Сегашно-бъдеще (широко) историческо време изразява редовно и обичайно действие, което започва в миналото, продължавало е известно време и е приключило към настоящия момент.
Сегашно-бъдеще (широко) историческо време „–RDU“ се образува по конструкцията:
Корен на глагола + „–r“ / „-ar-, er-“/„-ir-, -ır-, -ur-, -ür-„ + “-dı”, “-di”, “-du”, “-dü” + лично окончание (II тип)
Когато коренът на глагола завършва на гласен звук към него във всички случаи се присъединява наставка за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време “-rdı”, “-rdi”, “-rdu”, “-rdü”.
Когато коренът на глагола завършва на съгласен звук към него се присъединява наставка за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време по следния начин:
- при едносричен корен на глагола се присъединява наставка „-ardı-, erdi-“ по правилото „2х“ на вокалната хармония
“а”, „ı“, „o“, „u“ → “-ardı-”
“e”, „i“, „ö“, „ü“ → “-erdi-”
В турският език има тринадесет глагола, които са неправилни и макар и с едносричен корен представляват изключение от правилото не приемат наставките за Сегашно-бъдеще (широко) историческо време по правилото „2х“ на вокалната хармония:
- al-mak → alırdı
- bil-mek → bilirdi
- bul-mak → bulurdu
- dur-mak → dururdu
- gel-mek → gelirdi
- gör-mek → görürdü
- kal-mak → kalırdı
- ol-mak → olurdu
- öl-mek → ölürdü
- san-mak → sanırdı
- var-mak → varırdı
- ver-mek → verirdi
- vur-mak → vururdu
Освен тези глаголи-изключения, в турския език има и три глагола, „demek“, „yemek“ и „koymak“, които имат пасивни форми с едносричен корен – „denmek“, „yenmek“ и „konmak“, и които също са изключение от правилото:
- den-mek → denirdi
- kon-mak → konurdu
- yen-mek → yenirdi
- при многосричен корен на глагола се присъединява наставка „-irdi-, -ırdı-, -urdu-, -ürdü-„ по правилото „4х“ на вокалната хармония
“а”, „ı“ → “-ırdı-“
“e”, „i“ → “-irdi-“
“o”, „u“ → “-urdu-“
“ö”, „ü“ → “-ürdü-“
На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:
- Положителна форма
аз идвах/щях да идвам
ти идваше/щеше да идваш
той идваше/щеше да идва
ние идвахме/щяхме да идваме
вие идвахте/щяхте да идвате
те идваха/щяха да идват
- Отрицателна форма
аз не идвах/нямаше да идвам
ти не идваше/нямаше да идваш
той не идваше/нямаше да идва
ние не идвахме/нямаше да идваме
вие не идвахте/нямаше да идвате
те не идваха/нямаше да идват
- Положителен въпрос
аз идвах ли/щях ли да идвам?
ти идваше ли/щеше ли да идваш?
той идваше ли/щеше ли да идва?
ние идвахме ли/щяхме ли да идваме?
вие идвахте ли/щяхте ли да идвате?
те идваха ли/щяха ли да идват?
- Отрицателен въпрос
аз не идвах ли/нямаше ли да идвам?
ти не идваше ли/нямаше ли да идваш?
той не идваше ли/нямаше ли да идва?
ние не идвахме ли/нямаше ли да идваме?
вие не идвахте ли/нямаше ли да идвате?
те не идваха ли/нямаше ли да идват?
Положителна форма | Отрицателна форма | Положителен въпрос | Отрицателен въпрос | |
корен на глагола + (a, e / i, ı, u, ü) + R + dı, di, du, dü + лични окончания (II тип) | корен на глагол + (ma/maz, me/mez) + dı, di, du, dü + лични окончания (II тип) | корен на глагол + (a, e / i, ı, u, ü) + R
mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип) |
корен на глагол + (ma/maz, me/mez)
mu(y)+ dı, di, du, dü + лични окончания (II тип) |
|
рязох, щях да режа | не пишех, нямаше да пиша | четях ли? щях ли да чета? | не плувах ли? нямаше ли да плувам? | |
Ben | kes-er-di-m | yaz-maz-dı-m | oku-r mu-(y)-du-m? | yüz-mez mi-(y)-di-m? |
Sen | kes-er-di-n | yaz-maz-dı-n | oku-r mu-(y)-du-n? | yüz-mez mi-(y)-di-n? |
O | kes-er-di | yaz-maz-dı | oku-r mu-(y)-du? | yüz-mez mi-(y)-di? |
Biz | kes-er-di-k | yaz-maz-dı-k | oku-r mu-(y)-du-k? | yüz-mez mi-(y)-di-k? |
Siz | kes-er-di-niz | yaz-maz-dı-nız | oku-r mu-(y)-du-nuz? | yüz-mez mi-(y)-di-niz? |
Onlar | kes-er-di-ler | yaz-maz-dı-lar | oku-r mu-(y)-du-lar? | yüz-mez mi-(y)-di-ler? |
При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно-бъдеще (широко) историческо време, след корена на глагола се присъединява отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „2х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-maz,-mez“. Вариантът на отрицателната частица „maz”/”mez” се използва за всички лица и числа. При образуване на отрицателна форма на глагола или отрицателен въпрос наставката за сегашно-бъдеще (широко) време „–r“ отпада.
При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола с присъединена наставка „r“ за положителна и „maz”/”mez” за отрицателната форма, след която добавяме въпросителната частица „-mi“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, като към нея се присъединяват наставката „du” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.
gel-ir–di-n – gel-ir mi-(y)-di-n?
gel-mez–di-n – gel-mez mi-(y)-di-n?
- Benimle konuşurken hep yüzüme bakardı. – Винаги ме гледаше, когато говореше с мен.
- Öğretmenimiz bize hep umut verirdi. – Учителят ни винаги ни даваше надежда.
- Dedem bana gençliğini anlatırdı. – Дядо ми ми разказваше за младостта си.
- „Mога да…“ в сегашно-бъдеще историческо (широко) време– RDU/Yeterlilik eylemi-Geniş zamanın hikayesi – RDU
- Лични окончания
- Падежи
- Сегашно историческо време YORDU – Şimdiki zamanin hikayesi YORDU
- Минало определено (свършено) историческо време Dİ(Y)Dİ – Belirli geçmiş zamanin hikayesi Dİ(Y)Dİ
- Минало неопределено историческо време MİŞTİ – Belirsiz geçmiş zamanin hikayesi MİŞTİ
- Бъдеще историческо време ACAKTI/ECEKTİ – Gelecek zamanin hikayesi ACAKTI/ECEKTİ
- Речник