Родителният падеж в турския език обозначава притежателя на даден предмет и изразява принадлежност на лице или предмет в различни смислови отношения. По значение този падеж съответства на притежателните прилагателни имена в българския език и се превежда с предлога „на“.
Наставките за родителен падеж са: „-ın“, „-in“, „-un“ и „-ün“, които се употребяват по правилото „4х“ на Вокалната хармония. Например:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
