Степенуване на прилагателни имена

В турския език, както и в българския, прилагателните имена се степенуват в положителна, сравнителна и превъзходна степен.

1.Положителна степен – прилагателно без окончание, основна форма на прилагателното име – büyük (голям)

2.Сравнителна степен – показва, че качеството, посочено от прилагателното име, се проявява в един предмет в по-голяма степен, отколкото в друг. Образуване – съществително име с окончание за отделитен падеж (-dan, -den, -tan, -ten) + daha + прилагателно име – benden daha büyük (по – голям от мен). При сравнителната степен в текста съществителното име или “daha” могат да бъдат изпуснати, но се подразбират от контекста.

Daha güzel kalem istiyorum – искам по – хубав химикал.

Selma Aydenden küçüktür – Селма е по – малка от Айден.

3.Превъзходна степен – показва, че качеството, посочено от прилагателното име, се проявява в един предмет в най-голяма или най-малка степен в сравнение с останалите. Образуване – съществително име с окончание за родителен падеж (-ın, -in, -un, -ün) + en + прилагателно име + съществително име с окончание за притежание (-ı, -i, -u, -ü/ -sı, -si, -su, -sü)

Dünyanın en yüksek tepesi, Everesttir. – Еверест е най – високият връх на света.

Emir bu sınıfın en başarlı öğrencisi. – Емир е най – успешният ученик в този клас.

В турския език съществува и т.нар. степен на равенство – обозначава еднаква степен на присъствие на качество, обозначено с прилагателното име. Показател за степента на равенство на прилагателните имена в турския език са думите gibi „същото като“ и kadar „същото“, които се поставят след думата, с която се прави сравнението:

Mehmet, Ayşe gibi çalışkan. Мехмед е толкова старателен, колкото Айше.
Memet, Ayşe kadar çalışkan. Мехмед, подобно на Айше, е старателен.

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув