Сегашно-бъдеще (широко) историческо време  RDU/Geniş zamanin hikayesi RDU

Сегашно-бъдеще (широко) историческо време изразява редовно и обичайно действие, което започва в миналото, продължавало е известно време и е приключило към настоящия момент.

Сегашно-бъдеще (широко) историческо време „–RDU“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + „–r“ / „-ar-, er-“/„-ir-, -ır-, -ur-, -ür-„ + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” + лично окончание (II тип)

Когато коренът на глагола завършва на гласен звук към него във всички случаи се присъединява наставка за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време “-rdı”, “-rdi”, “-rdu”, “-rdü”.

Когато коренът на глагола завършва на съгласен звук към него се присъединява наставка за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време по следния начин:

“а”, „ı“, „o“, „u“ → “-ardı-”

“e”, „i“, „ö“, „ü“ → “-erdi-”

В турският език има тринадесет глагола, които са неправилни и макар и с едносричен корен представляват изключение от правилото не приемат наставките за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време по правилото „2х“ на вокалната хармония:

  • al-mak → alırdı
  • bil-mek → bilirdi
  • bul-mak → bulurdu
  • dur-mak → dururdu
  • gel-mek → gelirdi
  • gör-mek → görürdü
  • kal-mak → kalırdı
  • ol-mak → olurdu
  • öl-mek → ölürdü
  • san-mak → sanırdı
  • var-mak → varırdı
  • ver-mek → verirdi
  • vur-mak → vururdu

Освен тези глаголи-изключения, в турския език има и три глагола, „demek“, „yemek“ и „koymak“, които имат пасивни форми с едносричен корен – „denmek“, „yenmek“ и „konmak“, и които също са изключение от правилото:

  • den-mek → denirdi
  • kon-mak → konurdu
  • yen-mek → yenirdi

 

“а”, „ı“ → “-ırdı-“

“e”, „i“ → “-irdi-“

“o”, „u“ → “-urdu-“

“ö”, „ü“ → “-ürdü-“

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз идвах/щях да идвам

ти идваше/щеше да идваш

той идваше/щеше да идва

ние идвахме/щяхме да идваме

вие идвахте/щяхте да идвате

те идваха/щяха да идват

  • Отрицателна форма

аз не идвах/нямаше да идвам

ти не идваше/нямаше да идваш

той не идваше/нямаше да идва

ние не идвахме/нямаше да идваме

вие не идвахте/нямаше да идвате

те не идваха/нямаше да идват

  • Положителен въпрос

аз идвах ли/щях ли да идвам?

ти идваше ли/щеше ли да идваш?

той идваше ли/щеше ли да идва?

ние идвахме ли/щяхме ли да идваме?

вие идвахте ли/щяхте ли да идвате?

те идваха ли/щяха ли да идват?

  • Отрицателен въпрос

аз не идвах ли/нямаше ли да идвам?

ти не идваше ли/нямаше ли да идваш?

той не идваше ли/нямаше ли да идва?

ние не идвахме ли/нямаше ли да идваме?

вие не идвахте ли/нямаше ли да идвате?

те не идваха ли/нямаше ли да идват?

  Положителна форма Отрицателна форма Положителен въпрос Отрицателен въпрос
корен на глагола + (a, e / i, ı, u, ü) + R  + dı, di, du, dü + лични окончания (II тип) корен на глагол + (ma/maz, me/mez) +  dı, di, du, dü + лични окончания (II тип) корен на глагол + (a, e / i, ı, u, ü) + R 

mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)

корен на глагол + (ma/maz, me/mez)

mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип)

  рязох, щях да режа не пишех, нямаше да пиша четях ли? щях ли да чета? не плувах ли? нямаше ли да плувам?
Ben kes-er-di-m yaz-maz-dı-m oku-r mu-(y)-du-m? yüz-mez mi-(y)-di-m?
Sen kes-er-di-n yaz-maz-dı-n oku-r mu-(y)-du-n? yüz-mez mi-(y)-di-n?
O kes-er-di yaz-maz-dı oku-r mu-(y)-du? yüz-mez mi-(y)-di?
Biz kes-er-di-k yaz-maz-dı-k oku-r mu-(y)-du-k? yüz-mez mi-(y)-di-k?
Siz kes-er-di-niz yaz-maz-dı-nız oku-r mu-(y)-du-nuz? yüz-mez mi-(y)-di-niz?
Onlar kes-er-di-ler yaz-maz-dı-lar oku-r mu-(y)-du-lar? yüz-mez mi-(y)-di-ler?

При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно-бъдеще (широко) историческо време, след корена на глагола се присъединява отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „2х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-maz,-mez“. Вариантът на отрицателната частица „maz”/”mez” се използва за всички лица и числа. При образуване на отрицателна форма на глагола или отрицателен въпрос наставката за сегашно-бъдеще (широко) време „–r“ отпада.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола с присъединена наставка „r“ за положителна и „maz”/”mez” за отрицателната форма, след която добавяме въпросителната частица „-mi“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, като към нея се присъединяват наставката „du” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

gel-irdi-n – gel-ir mi-(y)-di-n?

gel-mezdi-n – gel-mez mi-(y)-di-n?

  • Benimle konuşurken hep yüzüme bakardı. – Винаги ме гледаше, когато говореше с мен.
  • Öğretmenimiz bize hep umut verirdi. – Учителят ни винаги ни даваше надежда.
  • Dedem bana gençliğini anlatırdı. – Дядо ми ми разказваше за младостта си.
Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув