Повелително-желателното наклонение показва готовност да бъде извършено някакво действие, пожелателно отношение, молба или искане на разрешение от глаголното лице в момента на говоренето. Употребява се във всички лица и числа и се образува с помощта на дателен падеж и лични окончания, които се присъединяват към корен на глагол или глаголна основа.
Употребата на повелително-желателното наклонение в първо лице, множествено число има значение на призив за извършване на действие и на български език се превежда с „хайде да, нека да“. Повелително-желателното наклонение най – често се използва за първо лице единствено и множествено число, във второ лице почти не се употребява, а трето лице се заменя от формите на Повелително наклонение.
В таблицата вижте формите на повелително-желателно наклонение в турския език за различните лица и числа:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
