Наставки, окончания, следлози и деепричастия

Наставката е словообразувателната частица, която стои след корена на думата и чрез нея се придава ново значение на думата. В турския език има изобилие от наставки, като при определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки, които могат да променят смисъла и да определят времевото значение на думата. В турския език винаги словообразуващите наставки са под ударение.

Окончанието е крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното им съдържание, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения.

Свързващите съгласни се използват в турския език с цел запазване на хармонията на езика. При добавяне на словообразуващи частици или окончания към корена на думата не се допуска натрупване на гласен до гласен звук.

Следлогът е самостоятелна помощна дума, която променя значението на основната дума (глагол или прилагателно) и се поставя след нея. В турският език се използват следлози т.к. няма предлози.

Съюзът е част на речта, която свърза еднородните части в простото изречение и простите изречения в сложното.

Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие, а Деепричастието е нелична глаголна форма, която означава действие, което се извършва едновременно с действието, означено с глагола извършвано от едно и също лице. С помощта на причастията и деепричастията се образуват сложни изречения, за да не се претрупва речта.

 

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув