Сегашно време ”–YOR“ се използва, за да покаже действие, което се случва в момента, което е в ход и което все още не е завършило.
Сегашно време „–YOR“ се образува по конструкцията:
Корен на глагола + (i, ı, u, ü) + „–yor“ + лични окончания (I тип)
Наставката „–yor“ не се подчинява на правилата на вокалната хармония и не се променя.
Ако последният гласен звук от корена на глагола е “а” или “e” той се заменя с някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ я гласен звук, преди да се присъедини наставката за сегашно време „–yor“.
| аğla-mak | Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” | “а” → “ı” | –yor | ağl-ı-yor |
| algıla-mak | algıl-ı-yor | |||
| oyna-mak | Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” | “a” → “u” | –yor | oyn-u-yor |
| arzula-mak | arzul-u-yor | |||
| bekle-mek | Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” | “e” → “i” | –yor | bekl-i-yor |
| dile-mek | dil-i-yor | |||
| söyle-mek | Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” | “e” → “ü” | –yor | söyl-ü-yor |
| ütüle-mek | ütül-ü-yor |
Ако последният звук от корена на глагола е съгласен, след него се вмъква някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ гласен звук, преди да се присъедини наставката за сегашно време „–yor“.
| bak-mak | последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” | “а”, “ı” → “ı” | –yor | bak-ı-yor |
| sık-mak | sık-ı-yor | |||
| kes-mek | последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” | “e”, “i” → “i” | –yor | kes-i-yor |
| sil-mek | sil-i-yor | |||
| kop-mak | последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” | “o”, “u” → “u” | –yor | kop-u-yor |
| tut-mak | tut-u-yor | |||
| öp-mek | последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” | “ö”, “ü” → “ü” | –yor | öp-ü-yor |
| küs-mek | küs-ü-yor |
В турският език има два глагола, които изискват промяна на последния съгласен звук от техния корен с цел „омекотяване“, преди към тях да бъде присъединена наставка започваща с гласен звук. Тези два глагола са „gitmek“и „etmek“.
Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се присъединява граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са (“ı”, “i”, “u”, “ü”), предхождащи „–yor“, твърдият съгласен звук “t” се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”
bahset–mek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = bahsed-i-yor
git–mek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = gid-i-yor
„Etmek” е спомагателен глагол, който се използва главно в комбинация със съществителни имена от чужд произход, за да ги превърне в глаголи. Често тази комбинация представлява отделни думи, например „devam etmek“ (продължавам). Понякога обаче спомагателният глагол „etmek“ и съществителното име се комбинират в една дума, например „hissetmek“ (чувствам). Затова, въпреки че в турския език има само два глагола, които се „омекотяват“ с преминаването на „t“ в „d“ преди присъединяване на наставка към корена на глагола, всъщност изглежда, че има много глаголи, които имат това изключение поради многото варианти на глагола „etmek“.
В турския език има още два глагола, които изискват специално преобразуване преди присъединяване на наставки и окончания, които започват с гласен звук, включително и „-iyor“. Тези глаголи са „yemek“ (ям) и „demek“ (кажа). Тъй като корените на тези глаголи съдържат само по един гласен звук, който се намира в края на корена им, той отпада, преди присъединяване на наставката за сегашно време „-iyor“.
Sen yemek y-iyor-sun.
О, „harika!“ d-iyor.
На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:
| Положителна форма | Отрицателна форма | Положителен въпрос | Отрицателен въпрос | |
| Аз | аз идвам | аз не идвам | аз идвам ли? | аз не идвам ли? |
| Ти | ти идваш | ти не идваш | ти идваш ли? | ти не идваш ли? |
| Той/ Тя/То | той идва | той не идва | той идва ли? | той не идва ли? |
| Ние | ние идваме | ние не идваме | ние идваме ли? | ние не идваме ли? |
| Вие | вие идвате | вие не идвате | вие идвате ли? | вие не идвате ли? |
| Те | те идват | те не идват | те идват ли? | те не идват ли? |
|
Положителна форма |
Отрицателна
форма |
Положителен
въпрос |
Отрицателен въпрос |
|
| корен на глагола + (i, ı, u, ü) + YOR + лични окончания (I тип) | корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) + YOR + лични окончания (I тип) | корен на глагол +(i, ı, u, ü) YOR
mu(y) +лични окончания (I тип) |
корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) + YOR
mu(y)+лични окончания (I тип) |
|
| идвам | не пиша | чета ли? | не плувам ли? | |
| Ben | gel-i-yor-um | yaz-mı-yor-um | oku-yor mu-(y)-um? | yüz-mü-yor mu-(y)-um? |
| Sen | gel-i-yor-sun | yaz-mı-yor-sun | oku-yor mu-sun? | yüz-mü-yor mu-sun? |
| O | gel-i-yor | yaz-mı-yor | oku-yor mu? | yüz-mü-yor mu? |
| Biz | gel-i-yor-uz | yaz-mı-yor-uz | oku-yor mu-(y)-uz? | yüz-mü-yor mu-(y)-uz? |
| Siz | gel-i-yor-sunuz | yaz-mı-yor-sunuz | oku-yor mu-sunuz? | yüz-mü-yor mu-sunuz? |
| Onlar | gel-i-yor-lar | yaz-mı-yor-lar | oku-yor-lar mu? | yüz-mü-yorlar mu? |
Наставката за сегашно време „-yor“ не се променя, поради което и личните окончания, които се използват при образуване на сегашно време „-yor“ винаги съдържат само гласната „u“, която съответства на „o“ в наставката „-yor“. Употребата на личните местоимения -„ben“, „sen“, „o“, „biz“, „siz“ или „onlar“ не е задължителна, т.к. лицето и числото, за което се говори се подразбира от личното окончание. По същия начин, наставката „-lar“ за множествено число, не е задължително, особено когато в изречението е включено местоимението „onlar“.
При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно време, между корена на глагола и наставката за сегашно време „–yor“ се вмъква отрицателната частица „mi/mı/mu/mü“, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последният гласен звук в корена на глагола. След наставката за сегашно време „–yor“ се присъединяват личните окончания за съответното лице и число.
При образуване на положителен или отрицателен въпрос в сегашно време, се използва основната положителна или съответно отрицателна форма на глагола в сегашно време (gel-iyor/gel-mi-yor), след която се употребява въпросителната частица „-mi“ (след „–yor“, не се променя и винаги е „mu”), като към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа. В първо лице единствено и множествено число се използва свързващия съгласен звук (y) – („mu-y-um“ и „mu-y-uz“). В трето лице множествено число наставката “-lar” се присъединява към корена на глагола с присъединена наставка за сегашно време “-ıyor”, преди да се употреби въпросителната частица „-mi“. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.
geliyorsun – geliyor musun?
gelmiyorsun – gelmiyor musun?
- Saat üçü beş geçiyor. – Часът е три и пет.
- Ben sizinle tatile gelmiyorum. – Аз не идвам на почивката с вас.
- Annem İstanbul’a taşınmak istemiyor. – Майка ми не иска да се премести в Истанбул.
- „Mога да…“ в сегашно време – YOR/Yeterlilik eylemi-Şimdiki zaman – YOR
- Падежи
- Сегашно-бъдеще време (широко време) R – Geniş zaman R
- Минало определено (свършено) време DU – Belirli (görülen) geçmiş zaman DU
- Минало неопределено време MİŞ – Belirsiz (duyalan) geçmiş zaman MİŞ
- Бъдеще време ACEK/ECEK – Gelecek zaman ACAK/ECEK
- Спрежение на глагола
- Речник
