Продължете към съдържанието

Сегашно време – YOR (Şimdiki zaman – YOR)

Сегашно време ”–YOR“ се използва, за да покаже действие, което се случва в момента, което е в ход и което все още не е завършило.

Сегашно време „–YOR“ се образува по конструкцията:

Корен на глагола + (i, ı, u, ü) + „–yor“ + лични окончания (I тип)

Наставката „–yor“ не се подчинява на правилата на вокалната хармония и не се променя.

Ако последният гласен звук от корена на глагола е “а” или “e” той се заменя с някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ я гласен звук, преди да се присъедини наставката за сегашно време „–yor“.

аğla-mak Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” “а” → “ı” –yor ağl-ı-yor
algıla-mak algıl-ı-yor
oyna-mak Последният звук от корена на глагола е “а”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” “a” → “u” –yor oyn-u-yor
arzula-mak arzul-u-yor
bekle-mek Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” “e” → “i” –yor bekl-i-yor
dile-mek dil-i-yor
söyle-mek Последният звук от корена на глагола е “e”, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” “e” → “ü” –yor söyl-ü-yor
ütüle-mek ütül-ü-yor

Ако последният звук от корена на глагола е съгласен, след него се вмъква някой от гласните звукове “ı”, “i”, “u”, “ü”, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последния предхождащ гласен звук, преди да се присъедини наставката за сегашно време „–yor“.

bak-mak последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “а” или “ı” “а”, “ı” → “ı” –yor bak-ı-yor
sık-mak sık-ı-yor
kes-mek последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “e” или “i” “e”, “i” → “i” –yor kes-i-yor
sil-mek sil-i-yor
kop-mak последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “o” или “u” “o”, “u” → “u” –yor kop-u-yor
tut-mak tut-u-yor
öp-mek последният звук от корена на глагола е съгласен, предпоследният гласен звук в корена на глагола е “ö” или “ü” “ö”, “ü” → “ü” –yor öp-ü-yor
küs-mek küs-ü-yor

В турският език има два глагола, които изискват промяна на последния съгласен звук от техния корен с цел „омекотяване“, преди към тях да бъде присъединена наставка започваща с гласен звук. Тези два глагола са „gitmek“и „etmek“.

Когато към глаголи, чиито корен завършва на твърдия съгласен звук “t”, се присъединява граматична частица (наставка), която започва с гласен звук, каквито са (“ı”, “i”, “u”, “ü”), предхождащи „–yor“, твърдият съгласен звук “t” се преобразува като се “омекотява“ (по правилото KeTÇaP) и звукът “t” преминава в “d”

bahsetmek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = bahsed-i-yor

gitmek + (“ı”, “i”, “u”, “ü”) + yor = gid-i-yor

„Etmek” е спомагателен глагол, който се използва главно в комбинация със съществителни имена от чужд произход, за да ги превърне в глаголи. Често тази комбинация представлява отделни думи, например „devam etmek“ (продължавам). Понякога обаче спомагателният глагол „etmek“  и съществителното име се комбинират в една дума, например „hissetmek“ (чувствам). Затова, въпреки че в турския език има само два глагола, които се „омекотяват“ с преминаването на „t“ в „d“ преди присъединяване на наставка към корена на глагола, всъщност изглежда, че има много глаголи, които имат това изключение поради многото варианти на глагола „etmek“.

В турския език има още два глагола, които изискват специално преобразуване преди присъединяване на наставки и окончания, които започват с гласен звук, включително и „-iyor“. Тези глаголи са „yemek“ (ям) и „demek“ (кажа). Тъй като корените на тези глаголи съдържат само по един гласен звук, който се намира в края на корена им, той отпада, преди присъединяване на наставката за сегашно време „-iyor“.

Sen yemek y-iyor-sun.

О, „harika!“ d-iyor.

На турски език всеки глагол се спряга в четири форми:

  Положителна форма Отрицателна форма Положителен въпрос Отрицателен въпрос
Аз аз идвам аз не идвам аз идвам ли? аз не идвам ли?
Ти ти идваш ти не идваш ти идваш ли? ти не идваш ли?
Той/ Тя/То той идва той не идва той идва ли? той не идва ли?
Ние ние идваме ние не идваме ние идваме ли? ние не идваме ли?
Вие вие идвате вие не идвате вие идвате ли? вие не идвате ли?
Те те идват те не идват те идват ли? те не идват ли?
 

Положителна форма

Отрицателна

форма

Положителен

въпрос

Отрицателен

въпрос

корен на глагола + (i, ı, u, ü) + YOR  +  лични окончания (I тип) корен на глагол + (mi, mı, mu, mü)  +  YOR   + лични окончания (I тип) корен на глагол +(i, ı, u, ü) YOR   

mu(y) +лични окончания (I тип)

корен на глагол + (mi, mı, mu, mü) +  YOR   

mu(y)+лични окончания (I тип)

  идвам не пиша чета ли? не плувам ли?
Ben gel-i-yor-um yaz-mı-yor-um oku-yor mu-(y)-um? yüz-mü-yor mu-(y)-um?
Sen gel-i-yor-sun yaz-mı-yor-sun oku-yor mu-sun? yüz-mü-yor mu-sun?
O gel-i-yor yaz-mı-yor oku-yor mu? yüz-mü-yor mu?
Biz gel-i-yor-uz yaz-mı-yor-uz oku-yor mu-(y)-uz? yüz-mü-yor mu-(y)-uz?
Siz gel-i-yor-sunuz yaz-mı-yor-sunuz oku-yor mu-sunuz? yüz-mü-yor mu-sunuz?
Onlar gel-i-yor-lar yaz-mı-yor-lar oku-yor-lar mu? yüz-mü-yorlar mu?

Наставката за сегашно време „-yor“ не се променя, поради което и личните окончания, които се използват при образуване на сегашно време „-yor“ винаги съдържат само гласната „u“, която съответства на „o“ в наставката „-yor“. Употребата на личните местоимения -„ben“, „sen“, „o“, „biz“, „siz“ или „onlar“ не е задължителна, т.к. лицето и числото, за което се говори се подразбира от личното окончание. По същия начин, наставката „-lar“ за множествено число, не е задължително, особено когато в изречението е включено местоимението „onlar“.

При образуване на отрицателната форма на глагола в сегашно време, между корена на глагола и наставката за сегашно време „–yor“ се вмъква отрицателната частица „mi/mı/mu/mü“, по правилото „4х“ на вокалната хармония спрямо последният гласен звук в корена на глагола. След наставката за сегашно време „–yor“  се присъединяват личните окончания за съответното лице и число.

При образуване на положителен или отрицателен въпрос в сегашно време, се използва основната положителна или съответно отрицателна форма на глагола в сегашно време (gel-iyor/gel-mi-yor), след която се употребява въпросителната частица „-mi“ (след „–yor“, не се променя и винаги е „mu”), като към нея се присъединяват личните окончания за различните лица и числа. В първо лице единствено и множествено число се използва свързващия съгласен звук (y) – („mu-y-um“ и „mu-y-uz“). В трето лице множествено число наставката “-lar” се присъединява към корена на глагола с присъединена наставка за сегашно време “-ıyor”, преди да се употреби въпросителната частица „-mi“. Въпросителната частица „-mi“ винаги стои след думата, за която се отнася в изречението и се чете заедно с нея, но в същото време е неударена и се пише разделно.

geliyorsun – geliyor musun?

gelmiyorsun – gelmiyor musun?

  • Saat üçü beş geçiyor. – Часът е три и пет.
  • Ben sizinle tatile gelmiyorum. – Аз не идвам на почивката с вас.
  • Annem İstanbul’a taşınmak istemiyor. – Майка ми не иска да се премести в Истанбул.
Упражнения