Сегашно-бъдеще (широко) време – R/Geniş zaman – R

Широкото време изразява действие, което е обичайно повтарящо се или което изглежда възможно да се случи в близко време. Това е „ време по подразбиране“ в турския език, поради което се нарича „geniş zaman“ (широко време) и се използва в много видове изречения, където глаголът не е тясно свързан с определен момент от времето.

Широко време „–R“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + „–r“ / „-ar-, er-“/„-ir-, -ır-, -ur-, -ür-„ + лично окончание (I тип)

Когато коренът на глагола завършва на гласен звук към него във всички случаи се присъединява наставка за широко време „–r“.

Когато коренът на глагола завършва на съгласен звук към него се присъединява наставка за широко време по следния начин:

“а”, „ı“, „o“, „u“ → “-ar-”

“e”, „i“, „ö“, „ü“ → “-er-”

В турският език има тринадесет глагола, които са неправилни и макар и с едносричен корен представляват изключение от правилото не приемат наставките за широко време по правилото „2х“ на вокалната хармония:

al-mak → alır

bil-mek → bilir

bul-mak → bulur

dur-mak → durur

gel-mek → gelir

gör-mek → görür

kal-mak → kalır

ol-mak → olur

öl-mek → ölür

san-mak → sanır

var-mak → varır

ver-mek → verir

vur-mak → vurur

Освен тези глаголи-изключения, в турския език има и три глагола, „demek“, „yemek“ и „koymak“, които имат пасивни форми с едносричен корен – „denmek“, „yenmek“ и „konmak“, и които също са изключение от правилото:

den-mek → denir

kon-mak → konur

yen-mek → yenir

“а”, „ı“ → “-ır-“

“e”, „i“ → “-ir-“

“o”, „u“ → “-ur-“

“ö”, „ü“ → “-ür-“

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз идвам/ ще идвам

ти идваш/ще идваш

той идва/ще идва

ние идваме/ще идваме

вие идвате/ще идвате

те идват/ще идват

  • Отрицателна форма

аз не идвам/няма да идвам

ти не идваш/няма да идваш

той не идва/няма да идва

ние не идваме/няма да идваме

вие не идвате/няма да идвате

те не идват/няма да идват

  • Положителен въпрос

аз идвам ли/ще идвам ли?

ти идваш ли/ще идваш ли?

той идва ли/ще идва ли?

ние идваме ли/ще идваме ли?

вие идвате ли/ще идвате ли?

те идват ли/ще идват ли?

  • Отрицателен въпрос

аз не идвам ли/няма ли да идвам?

ти не идваш ли/няма ли да идваш?

той не идва ли/няма ли да идва?

ние не идваме ли/няма ли да идваме?

вие не идвате ли/няма ли да идвате?

те не идват ли/няма ли да идват?

  Положителна форма Отрицателна

форма

Положителен

въпрос

Отрицателен

въпрос

корен на глагола + (a, e / i, ı, u, ü) + R  + лични окончания (I-ви тип) корен на глагол + (ma/maz, me/mez) + лични окончания (I-ви тип) корен на глагол + (a, e / i, ı, u, ü) + R 

mu(y)+ лични окончания (I-ви тип)

корен на глагол + (ma/maz, me/mez)

mu(y)+ лични окончания (I-ви тип)

  Режа/ще режа не пиша/няма да пиша чета ли?/ще чета ли? не плувам ли?/няма ли да плувам?
Ben kes-er-im yaz-ma-m oku-r mu-(y)-um? yüz-mez mi-(y)-im?
Sen kes-er-sin yaz-maz-sın oku-r mu-sun? yüz-mez mi-sin?
O kes-er yaz-maz oku-r mu? yüz-mez mi?
Biz kes-er-iz yaz-ma-(y)-ız oku-r mu-(y)-uz? yüz-mez mi-(y)-iz?
Siz kes-er-siniz yaz-maz-sınız oku-r mu-sunuz? yüz-mez mi-siniz?
Onlar kes-er-ler yaz-maz-lar oku-r-lar mu? yüz-mez-ler mi?

 

При образуване на отрицателната форма на глагола, след корена на глагола се присъединява отрицателната наставка „-ma/-me“, която по правилото „2х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-ma, -maz, -me, -mez“. При образуване на отрицателна форма на глагола или отрицателен въпрос наставката за широко време „–r“ отпада.

Вариантът на отрицателната наставка „ma”/”me” се използва само за 1-во лице, единствено и множествено число, а вариантът „maz”/”mez” се използва за всички останали лица и числа.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, след която добавяме въпросителната частица „-mi“, като към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

Gelirsin – gelir misin?

gelmezsin – gelmez misin?

Широко време се употребява в следните случаи:

  • предположения или прогнози за бъдещето – когато широко време се използва с глагол в трето лице (той, тя, то или те), това обикновено означава, че говорещият прави предположение или прогноза. С други думи, някой, който казва „o yapar“, казва, че най-вероятно той или тя ще го направи, но затова няма 100% сигурност.

Biraz işim var, bir saat sonra ara-r-ım.

Имам малко работа, ще се обадя след час.

  • желание да се направи нещо – когато глаголът е в първо лице (аз или ние) на широко време, това обикновено означава, че говорещият поема необвързващ ангажимент като казва, че е готов и има желание да направи нещо, вероятно ще го направи или смята, че би било хубаво да го направи. Широко време понякога може да се използва, когато говорещият е направил определени планове да направи нещо, казвайки „yaparım“, но по – често, когато са направени определени планове, се използва бъдеще време „yapacağım“.

Bir gün söyle-r-im.

Някой ден ще ти кажа.

  • хипотетични ситуации – широко време се използва, за да се каже, че нещо би се случило, ако определени условия са изпълнени. Тази употреба включва сложни форми, които използват с наставката „-sa“/“-se“ – „ако“.

Koş-ar-san, düş-er-sin ! – Ако тичаш, ще паднеш !

  • общи истини – широко време се използва и за твърдения или въпроси относно това, което обикновено е универсално вярно за всеки във всички случаи, но може да се използва и за обобщения за определени места или групи хора.

Yabancilar bizim gibi sıcak çay iç-mez. – Чужденците не пият горещ чай като нас.

  • ежедневно общуване – широко време се използва и в много от често срещаните изрази, използвани в ежедневния турски език

Görüş-ür-üz – До скоро.

Teşekkür ed-er-im – Благодаря ти.

  • пословици – поговорките също обикновено използват широко време, защото обикновено говорят за универсално верни истини.

Damlaya damlaya göl ol-ur. – Капка по капка вир става.

  • описания – употребата на широко време показва, че поведението на човек, група хора или предмети, дава информация за тяхната същност.

Gluten içer-mez. – Не съдържа глутен.

  • навици и редовни събития – широко време се използва за рутинни действия, навици или редовно случващи се събития.

Her sabah saat altıda kalk-ar-ım. – Всяка сутрин ставам в 6 часа.

  • разказване на история – широко време се използва в кратки истории или анекдоти, като показва, че историята е измислена.

Nasrettin Hoca bir gece aniden uyan-ır.

– Hatun, çabuk kalk. Gözlüğüm nerede?

Kadın, uykulu uykulu,

– Hoca, gece yarısı niçin gözlük arıyorsun, de-r.

Hoca telaşlı telaşlı gözlüğünü tak-ar.

– Ne demek niçin?

Tabii ki rüyada daha iyi görmek için!

  • молби и косвени заповеди – когато широко време се използва с въпросителната частица „mı“, това често означава, че въпросът е или молба, предложение или косвена заповед. Тази форма обикновено е по-учтива от директна заповед.

Su ver-ir mi-sin ?

Можеш ли да ми дадеш вода?

Lütfen beni ara-r mı-sın ?

Моля те, би ли ми позвънил?

  • изразяване на способността да се направи нещо – в някои ситуации широкото време се употребява със значение на „способност“, за да покаже, че някой е в състояние да направи нещо.

Siz de yap-ar-sınız.

Вие също можете да го направите.

  • имена и описания на хора и предмети – в турския език има случаи, при които присъединявайки към корен на глагол на наставките на широко време, се образува съществително или прилагателно име, като новополучената дума обикновено е название на човек или предмет.

yazmak – пиша – yaz-ar – писател

inanılmak – да се вярва – inanılmaz – невероятно

 

Думите, които показват задължителната употреба на широко време са:

her +  …….: her sabah, her akşam, her gün, her pazar, her yıl, her hafta sonu, her zaman

          …….ları: cumartesileri, öğlenleri, yazları, kışları, hafta sonları

          daima, hiç, ara sıra, bazen, sık sık, genellikle

Sabahları 6’da kalkarım. – Сутрин ставам в 6 часа.

Her gün kahvaltıda süt içerim. – Всеки ден пия мляко на закуска.

Her sabah gazete okurum. – Всяка сутрин чета вестник.

Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув