Падежът е граматическа форма за изменение на съществително име, с която се изразява отношение към останалите думи в изречението. Всеки падеж има своя система от значения като пряко допълнение, обстоятелствено пояснение, принадлежност, движение, определение. В турския език има шест падежа:
- Именителен падеж в турския език (Yalın durumu)
- Винителен падеж в турския език (Yükleme/belirtme durumu)
- Дателен падеж в турския език (Yönelme durumu)
- Местен падеж в турския език (Kalma durumu)
- Отделителен падеж в турския език (Çıkma durumu)
- Родителен падеж в турския език (İyelik/tamlayan durumu)
- Множествено число в турския език
- Въпроси и въпросителни думи
- Наставки в турския език
- Части на речта (съществителни имена , прилагателни имена, глаголи, местоимения, наречия, съюзи, следлози, причастия, деепричастия и несамостойни думи)
- Падежи в турския език
- Глаголни времена в турския език
- Словоред в турското изречение и съставяне на изречения
- Ред на наставките
- Наклонения в турския език
- Образуване на конструкции за изказване на становище, изказване на “трябва да…”, изказване на “има – няма”
- Преобразуване на пряка в непряка реч
- Речник
