -ten
Въпроси Kime? – Към  кого? Kimde? – У кого? Kimden? – От кого?
Nereye? – На къде? Nerede? – Къде? Nereden? – От къде?
Kimlere? – Към кои? Kimlerde? -У кои? Kimlerden? – От кои?
Ne ye? – Към  какво? Neyde? – В какво? Neden? – От какво?
Nerele? – На какви неща? Nelerde? – В какви неща? Nelerden? – От какви неща?
На/към Мен/КЪМ моя баща У мен/У моя баща От мен/ОТ моя баща
Лични Bana /Benim babam a Bende/ Benim babam da Benden /Benim babam dan
место- Sana /Senin baban a Sende/Senin baban da Senden /Senin baban dan
имения (спрягат  Ona /Onun babası n a Onda/Onun babası n da Ondan /Onun babası n dan
се във всички падежи) Bize /Bizim babamız а Bizde /Bizim babamız da Bizden /Bizim babamız dan
Size /Sizin babanız a Sizde /Sizin babanız da Sizden /Sizin babanız dan
Onlarа /Onların babaları n a Onlarda /Onların babaları n da Onlardan /Onların babaları n dan
Показателни Buna Bunda Bundan
место- Şuna Şunda Şundan
имения Ona Onda Ondan
Bunlara Bunlarda Bunlardan
Şunlara Şunlarda Şunlardan
Onlara Onlarda Onlardan
Следлози за падежа Ait – относно НЕЩО Е В ОПРЕДЕЛЕНО МЯСТО Başka – освен
Dair – относно İleride – напред Beri – от, в продължение на
Doğru – към Arkada- отзад Bile – даже
Kadar – до някъде Önde – отпред Fazla – много повече
Göre – според Altta – отдолу в Ötel – зад
Karşı – срещу,против Yanda – до Önce – преди
Rağmen – въпреки, независимо Üstte – отгоре в Kadar – след
Bile – дори, даже Solda – в ляво
Sağda – в дясно
Глаголи за падежа Bakmak – гледам на Var /Bende var – има у мен ВСИЧКИ ГЛАГОЛИ ЗА ЧУВСТВА!!!
Başlamak – започвам в Yok/Bende yok – няма у мен Atlamak – скачам от
Benzemek – приличам на Ayırmak – отделям от
Binmek – качвам се на Ayrılmak – отделям се от
Dalmak – втурвам се към Bahsetmek – споменавам, описвам
Darılmak – сърдя се на Çekinmek – отдръпвам се от
Girmek – влизам в Çıkmak – излизам от
Dayanmak – търпя на Geçmek – минавам през
Güvenmek – вярвам в Hoşlamak – харесвам
Güçenmek – става ми мъчно на Nefret etmek – мразя
Ismarlamak – поръчвам на Utanmak – срамувам се
Kızmak – ядосвам се на Kaçınmak – избягвам от
Sevinmek – радвам се на Şüphelenmek – съмнявам се
Yölenmek – насочвам се към İgrenmek – отвращавам се от
Saldırmak – нападам към Faydalanmak – възползвам се от
Yararlamak – възползвам се от
Korkmak – страхувам се от

Almak – вземам от

Когато добавяме падежните окончания [e, a], [de, da, te, ta], [den, dan, ten, tan] или окончанията [le, la] към съществителни имена, местоимения, глаголи в инфинитив и съставни съществителни имена, тези части на речта се превръщат в обстоятелствени пояснения.

  • Местоименията, към които се добавят тези окончания се превръщат в:

ben – аз ⟶ ban-a – на мен, ben-de – у мен, ben-den – от мен, ben-im-le – с мен
sen – ти ⟶ san-a – на теб, sen-de – у теб, sen-den – от теб, sen-in-le – с теб
o – той, тя, то ⟶ o-/n/a – на него, o/n/-da – у него, o/n/-dan – от него, o-/n/un-la – с него
biz – ние ⟶ biz-e – на нас, biz-de – у нас, biz-den – от нас, biz-im-le – с нас
siz – вие ⟶ siz-e – на вас, siz-de – у вас, siz-den – от вас, siz-in-le – с вас
onlar – те ⟶ o/n/-lar-a – на тях, o/n/-lar-da – у тях, onlar-dan – от тях, onlar-la – с тях

  • Глаголи в пълен инфинитив, към които се добавят тези окончания се превръщат в:

beklemek – чакане⟶ beklemek-e – на чакане, beklemek-te – в чакане, beklemek-ten – от чакане, çalışmak-tan -бот работене, beklemek-le – с чакане

  • Глаголи в съкратен инфинитив, към които се добавят тези окончания се превръщат в:

bekle-me – чакане ⟶ bekleme-/s/i-/n/e – на чакането му, bekleme-/s/i/n/-de – в чакането му, bekleme-/s/i/n/-den – от чакането му.

Ben onun beklemesine alışkınım. Свикнал съм да го чакам (на неговото чакане)
Ben onun beklemesinden bıktım. Писна ми да го чакам (от неговото чакане)

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув