Словоредът в изречението в турския език е по-различен от словореда на изречението в българския език, но главните елементи на изречението, без които изречение не може да има и в българския и в турския език са:
- Подлог (Özne) – означава извършителят на действието и се открива се с въпросите Кой?, Коя?, Кое?, Кои? В турския език подлогът може да бъде съществително име, местоимение, група от съществителни имена, група от прилагателни имена.
- Сказуемо (Yüklem) – означава действие или състояние и обикновено се изразява чрез глагол. Открива се с въпросите: „Какво прави?“ и „Какво върши?
Спомагателните елементи на изречението са онези думи, които не са непременно необходими за изграждането му, но го допълват, развиват и обясняват смисъла му, такива са:
- Пряко допълнение (Nesne/Düz Tümleç) и Непряко допълнение (Dolaylı Tümleç/Yer tamlayıcısı) – означават лице или предмет, пряко или непряко засегнат от глаголното действие и поясняват сказуемото, като отговарят на въпросите кого, какво. В турския език пряко или непряко допълнение може да бъде и група от думи.
- Допълнение – наречие (Belirteç/Zarf Tümleci) – пояснява сказуемото, като показва къде, кога, как, защо, при какви обстоятелства се извършва глаголното действие. Може да бъде за време, за място, за начин, за количество и степен, за цел, за причина, за условие, за последица и т.н. Допълнението – наречие в изречението се изразява с: наречия (лесно, бързо) – при нужда, в събота, на двора) или съществително име в словосъчетание (всеки ден, цяла сутрин). В турския език допълнението – наречие може да бъде и група от думи.
- Допълнение – следлог (İlgeç/Edat Tümleci) – разширява или конкретизира значението, като уточнява извършваното действие и не отговаря на въпроси. В турския език допълнение – следлог е група от думи свързани със следлог.
В изречението на турски език глаголът (сказуемото) винаги стои на последно място, в края на изречението. Не винаги в турското изречение подлогът се изказва, защото той се подразбира от спрежението на глагола, така както е и в българския език.
- Bekliyorum. = Чакам. = Аз чакам.
- Bekliyorsun. = Чакаш. = Ти чакаш.
В правилните изречения обичайно подлогът се намира на първо място, а сказуемото се намира на последно място в изречението. Останалите части на изречението (допълненията) са второстепенни и се намират между подлога и сказуемото. Колкото по-близо до сказуемото е някоя от второстепенните части на изречението, толкова е по-важна за самото изречение.
Словоредът на изречението в турския език в общия случай е подредено по следната формула:
За да продължите да четете, Ви е необходим активен абонамент. Ако вече имате абонамент, може да влезете в профила си и да продължите да четете. Ако желаете да се абонирате, може да попълните заявката за абонамент.
