Наставки, окончания, следлози и деепричастия

Наставката е словообразувателната частица, която стои след корена на думата и чрез нея се придава ново значение на думата. В турския език има изобилие от наставки, като при определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки, които могат да променят смисъла и да определят времевото значение на думата. В турския език винаги словообразуващите наставки са под ударение.

Окончанието е крайна изменяема част на думите, която не променя лексикалното им съдържание, а образува формите им за изразяване на различни граматически значения.

Свързващите съгласни се използват в турския език с цел запазване на хармонията на езика. При добавяне на словообразуващи частици или окончания към корена на думата не се допуска натрупване на гласен до гласен звук.

Следлогът е самостоятелна помощна дума, която променя значението на основната дума (глагол или прилагателно) и се поставя след нея. В турският език се използват следлози т.к. няма предлози.

Съюзът е част на речта, която свърза еднородните части в простото изречение и простите изречения в сложното.

Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие, а Деепричастието е нелична глаголна форма, която означава действие, което се извършва едновременно с действието, означено с глагола извършвано от едно и също лице. С помощта на причастията и деепричастията се образуват сложни изречения, за да не се претрупва речта.

 

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув