В турския език прилагателните имена се степенуват в положителна, сравнителна и превъзходна степен.
1.Положителна степен – прилагателното име се използва без наставка, в неговата основна форма
- büyük – голям
- küçük – малък
2.Сравнителна степен – показва, че качеството, посочено от прилагателното име, се проявява в един предмет в по-голяма степен, отколкото в друг. Сравнителната степен на прилагателните имена се образува по конструкцията:
съществително име с наставка за отделителен падеж (-dan, -den, -tan, -ten) + daha + прилагателно име
- benden daha büyük – по – голям от мен
- benden daha küçük – по – малък от мен
При сравняване на прилагателни имена думата за образуване на сравнителна степен “daha” може да бъде изпусната, ако се подразбира от контекста.
- Daha güzel kalem istiyorum. – Искам по – хубав химикал.
- Selma Aydenden küçüktür. – Селма е по – малка от Айден.
3. Превъзходна степен – показва, че качеството, описвано от прилагателното име, се проявява в един предмет в най-голяма или най-малка степен, отколкото в друг. Превъзходната степен на прилагателните имена се образува по конструкцията:
en + прилагателно име + съществително име с окончание за притежание (-ı, -i, -u, -ü/ -sı, -si, -su, -sü)
- Dünyanın en yüksek tepesi, Everesttir. – Еверест е най – високият връх на света.
- Emir bu sınıfın en başarlı öğrencisi. – Емир е най – успешният ученик в този клас.
В турския език съществува и така наречената „степен на равенство“, която обозначава еднаква степен на присъствие или отсъствие на качество, описано от прилагателното име. Показател за степента на равенство на прилагателните имена в турския език са следлозите „gibi“ – „също като“ и „kadar“ – „също“, които се употребяват след думата, с която се сравнява:
- Mehmet, Ayşe gibi çalışkan. – Мехмед е толкова старателен, колкото и Айше.
- Memet, Ayşe kadar çalışkan. – Мехмед, подобно на Айше, е старателен.
