Падежи (Durumları (İsmin halleri)

Падежът е граматическа форма за изменение на съществително име, с която се изразява отношение към останалите думи в изречението. Всеки падеж има своя система от значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. В турския език има шест падежа:

• Именителен падеж в турския език – Yalın durumu/Nominatif
• Винителен падеж в турския език – Yükleme durumu/Akkuzatif
• Дателен падеж в турския език – Yönelme durumu/Datif
• Местен падеж в турския език – Kalma durumu/Lokatif
• Отделителен падеж в турския език – Çıkma durumu/Ablatif 
• Родителен падеж в турския език – Tamlayan durumu/Genetif

Упражнения

Именителен падеж – Yalın durumu / Nominatif

Именителният падеж е oсновната форма на имената. В именителен падеж съществителното име не приема никакви падежни наставки. 

• hediye – подарък
• oda – стая
• deniz – море
• kuş – птица

Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи в именителен падеж са:

• Kim? – Кой? → Bu kim?  Bu Mehmet.
• Kimler? – Кои? → Okulda kimler var? Okulda öğrenciler var.
• Ne? – Какво? → Bu ne? Bu kalem.
• Neler? – Какви? → Yaz mevsiminin ayları neler? Haziran, Temmuz, Ağustos.

Местоименията също не приемат никакви окончания в именителен падеж:

Лични местоимения		Възвратни местоимения		Притежателни местоимения		Показателни местоимения
ben	аз	kendim	мен самия	benim baba-m	баща ми	bu	това
sen	ти	kendin	теб самия	senin baba-n	баща ти	şu	това
o	той	kendisi	него самия	onun baba-sı	баща му	o	онова
biz	ние	kendimiz	нас самите	bizim baba-mız	баща ни	bunlar	тези
siz	вие	kendiniz	вас самите	sizin baba-nız	баща ти	şunlar	тези
onlar	те	kendileri	тях самите	onların babalar-ı	баща им	onlar	онези

Имената в именителен падеж изпълняват службата на подлог в изречението:

• Her arı bal yapmaz. – Всяка пчела мед не прави.
• Her vakit sel kütük getirmez. – Пороят не носи всякога дънери.

Имената в именителен падеж изпълняват службата на неопределено пряко допълнение в изречението:

• Doktor sükûn tavsiye etmişti. – Лекарят беше препоръчал спокойствие.
• O, çay içiyor. – Той пие чай.
• Bu adam çok para alıyor. – Този човек взема много пари.
• Bana süt getir! – Донеси ми мляко!

При наличие на неопределителен член “bir” в изречението, показващ неопределеност и непознатост на думата, който не се превежда и няма окончание, изречението остава в именителен падеж и няма никакви наставки за други падежи.

Изрази за време с именителен падеж (yalın hâli):

• Saat … – … часа
• Saat sekiz. – Осем часа е.
• Saat …. buçuk – Час и половина…
• Saat yedi buçuk. – Часът е седем и половина.

Употреба на именителен падеж

Винителен падеж – Yükleme durumu / Akkuzatif

Имената във винителен падеж са обекти, върху които непосредствено пада действието, изразено със сказуемото и в изречението изпълняват службата на определени преки допълнения.

Наставките за винителен падеж са „ı, i, u, ü”, които се присъединяват към думата по правилото „4х“ на вокалната хармония.

Въпросителните думи, който могат да бъдат зададени към думи във винителен падеж са:

• Kimi? – Кого? → Kimi bekliyorsun?  Doktoru bekliyorum.
• Neyi? – Кое? → Mehmet kitap okuyor. Mehmet o kitabı okuyor.

Въпросителното местоимение „kim?“ като пряко допълнение винаги приема наставка за винителен падеж – „kimi?“ и се превежда като „кого?“ на български език, а въпросителното местоимение „ne?“- „какво“ може да приеме или да не приеме наставка за винителен падеж.

• Kimi arıyorsunuz? – Кого търсите?
• Ne/neyi arıyorsunuz? – Какво търсите?

Местоименията приемат окончания във винителен падеж по следния начин:

Лични местоимения		Възвратни местоимения		Притежателни местоимения		Показателни местоимения
ben-i	мене, ме	kendim-i	мен самият	benim baba-m-ı	баща ми	bu-(n)-u	това
sen-i	тебе, те	kendin-i	теб самият	senin baba-n-ı	баща ти	şu-(n)-u	това
o-(n)-u	него, го	kendisi-(n)-i	него самият	onun baba-sı-(n)-ı	баща му	o-(n)-u	онова
biz-i	нас, ни	kendimiz-i	нас самите	bizim baba-mız-ı	баща ни	bunlar-ı	тези
siz-i	вас, ви	kendiniz-i	вас самите	sizin baba-nız-ı	баща ти	şunlar-ı	тези
onlar-ı	тях, ги	kendileri-(n)-i	тях самите	onların babalar-ı-(n)-ı	баща им	onlar-ı	онези

При добавяне на наставки за винителен падеж към думи завършващи на твърд съгласен звук, последният съгласен звук от основната дума се преобразува като се “омекотява“ попадайки между два гласни звука (правилото KеTÇаP), като  съответно „t“, „ç“, „k“ или „p“ преминават в „d“, „c“, „g/ğ“  или „b“.

• mektup – mektub-u
• uç – uc-u
• sokak – sokağ-ı
• renk – reng-i (по изключение “k” преминава в “g”)
• armut – armud-u

Прякото допълнение се поставя във винителен падеж, когато е: