Съюзи и частици/Bağlaçlar

Съюзът е част на речта, която свързва еднородните части в простото изречение и простите изречения в сложното изречение, като показва смисловите отношения в рамките на словосъчетанието или изречението. Съюзите не се използват самостоятелно, това са думи, които сами по себе си нямат значение. Съюзите, с изключение на „–(y)le/la“ – „с“ се пишат отделно от предишната и следващата дума. 

  1. Прости съюзи – Basit (Yalın) Bağlaçlar

2. Сложни съюзи – Bileşik Bağlaçlar

 

Съюз „и“ – “Ve” Bağlacı

Съюз „и“ – “Ve” Bağlacı – свързва думи, фрази, фрази и елементи, които са сходни по значение и функция.

  • Duygu ve düşünce bir olmalıdır. – Чувството и мисълта трябва да бъдат едно цяло.
  • Köyünü, yaşlı dedesini ve ninesini özlemişti. – Липсваха му селото му и старите му дядо и баба.
  • Bana baktı ve güldü. – Той ме погледна и се засмя.
  • Binlerce yerli ve yabancı turist geldi. – Дойдоха хиляди местни и чуждестранни туристи.

Вместо съюза „и“ може да се използва и знакът „запетая“ или деепричастията „-ip, -erek“.

  • Masaya yaklaştı ve kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.
  • Masaya yaklaştı, kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.
  • Masaya yaklaşıp kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.
  • Masaya yaklaşarak kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.

 

Съюз „с“ – „ile (-le / -la)” Bağlacı

Съюз „с“ – „ile (-le / -la)” Bağlacı – Съюзът „с“ не свързва изречения, той свързва само думи в една и съща роля. Между две имена или сходни понятия има роля на „и“.

  • Yaşlı dedesi ile ninesini özlemişti. – Липсваха му старите му дядо и баба.
  • Mira ile Maria – Мира и Мария
  • Kalem ile (kalemle) yazıyorum. – Пиша с химикал.
  • Seninle yaşıyorum. – Живея с теб.

Думата „с“ може да се използва както като следлог, така и като съюз. Ако „и“ може да се използва вместо „с“ в изречението, това е съюз, ако не може, то това е следлог.

  • Annesi ile babası geldi. – на мястото на ”İle” може да се използва ”ve” – съюз) – Майката с бащата (и бащата) дойдоха.
  • Çocuk, arkadaşı ile geldi. (на мястото на ”ile” не може да се използва ”ve” – следлог) – Детето дойде с приятеля си.

 

Съюз „и , и-и, нито – нито, но, ама“ – “de / da” bağlacı

Съюз „и , и-и, нито – нито, но, ама“ – “de / da” bağlacı – пише се след думата, а при превод се чете в началото на изречението, като добавя различни значения към изречението като еднаквост, подобие, причина-следствие, преувеличение, подсилване на значението, упрек, изненада, предупреждение, а понякога може да се използва за означаване на „но“ .

  • O filmi ben de seyrettim. – И аз гледах този филм. (еднаквост с останалите)
  • Sen sınavı kazanacaksın da ben göreceğim. – И аз ще видя ще изкараш ли изпита. (пренебрежение)
  • Okula kadar geldin de bir selam vermedin. – Дойде си чак от училище и не каза едно здравей. (упрек)
  • Ailesiyle kavga etti de evi terk etti. – Той се скара със семейството си и напусна къщата. (причина-следствие)
  • Dışarı çık da göreyim. – Излез навън и да видя. (предупреждение)
  • Biraz müsaade etsen de işime baksam. – Ако позволиш, нека и аз да си погледна работата. (молба)
  • Böyle davranmanız hiç de iyi olmadı. – Изобщо не е добре да се държиш така. (подсилване на значението)
  • Bize gelmiş de fazla kalmamış. – Дойде до нас, но не остана много. (замества „но“)
  • Ben de. – И аз
  • Ben de, о da – И аз, и той. Нито аз, нито той.

Не бива да се бърка съюзът “de / da”  с наставката за местен падеж „-da, -de, -ta, -te“. Когато премахнем “de / da” от изречението и смисълът се запазва, то това е съюз и се пише отделно. Ако смисълът на изречението се губи, то това е наставката за местен падеж „-da, -de, -ta, -te“ и се изписва слято с думата.

  • Bakkalda sebze de satılıyormuş. (Bakkalda sebze satılıyormuş) – Зеленчуци се продават и в хранителния магазин. (съюз)
  • Kitaplarım okulda kalmış. (Kitaplarım okul kalmış) – Моите книги са останали в училище. (наставка за местен падеж)

 

Съюз “ki” – „това, тъй като, причина и следствие“ – “ki” bağlacı

Съюз “ki” – „това, тъй като, причина и следствие“ – “ki” bağlacı – един от най-използваните съюзи, който добавя различни значения към изречението като причина – следствие, обяснение, условие, изненада, подсилване на значението.

  • Günü kötü geçmiş ki çok kızgın görünüyor. – Имаше лош ден и изглежда много ядосан. (причина-следствие)
  • İnsan çalışmalı ki sınavı kazansın. – Човек трябва да учи, за да може да издържи изпита. (условие)
  • Bir baktım ki ortalıkta kimse kalmamış. – Изведнъж видях, че няма никой наоколо. (изненада)
  • Evden çıkacaktı ki telefon çaldı. – Тъкмо щеше да излезе и телефонът иззвъня. (обяснение)
  • Arabayı o çizmiş olabilir mi ki? – Може ли той да е надраскал колата? (съмнение)
  • Geç saatlere kadar çalışmış olmalı ki sabah uyanamamış. – Трябва да е работил до късно, за да не може да се събуди сутринта. (предположение)
  • Sana değer veriyorum ki seninle konuşuyorum. – Говоря с теб, тъй като те ценя. (причина-следствие)

Съюзът “ki” не трябва да се бърка с наставката „–ki“ и относителното местоимение „–ki“. Съюзът „ki“  винаги се пише отделно от думите преди и след него. Наставката “-ki” се пише слято с думата.

Наставка „-ki“ за образуване на относително местоимение – „-ki“ İlgi Zamiri. Това е единствения вид местоимение в турския език, което се образува чрез наставка. Думата към която е присъединена наставката „-ki“ заема ролята на съществително име. Не се променя по правилата на вокалната хармония или на хармонията на съгласните звукове – senin kalemin = seninki – твоят, Ali’nin eli = Ali’ninki – на Али, onun düşüncesi = onunki – неговите.

Словообразуваща наставка „-ki“ – „-ki“ Yapım Eki – добавена към съществително име образува прилагателни имена обозначаващи време и място. Добавя се директно към съществителни имена обозначаващи време и към съществителни имена в местен падеж, за да обозначи място. Не се променя по правилата на вокалната хармония или на хармонията на съгласните звукове, но има някой думи изключения, при които „-ki“ преминава в „-kü“ – yıl-ki – годишен, bugün-kü – днешен, dün-kü – вчерашен, yarın-ki – утрешен, aklım-da-ki – това, което е в мислите ми, masa-da-ki – това, което е на масата.

Съюз „ki“, който се пише разделно от думите преди и след него. Той е взаимстван от персийския език, поради което не се вписва в типичния за турския език метод на образуване на думи чрез присъединяване на наставки към думата и се пише разделно. Функцията му е да замества тире в изречението – Bir şey biliyor ki konuşuyor. – Знае нещо – говори.

В случай, че при добавяне на наставката за множествено число „-ler“ след „ki“ смисълът на фразата се губи, то това е съюзът „ki“. По същия начин, ако премахнем „ki“ от изречението и то запази смисъла си, то това е съюз, а не наставка.

  • Sen ki dünyalara değersin. (Sen dünyalara değersin.) – Ценен си колкото целия свят.
  • Şimdi anlıyorum ki o yaptıklarım bir hataydı. (Şimdi anlıyorum o yaptıklarım bir hataydı) – Сега разбирам, че сгреших.

Съюзът “ki”  по правило се изписва слято в комбинация с някой други съюзи:

  • sanki – като, че ли, сякаш
  • illaki – задължително
  • mademki – тъй като
  • belki – може би
  • oysaki – докато
  • halbuki – обаче
  • çünkü – защото
  • meğerki – оказва се, че

Други комбинации със съюза “ki”, при които се изписва разделно:

  • öyle ki – че, дори, така
  • ta ki – докато, когато 
  • şöyle ki – именно, сиреч
  • kaldı ki – освен това, в допълнение, също
  • nasıl ki – как, както
  • ne zaman ki – кога, когато
  • yeter ki – достатъчно е да, само
  • diyelim ki – да кажем, че, да предположим, че
  • neyse ki – за щастие, за радост

 

  • Biliyor musun, çok hassas oldu öyle ki maçlarına bile gitmeyi bıraktım. – Знаеш ли, той стана толкова чувствителен, че дори спрях да ходя на мачовете му.
  • Ta ki kapı çalınana kadar. – Докато не се почука на вратата
  • Şöyle ki, kontrollü olduğunu sanıyorsun ama değilsin. – Именно, мислиш, че контролираш ситуацията, но не е така.
  • Yapabileceğin ne kaldı ki? – Освен това какво друго ти остава?
  • Nasıl ki ben senin hayat arkadaşınım, onun da bir eşe ihtiyacı olacak. – Както аз съм твоята приятелка в живота, така и той има нужда от  половинка.
  • Ne zaman ki seni aldık, her şey değişmeye başladı. – Когато те взехме, всичко започна да се променя.
  • Yaptığın hiçbir şey kızmayacağım. Yeter ki yalan söyleme. – Няма да се ядосвам на това, което си направил. Само не лъжи.
  • Diyelim ki dünyanın en yakışıklı adam sensin. Neler yaparsın? – Да кажем, че си най-привлекателния човек на света. Какво ще правиш?
  • Gecen gün bizim sokakta bir kaza oldu. Neyse ki kimseye bir şey olmadı. – Миналия ден на нашата улица стана катастрофа. За щастие на никой му нямаше нищо.

 

Съюз „или“ – “veya, ya da, yahut, veyahut” Bağlaçları

Съюз „или“ – “veya, ya da, yahut, veyahut” Bağlaçları – употребява се между две опции с една и съща стойност, като една от тях трябва да бъде предпочетена.

  • Biriniz gideceksiniz: Sen ya da kardeşin. – Единият от вас ще отиде: или ти или брат ти.
  • Ya git ya da kal! – Или си отивай или оставай!
  • Bisiklet veya motosiklet alacağım. – Ще купя велосипед или мотоциклет.
  • Sen olmasan yahut (veyahut) seni görmesem dayanamam. – Не мога да издържа ако те няма или не те виждам.

 

Съюз „но, ама, обаче, въпреки, че“ – “ama, fakat, lâkin, yalnız, ancak, oysa, oysaki, hâlbuki, ne var ki” bağlaçları

Съюз „но, ама, обаче, въпреки, че“ – “ama, fakat, lâkin, yalnız, ancak, oysa, oysaki, hâlbuki, ne var ki” bağlaçları – свързват две отделни фрази или изречения, които са в опозиция едно на друго.

  • Başarı hakkınız ama terlemeniz gerekecek. – Имате право на успех, но ще трябва да се изпотите.
  • Onu seviyorum fakat o beni sevmiyor. – Обичам я, но тя не ме обича.
  • Saatlerce bekledim, ancak sizi göremedim. – Чаках с часове, но не можах да те видя.
  • Beş yüz kişiyi davet etmişler, ne var ki salon o kadar insanı almaz. – Поканили са петстотин души, но залата не поема толкова хора.
  • Kızım yine sınıf birincisi oldu. Halbuki çok çalışıyor. – Дъщеря ми отново е на първо място в класа. Тя обаче работи усилено.
  • Engin dün akşam rahatsızlanmış. Oysa ki bu sabah çok iyi görünüyordu. – Снощи Енгин е бил неразположен. Но тази сутрин излеждаше много добре.
  • Bana kızmış; oysa ben ona bir şey yapmadım. – Той ми е ядосан, въпреки че аз не му направих нищо.
  • Murat gelmedi; oysaki onu da çağırmıştım. – Мурат не дойде, въпреки, че го бях повикал.
  • Hiç tepki vermedi, halbuki sevinmesini bekliyordum. – Той изобщо не реагира, въпреки че очаквах да се зарадва.

Съюзът „но“ може също да придаде значение на „условие“ или „подсилване на значението“ към изречението.

  • Dışarı çıkabilirsin ama eve erken döneceksin. – Можеш да излезеш, но ще се прибереш рано. (условие)
  • Bu kitabı sana alacağım ama okuyacaksın. – Ще ти купя тази книга, но ще я прочетеш. (условие)
  • Büyük ama çok büyük bir bahçesi vardı. – Имаше голяма, ама много голяма градина. (подсилване на значението)

 

Съюз „защото“ – “çünkü, zira” bağlaçları

Съюз „защото“ – “çünkü, zira” bağlaçları – посочва причината за предприетите действия.

  • Eve gittim, çünkü babam çağırmıştı. – Прибрах се, защото баща ми се обади.
  • Otobüse yetişemedik, çünkü evden geç çıkmıştık. – Не успяхме да хванем автобуса, защото късно излязохме от вкъщи.
  • O gün okula gelemedim, zira çok hastaydım. – Този ден не можах да дойда на училище, защото бях много болен.
  • Yemek yemeyeceğim, çünkü aç değilim – Няма да ям, защото не съм гладен.

 

Съюз “затова, защото, поради тази причина” – „bu yüzden, bu nedenle, bu sebeple“ bağlacları

Съюз “затова, защото, поради тази причина” – „bu yüzden, bu nedenle, bu sebeple“ bağlacları – посочват причината за предприетите действия.

  • Seni göremedim, bu yüzden eve geri döndüm. – Не можах да те видя, затова се върнах обратно в  къщи.
  • O çok hasta bu sebeple okula gelmedi. – Много е болен поради тази причина не дойде на училище.
  • O çok hasta bu nedenle okula gelmedi. – Много е болен поради това не дойде на училище.
  • O çok hasta bu yüzden okula gelmedi. – Много е болен затова не дойде на училище

 

Съюз “а” – “ise” bağlacı

Съюз “а” – “ise” bağlacı – добавя значение за сравнение и засилване на значението между изреченията.

  • Antalya’da hava 18 derece, İstanbul’da ise 4 dereceymiş. – В Анталия беше 18 градуса, а в Истанбул 4 градуса.
  • Bizim okul saat 7’de, Aslı’nınki ise 8’de başlıyor. – Нашето училище започва в 7 часа, а училището на Аслъ започва в 8 часа.

Съюзът “ise” може да бъде объркан със спрегнат глагол в глаголно време под условие. Докато спрегнатият глагол във време под условие – “ise” декларира условие, съюзът “ise” прави сравнение.

  • Bozulursa yenisini alırım. – Ако се счупи, ще си купя нов. (условие = не е съюз)
  • Benim telefonumun ekranı ise 5.5″ boyutundaydı. – Екранът на телефона ми беше с височина 5,5 инча. (сравнение – съюз)

 

Съюз “ако, тъй като” – “madem / mademki” bağlacı

Съюз “ако, тъй като” – “madem / mademki” bağlacı

  • Madem kullanmayacaktın, o zaman o makineyi niye aldın? – Ако няма да я използваш, защо купи тази машина?
  • Madem ki sonradan bu kadar üzülecektin neden onunla tartıştın? – Ако след това се разтройваш толкова защо спореше с него?

 

Съюз “значи, следователно, тоест” – “demek / demek ki” bağlacı

Съюз “значи, следователно, тоест” – “demek / demek ki” bağlacı

  • Son sınavdan da kötü notlar aldın. Demek ki yeterince çalışmıyorsun. – И на последния изпит имаш слаба оценка. Значи не учиш достатъчно.
  • Yalan söyleyerek bir yerlere gelemeyeceğini sonunda sen de anladın demek. – Значи най-накрая осъзна, че не може да стигнеш до никъде с лъжата.

 

Съюз „оказва се, че” – “meğer” bağlacı

Съюз „оказва се, че” – “meğer” bağlacı – използва се за изразяване на „изненада“ или „неочаквани, постоянни“ ситуации.

  • Bu kursa katılana kadar yazılım konusunda çok bilgili olduğumu düşünürdüm. Meğer hiçbir şey bilmiyormuşum. – Докато присъствах на този курс, мислех, че съм много добре запознат със софтуера. Оказа се, че не знаех нищо.

 

Съюз “освен” – “üstelik” bağlacı

Съюз “освен” – “üstelik” bağlacı – употребява се за свързване на изречения чрез засилване на значението.

  • Çok yakışıklı bir oğlunuz var. Üstelik çok da zeki. – Имаш много красив син. Освен това той е и много умен.

 

Съюз “дори, също така” – “hatta” bağlacı

Съюз “дори, също така” – “hatta” bağlacı – употребява се за свързване на изречения чрез засилване на значението.

  • Еvi süpürüp silmiş, hatta bulaşıkları bile yıkamıştı. – Помете къщата и дори изми чиниите.
  • Sensiz bir dakika, hatta saniyeler bile zor gelir bana. – Трудно ми една минута, една секунда дори, без теб.

 

Съюз “значи, накратко казано, с една дума” – “yani” bağla

Съюз “значи, накратко казано, с една дума” – “yani” bağlacı – използва се в смисъл на „накратко“, когато нещо се обяснява, обобщава и се прави преценка.

  • Ona aldığım hediyeye gördüğünde ağzı kulaklarına vardı, yani çok sevindi. – Когато видя подаръкът, който му бях купила, усмивката му отиде до ушите, накратко – много се зарадва.

 

Съюз “и …. и…./хем…хем….” – “hem … hem … / hem … hem de …” bağlacı

Съюз “и …. и…./хем…хем….” – “hem … hem … / hem … hem de …” bağlacı – sвързва изречения или синоними със значения на „заедно“, „еднаквост“ или „противоположност“.

  • Hem teyzesini hem de halasını aramış. – Обадил се и на леля си и на вуйна си. (еднаквост)
  • Anlattığı hikâyeyle hem ağlattı hem güldürdü. – С разхакваната история хем го разплака, хем го разсмя. (противоположност)
  • Hem soru soruyorsun hem de dınlemiyorsun. – Питаш, а не слушаш/Хем питаш, хем не слушаш.

 

Съюз “нито… нито” – “ne … ne … / ne … ne de …” bağlacı

Съюз “нито… нито” – “ne … ne … / ne … ne de …” bağlacı – свързва изречения или думи като придава на изказа отицателен смисъл, независимо, че глаголът е положителен.

  • Ne teyzesini ne de halasını aramış. – Не се е обадил нито на леля си, нито на вуйна си.
  • Bu maaşla ömrüm boyunca ne ev alabilirim ne araba. – С тази заплата цял живот няма да мога да си купя нито къща, нито кола.
  • Ne yağmur ne kar yağıyor – Нито дъжд нито сняг вали.

 

Съюз „може би…. може би..“ – „belki…belki…“ bağlacı

Съюз „може би…. може би..“ – „belki…belki…“ bağlacı – свързва изречения или думи като придава на изказа значение на „може би… може би“.

  • Belki sinemaya belki tiyatroya gideriz. – Може на кино, може на театър да отидем.

 

Съюз “понякога…. понякога“ – “kâh … kâh … (gâh … gâh …)” bağlacı

Съюз “понякога…. понякога“ – “kâh … kâh … (gâh … gâh …)” bağlacı – свързва изречения или думи като придава на изказа значение на „понякога… понякога“.

  • Kâh tiyatroya gidiyordu kâh sinemaya. – Понякога ходеше на театър, понякога на кино.
  • Kâh kitap okuyorum kâh televizyon izliyorum. – Понякога чета книга, понякога гледам телевизия.

 

Съюз “ кой… кой …, някой .. някой…“ – “kimi…kimi” bağlacı

Съюз “ кой… кой …, някой .. някой…“ – “kimi…kimi” bağlacı

  • Kimi tok kimi açtı. – Кой сит, кой гладен.
  • Kimi yer kimi bakar. – Някой ще яде, някой ще гледа.
  • Kimi susarım, kimi söylerim. – Пред някой ще мълча, на някой ще кажа.

 

Съюз “ дали… дали…, ако … ако…“ –  “ister … ister …” bağlacı

Съюз “ дали… дали…, ако … ако…“ –  “ister … ister …” bağlacı – свързва изречения или синоними със значението на „еднаквост“ като посочва опция или вариант.

  • Tatlını ister şimdi ye ister yemekten sonra. – Изяжте десерта си сега или след вечеря. (дава възможност за избор)
  • İster güldürsün ister ağlatsın, bir farkı yok benim için. – Дали ще разсмееш някого, дали ще го накараш да се разплаче, за мен няма значение.

 

Съюз “ако няма, в противен случай“ – “yoksa, aksi takdirde” bağla

Съюз “ако няма, в противен случай“ – “yoksa, aksi takdirde” bağlacı – свързва изречения или синоними със значението на „в противен случай“,“ иначе“, „другояче“. Съюзът yoksa се използва предимно в разговорната реч, неофициално, а съюзът aksi takdirde – в официалното общуване.

  • Hava çok soğuk olduğu için evdeyim, yoksa dışarı çıkardım. -У дома съм понеже времето е много студено, в противен случай щях да изляза.
  • İşten çıkarıldım, yoksa tabii ki çalışmak isterdim. – Бях уволнен от работа, в противен случай разбира се, че исках да работя.
  • Borcunu öde, yoksa seni mahkemeye verecekler. – Ако не си платиш задълженията, те ще те съдят.

 

Съюз “единствено и само“ – “varsa yoksa” bağlacı

Съюз “единствено и само“ – “varsa yoksa” bağlacı – свързва изречения или синоними със значението на „единствено и само“, като показва настойчиво фокусиране върху едно нещо и игнориране на всичко останало. Съюзът varsa yoksa се използва в разговорната реч, при неофициално общуване.

  • Varsa yoksa futbol konuşuyorsunuz. – Вие говорите само и единствено за футбол.
  • İnsanlar oy verirken ülkenin geleceğini değil, varsa yoksa parti liderlerinin tartışmalarını düşünüyorlar. – Давайки гласа си, хората не мислят за бъдещето на страната, а мислят единствено и само за дебатите на партийните лидери.
  • Sabahtan akşama kadar varsa yoksa temizlik… Yeter artık! – Само и единствено чистене от сутрин до вечер… Стига вече!

 

Съюз “ ако е така, тогава“ – “ öyleyse, o zaman” bağlacı

Съюз “ ако е така, тогава“ – “ öyleyse, o zaman” bağlacı

  • Hm meşgulmüşsünüz. O zaman yemeği işiniz bitince yeriz. – Хм, разбирам, че сте заети. Ако е така, ще ядем като свършите работата си.
  • Yağmur mu yağıyor? Öyleyse çamaşırları hemen toplamalıyım. – Дъжд ли вали? Тогава веднага трябва да събера прането.
  • Madem ikimiz de açız, o zaman patates kızartalım. – И двамата сме гладни, тогава да изпържим картофи.
  • Madem bugün pazar, öyleyse en iyisi tüm gün evde uyumak. – Най – добре е да спя цял ден у дома, ако днес е неделя.

 

Съюз “за щастие, за нещастие“ – “neyse ki, ne yazık ki, şükür ki, maalesef, bereket ki” bağlacı

Съюз “за щастие, за нещастие“ – “neyse ki, ne yazık ki, şükür ki, maalesef, bereket ki” bağlacı – Употребяват се след като сме съобщили за възникнала негативна ситуация.

  • Neyse ki yağmur azaldı ve kanallardaki su seviyesi azalmaya başladı. – За щастие дъждът спря и нивото на водата в канала започна да намалява.
  • Ne yazık ki, bu bilgiler her zaman doğru olmayabilir. – За нещастие възможно е тези данни не винаги да са правилни.

 

Упражнения
Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув