Притежателните местоимения посочват на кое лице принадлежи предметът. Те са свързани с личните местоимения и освен число имат и лице. В турският език има така нареченото „двойно притежание“, което се образува чрез притежателното местоимение и окончание за притежание, което се присъединява към притежавания предмет и което окончание за притежание носи ударението в думата.
- Benim çanta-m – Моята чанта ми. = Моята чанта.
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
