Сегашно време, за което сме чули от друг YORMUŞ/Şimdiki zaman Rivayet kipi YORMUŞ

Сегашно време, за което сме чули от друг  „– YORMUŞ“ се използва, за да покаже действие, което е продължавало в миналото, но към настоящия момент е приключило и за което сме чули или разбрали от някой друг, т.е. някой друг преразказва за това, което е случвало в миналото и към момента е приключило.

Сегашно време, за което сме чули от друг  ”– YORMUŞ“  се образува по конструкцията:

Корен на глагола + (i, ı, u, ü) + „–yor“ + „muş“ + лично окончание (I тип)

Наставката за сегашно време „–yor“ не се подчинява на законите на вокалната хармония и не се променя.

Наставката за минало неопределено време „-muş“ се подчинява на правилото „4х“ на вокалната хармония, но след наставката „–yor“, винаги е „-muş“.

Ако последният гласен звук от корена на глагола е “а” или “e” той се заменя с някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ го гласен звук, преди да бъде присъединена наставката за сегашно време, за което сме чули от друг „– yormuş“.

аğla-mak Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” “а” → “ı” –yormuş ağl-ı-yormuş
algıla-mak algıl-ı-yormuş
oyna-mak Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” “a” → “u” –yormuş oyn-u-yormuş
arzula-mak arzul-u-yormuş
bekle-mek Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” “e” → “i” –yormuş bekl-i-yormuş
dile-mek dil-i-yormuş
söyle-mek Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” “e” → “ü” –yormuş söyl-ü-yormuş
ütüle-mek ütül-ü-yormuş

Ако последният звук от корена на глагола е съгласен, след него вмъкваме един от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ го гласен звук, преди да присъединим наставката за сегашно време, за което сме чули от друг „– yormuş“.

bak-mak последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” “а”, “ı” → “ı” –yormuş bak-ı-yormuş
sık-mak sık-ı-yormuş
kes-mek последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” “e”, “i” → “i” –yormuş kes-i-yormuş
sil-mek sil-i-yor
kop-mak последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” “o”, “u” → “u” –yormuş kop-u-yormuş
tut-mak tut-u-yormuş
öp-mek последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” “ö”, “ü” → “ü” –yormuş öp-ü-yormuş
küs-mek küs-ü-yormuş

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се добавя граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са (“ı”, “i”, “u”, “ü”), стоящи пред „–yormuş“, то последната буква от корена на глагола се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”

bahsetmek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = bahsed-i-yormuş

gitmek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = gid-i-yormuş

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз съм работел

ти си работел

той е работел

ние сме работели

вие сте работели

те са работели

  • Отрицателна форма

аз не съм работел

ти не си работел

той не е работел

ние не сме работели

вие не сте работели

те не са работели

  • Положителен въпрос

аз работел ли съм?

ти работел ли си?

той работел ли е?

ние работели ли сме?

вие работели ли сте?

те работели ли са?

  • Отрицателен въпрос

аз не съм ли работел?

ти не си ли работел?

той не е ли работел?

ние не сме ли работели?

вие не сте ли работели?

те не са ли работели?

  Положителна форма Отрицателна

форма

Положителен

въпрос

Отрицателен

въпрос

корен на глагола + (i, ı, u, ü) + „yor“ + „muş“  + лични окончания (I тип) корен на глагол + (mi, mı, mu, mü)  +  „yor“   + „muş“ + лични окончания (I тип) корен на глагол +(i, ı, u, ü) +“yor“+ „muş“   

mu(y) + лични окончания (I тип)

корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) +  “yor”+ „muş“   

mu(y) + лични окончания (I тип)

  идвал съм не съм пишел четял ли съм? не съм ли плувал?
Ben gel-i-yor-muş-um yaz-mı-yor-muş -um oku-yor mu-(y)-muş-um? yüz-mü-yor mu-(y)-um?
Sen gel-i-yor-muş -sun yaz-mı-yor-muş -sun oku-yor mu-(y)-muş-sun? yüz-mü-yor mu-(y)-muş-sun?
O gel-i-yor-muş yaz-mı-yor-muş oku-yor mu(y)-muş? yüz-mü-yor mu-(y)-muş-?
Biz gel-i-yor-muş -uz yaz-mı-yor-muş -uz oku-yor mu-(y)-uz? yüz-mü-yor mu-(y)-muş-uz?
Siz gel-i-yor-muş -sunuz yaz-mı-yor-muş -sunuz oku-yor mu(y)-muş-sunuz? yüz-mü-yor mu-(y)-muş-sunuz?
Onlar gel-i-yor-muş -lar yaz-mı-yor-muş -lar oku-yor mu(y)-muş-lar? yüz-mü-yor mu-(y)-muş-lar?

При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно време, за което сме чули от друг, между корена на глагола и наставките на сегашно време, за което сме чули от друг  „– yormuş“ се вмъква отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „4х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-mı, -mi, -mu или –mü“.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, с присъединена наставка „–yor“, след която добавяме въпросителната частица „-mi“ по правилото „4х“ на вокалната хармония, като към нея се присъединяват наставката „muş” по правилото „4х“ на вокалната хармония и личните окончания за различните лица и числа. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

gel-i-yormuş-sun – gel-i-yor mu-(y)-muş-sun?

gel-miyormuş-sun – gel-miyor mu-(y)-muş-sun?

  • Mehmet her gün 2 saat yürüyormuş. – Мехмет ходел пеша по два часа всеки ден. (твърди се, казват, чувал съм)
  • Onun annesi çok güzel yemekler yapıyormuş. – Майка му готвела много хубаво. (твърди се, казват, чувал съм)
  • Murat arabasını satıyormuş. – Мурат си продавал колата. (твърди се, казват, чувал съм)
  • Bu sokakta oturuyormuşlar. – Живеели на тази улица. (твърди се, казват, чувал съм)
Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув