Сегашно време – YOR/Şimdiki zaman – YOR

Сегашното време ”–YOR“ се използва, за да покаже действие, което се случва в момента, което е в ход и което все още не е завършило.

Сегашното време „–YOR“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + (i, ı, u, ü) + „–yor“ + лично окончание (I тип)

         Наставката „–yor“ не се подчинява на правилата на вокалната хармония и не се променя.

Ако последният гласен звук от корена на глагола е “а” или “e” той се заменя с някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ я гласен звук, преди да присъединим наставката за сегашно време „–yor“.

аğla-mak Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” “а” → “ı” –yor ağl-ı-yor
algıla-mak algıl-ı-yor
oyna-mak Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” “a” → “u” –yor oyn-u-yor
arzula-mak arzul-u-yor
bekle-mek Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” “e” → “i” –yor bekl-i-yor
dile-mek dil-i-yor
söyle-mek Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” “e” → “ü” –yor söyl-ü-yor
ütüle-mek ütül-ü-yor

Ако последният звук от корена на глагола е съгласен, след него вмъкваме някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ гласен звук, преди да присъединим наставката за сегашно време „–yor“.

bak-mak последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” “а”, “ı” → “ı” –yor bak-ı-yor
sık-mak sık-ı-yor
kes-mek последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” “e”, “i” → “i” –yor kes-i-yor
sil-mek sil-i-yor
kop-mak последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” “o”, “u” → “u” –yor kop-u-yor
tut-mak tut-u-yor
öp-mek последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” “ö”, “ü” → “ü” –yor öp-ü-yor
küs-mek küs-ü-yor

           В турският език има два глагола, които изискват промяна на съгласния звук с цел „омекотяване“, преди към тях да бъде присъединена наставка започваща с гласен звук. Тези два глагола са „gitmek“и „etmek“.

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се добавя граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са (“ı”, “i”, “u”, “ü”), стоящи пред „–yor“, то последната буква от основната дума се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”

bahsetmek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = bahsed-i-yor

gitmek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = gid-i-yor

         И за двата глагола „t“  преминава в „d“, преди да добави наставката за сегашно време „-iyor“ или друга наставка, която започва с гласен звук. Например „ben gidiyorum“ означава „аз отивам“. „Etmek” е спомагателен глагол, който се използва главно в комбинация с думи от чужд произход, за да ги превърне в глаголи. Понякога тези чужди думи остават като отделни думи като „devam etmek“ (продължавам). Понякога обаче помощният глагол „etmek“  и чуждата дума се комбинират в една дума, както в „hissetmek“ (чувствам). Затова, въпреки че има само два глагола, които се „омекотяват“ с преминаването на „t“ в „d“ преди присъединяване на наставка към корена на глагола, всъщност изглежда, че има много глаголи, които имат това изключение поради многото варианти на глагола „etmek“.

         В турския език има още два глагола, които изискват специално преобразуване преди присъединяване на наставки и окончания, които започват с гласен звук, включително и „-iyor“. Тези глаголи са „yemek“ (ям) и „demek“ (кажа). Тъй като корените на тези глаголи имат само по един гласен звук, който се намира в края на корена, той се премахва, преди присъединяване на наставката „-iyor“.

Sen yemek y-iyor-sun.

О, „harika!“ d-iyor.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  • Положителна форма

аз идвам

ти идваш

той идва

ние идваме

вие идвате

те идват

  • Отрицателна форма

аз не идвам

ти не идваш

той не идва

ние не идваме

вие не идвате

те не идват

  • Положителен въпрос

аз идвам ли?

ти идваш ли?

той идва ли?

ние идваме ли?

вие идвате ли?

те идват ли?

  • Отрицателен въпрос

аз не идвам ли?

ти не идваш ли?

той не идва ли?

ние не идваме ли?

вие не идвате ли?

те не идват ли?

 

Положителна форма

Отрицателна

форма

Положителен

въпрос

Отрицателен

въпрос

корен на глагола + (i, ı, u, ü) + YOR  +  лични окончания (I тип) корен на глагол + (mi, mı, mu, mü)  +  YOR   + лични окончания (I тип) корен на глагол +(i, ı, u, ü) YOR   

mu(y) +лични окончания (I тип)

корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) +  YOR   

mu(y)+лични окончания (I тип)

  идвам не пиша чета ли? не плувам ли?
Ben gel-i-yor-um yaz-mı-yor-um oku-yor mu-(y)-um? yüz-mü-yor mu-(y)-um?
Sen gel-i-yor-sun yaz-mı-yor-sun oku-yor mu-sun? yüz-mü-yor mu-sun?
O gel-i-yor yaz-mı-yor oku-yor mu? yüz-mü-yor mu?
Biz gel-i-yor-uz yaz-mı-yor-uz oku-yor mu-(y)-uz? yüz-mü-yor mu-(y)-uz?
Siz gel-i-yor-sunuz yaz-mı-yor-sunuz oku-yor mu-sunuz? yüz-mü-yor mu-sunuz?
Onlar gel-i-yor-lar yaz-mı-yor-lar oku-yor-lar mu? yüz-mü-yorlar mu?

Личните окончания, които се използват при образуването на сегашно време „-yor“ са точно същите като личните окончания в основната структура (I тип) на глагола „съм“. Тъй като наставката за сегашно време „-yor“ не се променя, личните окончания за това време винаги имат само гласната „u“, която съответства на буквата „o“ в наставката „-yor“. Включването на личните местоимения -„ben“, „sen“, „o“, „biz“, „siz“ или „onlar“ не е задължително, т.к. лицето и числото, за което се говори се подразбира от личното окончание. По същия начин, окончанието „-lar“ за множествено число, не е задължително, особено когато в изречението е включено местоимението „onlar“.

При образуване на отрицателната форма на глагола, между корена на глагола и наставката за сегашно време „-yor“ се вмъква отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „4х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-mı, -mi, -mu или –mü“.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, като след наставката „-yor“ се присъединява въпросителната частица „-mi“, която по правилата на вокалната хармония след гласен звук „о“ (винаги се намира след наставката за сегашно време „-yor“) се преобразува в “mu” и към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа, като първо лице единствено и множествено число се използва свързващия съгласен звук (y) – („mu-y-um“ и „mu-y-uz“). В трето лице множествено число личното окончание “-lar” се добавя директно към края на глагола завършващ на наставката “-ıyor”, преди да се добави въпросителна дума. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

geliyorsun – geliyor musun?

gelmiyorsun – gelmiyor musun?

Saat üçü beş geçiyor. – Часът е три и пет.

Ben sizinle tatile gelmiyorum. – Аз не идвам на почивката с вас.

Annem İstanbul’a taşınmak istemiyor. – Майка ми не иска да се премести в Истанбул.

Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув