В турския език, както и в българския, прилагателните имена се степенуват в положителна, сравнителна и превъзходна степен.
1.Положителна степен – прилагателно без окончание, основна форма на прилагателното име – büyük (голям)
2.Сравнителна степен – показва, че качеството, посочено от прилагателното име, се проявява в един предмет в по-голяма степен, отколкото в друг. Образуване – съществително име с окончание за отделитен падеж (-dan, -den, -tan, -ten) + daha + прилагателно име – benden daha büyük (по – голям от мен). При сравнителната степен в текста съществителното име или “daha” могат да бъдат изпуснати, но се подразбират от контекста.
Daha güzel kalem istiyorum – искам по – хубав химикал.
Selma Aydenden küçüktür – Селма е по – малка от Айден.
3.Превъзходна степен – показва, че качеството, посочено от прилагателното име, се проявява в един предмет в най-голяма или най-малка степен в сравнение с останалите. Образуване – съществително име с окончание за родителен падеж (-ın, -in, -un, -ün) + en + прилагателно име + съществително име с окончание за притежание (-ı, -i, -u, -ü/ -sı, -si, -su, -sü)
Dünyanın en yüksek tepesi, Everesttir. – Еверест е най – високият връх на света.
Emir bu sınıfın en başarlı öğrencisi. – Емир е най – успешният ученик в този клас.
В турския език съществува и т.нар. степен на равенство – обозначава еднаква степен на присъствие на качество, обозначено с прилагателното име. Показател за степента на равенство на прилагателните имена в турския език са думите gibi „същото като“ и kadar „същото“, които се поставят след думата, с която се прави сравнението:
Mehmet, Ayşe gibi çalışkan. Мехмед е толкова старателен, колкото Айше.
Memet, Ayşe kadar çalışkan. Мехмед, подобно на Айше, е старателен.
