Сегашно време – YOR/Şimdiki zaman - YOR

Сегашното време ”–YOR“ се използва, за да покаже действие, което се случва в момента, което е в ход и което все още не е завършило.

Сегашното време „–YOR“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + (i, ı, u, ü) + „–yor“ + лично окончание (I тип)

Наставката „–yor“ не се подчинява на правилата на вокалната хармония и не се променя.

Ако последният гласен звук от корена на глагола е “а” или “e” той се заменя с някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ я гласен звук, преди да присъединим наставката за сегашно време „–yor“.

аğla-mak	Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı”	“а” → “ı”	–yor	ağl-ı-yor
algıla-mak				algıl-ı-yor
oyna-mak	Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u”	“a” → “u”	–yor	oyn-u-yor
arzula-mak				arzul-u-yor
bekle-mek	Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i”	“e” → “i”	–yor	bekl-i-yor
dile-mek				dil-i-yor
söyle-mek	Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü”	“e” → “ü”	–yor	söyl-ü-yor
ütüle-mek				ütül-ü-yor

Ако последният звук от корена на глагола е съгласен, след него вмъкваме някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ гласен звук, преди да присъединим наставката за сегашно време „–yor“.

bak-mak	последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı”	“а”, “ı” → “ı”	–yor	bak-ı-yor
sık-mak				sık-ı-yor
kes-mek	последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i”	“e”, “i” → “i”	–yor	kes-i-yor
sil-mek				sil-i-yor
kop-mak	последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u”	“o”, “u” → “u”	–yor	kop-u-yor
tut-mak				tut-u-yor
öp-mek	последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü”	“ö”, “ü” → “ü”	–yor	öp-ü-yor
küs-mek				küs-ü-yor

В турският език има два глагола, които изискват промяна на съгласния звук с цел „омекотяване“, преди към тях да бъде присъединена наставка започваща с гласен звук. Тези два глагола са „gitmek“и „etmek“.

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се добавя граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са (“ı”, “i”, “u”, “ü”), стоящи пред „–yor“, то последната буква от основната дума се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”

bahset–mek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = bahsed-i-yor

git–mek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = gid-i-yor

И за двата глагола „t“ преминава в „d“, преди да добави наставката за сегашно време „-iyor“ или друга наставка, която започва с гласен звук. Например „ben gidiyorum“ означава „аз отивам“. „Etmek” е спомагателен глагол, който се използва главно в комбинация с думи от чужд произход, за да ги превърне в глаголи. Понякога тези чужди думи остават като отделни думи като „devam etmek“ (продължавам). Понякога обаче помощният глагол „etmek“ и чуждата дума се комбинират в една дума, както в „hissetmek“ (чувствам). Затова, въпреки че има само два глагола, които се „омекотяват“ с преминаването на „t“ в „d“ преди присъединяване на наставка към корена на глагола, всъщност изглежда, че има много глаголи, които имат това изключение поради многото варианти на глагола „etmek“.

В турския език има още два глагола, които изискват специално преобразуване преди присъединяване на наставки и окончания, които започват с гласен звук, включително и „-iyor“. Тези глаголи са „yemek“ (ям) и „demek“ (кажа). Тъй като корените на тези глаголи имат само по един гласен звук, който се намира в края на корена, той се премахва, преди присъединяване на наставката „-iyor“.

Sen yemek y-iyor-sun.

О, „harika!“ d-iyor.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

Положителна форма

аз идвам

ти идваш

той идва

ние идваме

вие идвате

те идват

Отрицателна форма

аз не идвам

ти не идваш

той не идва

ние не идваме

вие не идвате

те не идват

Положителен въпрос

аз идвам ли?

ти идваш ли?

той идва ли?

ние идваме ли?

вие идвате ли?

те идват ли?

Отрицателен въпрос

аз не идвам ли?

ти не идваш ли?

той не идва ли?

ние не идваме ли?

вие не идвате ли?

те не идват ли?

	Положителна форма	Отрицателна форма	Положителен въпрос	Отрицателен въпрос
	корен на глагола + (i, ı, u, ü) + YOR + лични окончания (I тип)	корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) + YOR + лични окончания (I тип)	корен на глагол +(i, ı, u, ü) YOR mu(y) +лични окончания (I тип)	корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) + YOR mu(y)+лични окончания (I тип)
	идвам	не пиша	чета ли?	не плувам ли?
Ben	gel-i-yor-um	yaz-mı-yor-um	oku-yor mu-(y)-um?	yüz-mü-yor mu-(y)-um?
Sen	gel-i-yor-sun	yaz-mı-yor-sun	oku-yor mu-sun?	yüz-mü-yor mu-sun?
O	gel-i-yor	yaz-mı-yor	oku-yor mu?	yüz-mü-yor mu?
Biz	gel-i-yor-uz	yaz-mı-yor-uz	oku-yor mu-(y)-uz?	yüz-mü-yor mu-(y)-uz?
Siz	gel-i-yor-sunuz	yaz-mı-yor-sunuz	oku-yor mu-sunuz?	yüz-mü-yor mu-sunuz?
Onlar	gel-i-yor-lar	yaz-mı-yor-lar	oku-yor-lar mu?	yüz-mü-yorlar mu?

Личните окончания, които се използват при образуването на сегашно време „-yor“ са точно същите като личните окончания в основната структура (I тип) на глагола „съм“. Тъй като наставката за сегашно време „-yor“ не се променя, личните окончания за това време винаги имат само гласната „u“, която съответства на буквата „o“ в наставката „-yor“. Включването на личните местоимения -„ben“, „sen“, „o“, „biz“, „siz“ или „onlar“ не е задължително, т.к. лицето и числото, за което се говори се подразбира от личното окончание. По същия начин, окончанието „-lar“ за множествено число, не е задължително, особено когато в изречението е включено местоимението „onlar“.

При образуване на отрицателната форма на глагола, между корена на глагола и наставката за сегашно време „-yor“ се вмъква отрицателната частица „-ma/-me“, която по правилото „4х“ на вокалната хармония се преобразува в един от вариантите „-mı, -mi, -mu или –mü“.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос, използваме положителната или съответно отрицателната форма на глагола, като след наставката „-yor“ се присъединява въпросителната частица „-mi“, която по правилата на вокалната хармония след гласен звук „о“ (винаги се намира след наставката за сегашно време „-yor“) се преобразува в “mu” и към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа, като първо лице единствено и множествено число се използва свързващия съгласен звук (y) – („mu-y-um“ и „mu-y-uz“). В трето лице множествено число личното окончание “-lar” се добавя директно към края на глагола завършващ на наставката “-ıyor”, преди да се добави въпросителна дума. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

geliyorsun – geliyor musun?

gelmiyorsun – gelmiyor musun?

Saat üçü beş geçiyor. – Часът е три и пет.

Ben sizinle tatile gelmiyorum. – Аз не идвам на почивката с вас.

Annem İstanbul’a taşınmak istemiyor. – Майка ми не иска да се премести в Истанбул.

Упражнения

Сегашно време – YOR/Şimdiki zaman – YOR