Думата е най-малката и основна езикова единица, която предава смисъл и състояща се от една или повече срички. Чрез думи се назовават явления и предмети, техните качества и характеристики или взаимодействието между тях. Думите са градивна единица на изречението, като се отделят при изписването чрез интервал и пунктуационни знаци.
Значещите езикови единици са имената (съществителни, прилагателни, числителни имена, наречия и местоимения) и глаголите. Други езикови единици, които нямат собствено значение, а установяват връзки между имената и глаголите, са следлози, съюзи и междуметия. Граматичните категории на имена са род, число, определеност, падеж, принадлежност и въпрос. Граматичните категории на глаголите са наклонение, време, лице, число, въпрос, причастие и деепричастие.
Структура на думата (Sözcük yapısı)
- Корен (Kök)
- Основа (Gövde)
- Наставка (Ek)
Видове думи според структурата им (Yapıları bakımından sözcük çeşitleri)
Структура на думата (Sözcük yapısı)
В турския език думата се състои от корен, основа и наставки.
Коренът е част от думата, която отговаря за определено понятие и не може да бъде разделена на по-малки части, без да се промени нейното значение. Всеки корен на дума в турския език има свое значение и функция в изречението. Корените на турските думи обикновено са едносрични (göz, kaş, yaş, su, dağ, al-, ver-, yap-, vs.), но разбира се има и думи, които имат корени с две или повече срички (kelebek, araba, çiçek, vs.).
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
