Сегашно-бъдеще (широко) историческо време RDU/Geniş zamanin hikayesi RDU

Сегашно-бъдеще (широко) историческо време изразява редовно и обичайно действие, което започва в миналото, продължавало е известно време и е приключило към настоящия момент.

Сегашно-бъдеще (широко) историческо време „–RDU“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + „–r“ / „-ar-, er-“/„-ir-, -ır-, -ur-, -ür-„ + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” + лично окончание (II тип)

Когато коренът на глагола завършва на гласен звук към него във всички случаи се присъединява наставка за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време “-rdı”, “-rdi”, “-rdu”, “-rdü”.

Когато коренът на глагола завършва на съгласен звук към него се присъединява наставка за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време по следния начин:

при едносричен корен на глагола се присъединява наставка „-ardı-, erdi-“ по правилото „2х“ на вокалната хармония

“а”, „ı“, „o“, „u“ → “-ardı-”

“e”, „i“, „ö“, „ü“ → “-erdi-”

В турският език има тринадесет глагола, които са неправилни и макар и с едносричен корен представляват изключение от правилото не приемат наставките за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време по правилото „2х“ на вокалната хармония:

al-mak → alırdı
bil-mek → bilirdi
bul-mak → bulurdu
dur-mak → dururdu
gel-mek → gelirdi
gör-mek → görürdü
kal-mak → kalırdı
ol-mak → olurdu
öl-mek → ölürdü
san-mak → sanırdı
var-mak → varırdı
ver-mek → verirdi
vur-mak → vururdu

Освен тези глаголи-изключения, в турския език има и три глагола, „demek“, „yemek“ и „koymak“, които имат пасивни форми с едносричен корен – „denmek“, „yenmek“ и „konmak“, и които също са изключение от правилото:

den-mek → denirdi
kon-mak → konurdu
yen-mek → yenirdi

при многосричен корен на глагола се присъединява наставка „-irdi-, -ırdı-, -urdu-, -ürdü-„ по правилото „4х“ на вокалната хармония

“а”, „ı“ → “-ırdı-“

“e”, „i“ → “-irdi-“

“o”, „u“ → “-urdu-“

“ö”, „ü“ → “-ürdü-“

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

Положителна форма

аз идвах/щях да идвам

ти идваше/щеше да идваш

той идваше/щеше да идва

ние идвахме/щяхме да идваме

вие идвахте/щяхте да идвате

те идваха/щяха да идват

Отрицателна форма

аз не идвах/нямаше да идвам

ти не идваше/нямаше да идваш

той не идваше/нямаше да идва

ние не идвахме/нямаше да идваме

вие не идвахте/нямаше да идвате

те не идваха/нямаше да идват

Положителен въпрос

аз идвах ли/щях ли да идвам?

ти идваше ли/щеше ли да идваш?

той идваше ли/щеше ли да идва?

ние идвахме ли/щяхме ли да идваме?

вие идвахте ли/щяхте ли да идвате?

те идваха ли/щяха ли да идват?

Отрицателен въпрос

аз не идвах ли/нямаше ли да идвам?

ти не идваше ли/нямаше ли да идваш?

той не идваше ли/нямаше ли да идва?

ние не идвахме ли/нямаше ли да идваме?

вие не идвахте ли/нямаше ли да идвате?

те не идваха ли/нямаше ли да идват?

	Положителна форма	Отрицателна форма	Положителен въпрос	Отрицателен въпрос
	корен на глагола + (a, e / i, ı, u, ü) + R + dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)	корен на глагол + (ma/maz, me/mez) + dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)	корен на глагол + (a, e / i, ı, u, ü) + R mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)	корен на глагол + (ma/maz, me/mez) mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)
	рязох, щях да режа	не пишех, нямаше да пиша	четях ли? щях ли да чета?	не плувах ли? нямаше ли да плувам?
Ben	kes-er-di-m	yaz-maz-dı-m	oku-r mu-(y)-du-m?	yüz-mez mi-(y)-di-m?
Sen	kes-er-di-n	yaz-maz-dı-n	oku-r mu-(y)-du-n?	yüz-mez mi-(y)-di-n?
O	kes-er-di	yaz-maz-dı	oku-r mu-(y)-du?	yüz-mez mi-(y)-di?
Biz	kes-er-di-k	yaz-maz-dı-k	oku-r mu-(y)-du-k?	yüz-mez mi-(y)-di-k?
Siz	kes-er-di-niz	yaz-maz-dı-nız	oku-r mu-(y)-du-nuz?	yüz-mez mi-(y)-di-niz?
Onlar	kes-er-di-ler	yaz-maz-dı-lar	oku-r mu-(y)-du-lar?	yüz-mez mi-(y)-di-ler?

При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно-бъдеще (широко) историческо време, след корена на глагола се присъединява отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „2х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-maz,-mez“. Вариантът на отрицателната частица „maz”/”mez” се използва за всички лица и числа. При образуване на отрицателна форма на глагола или отрицателен въпрос наставката за сегашно-бъдеще (широко) време „–r“ отпада.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола с присъединена наставка „r“ за положителна и „maz”/”mez” за отрицателната форма, след която добавяме въпросителната частица „-mi“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, като към нея се присъединяват наставката „du” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

gel-ir–di-n – gel-ir mi-(y)-di-n?

gel-mez–di-n – gel-mez mi-(y)-di-n?

Benimle konuşurken hep yüzüme bakardı. – Винаги ме гледаше, когато говореше с мен.
Öğretmenimiz bize hep umut verirdi. – Учителят ни винаги ни даваше надежда.
Dedem bana gençliğini anlatırdı. – Дядо ми ми разказваше за младостта си.

Упражнения