Съюзи и частици (Bağlaç)

Съюзът е част на речта, която свързва еднородните части в простото изречение и простите изречения в сложното изречение, като показва смисловите отношения в рамките на словосъчетанието или изречението. Съюзите не се използват самостоятелно, това са думи, които сами по себе си нямат значение. Съюзите, с изключение на „–(y)le/la“ – „с“ се пишат разделно от предишната и следващата дума. 

1. Прости съюзи – Basit (Yalın) Bağlaçlar

• Съюз „и“ – “ve” bağlacı
• Съюз „с“ – „ile (-le / -la)” bağlacı
• Съюз „и , и-и, нито – нито, но, ама“ – “de/da” bağlacı
• Съюз “ki” – „че, тъй като, причина и следствие“

2. Сложни съюзи – Bileşik Bağlaçlar

• Съюз „или“ – “veya, ya da, yahut, veyahut” bağlacı
• Съюз „но, ама, обаче, въпреки, че“ – “ama, fakat, lâkin, yalnız, ancak, oysa, oysaki, hâlbuki, ne var ki” bağlacı
• Съюз „защото“ – “çünkü, zira” bağlacı
• Съюз “затова, защото, поради тази причина” – „bu yüzden, bu nedenle, bu sebeple“ bağlacı
• Съюз “а” – “ise” bağlacı
• Съюз “ако, тъй като” – “madem / mademki” bağlacı
• Съюз “значи, следователно, тоест” – “demek / demek ki” bağlacı
• Съюз „оказва се, че” – “meğer” bağlacı
• Съюз “освен” – “üstelik” bağlacı
• Съюз “дори, също така” – “hatta” bağlacı
• Съюз “значи, накратко казано, с една дума” – “yani” bağlacı
• Съюз “и …. и…./хем…хем….”  – “hem … hem … / hem … hem de …” bağlacı
• Съюз “нито… нито” – “ne … ne … / ne … ne de …” bağlacı
• Съюз „може би…. може би..“ – „belki…belki…“ bağlacı
• Съюз “понякога…. понякога“ – “kâh … kâh … (gâh … gâh …)” bağlacı
• Съюз “кой… кой …, някой .. някой…“ – “kimi…kimi” bağlacı
• Съюз “дали… дали…, ако … ако…“  –  “ister … ister …” bağlacı
• Съюз “ако няма, в противен случай“ –  “yoksa, aksi takdirde” bağlacı
• Съюз “единствено и само“ –  “varsa yoksa” bağlacı
• Съюз “ако е така, тогава“ – “öyleyse, o zaman” bağlacı
• Съюз “за щастие, за нещастие“ –  “neyse ki, ne yazık ki, şükür ki, maalesef, bereket ki” bağlacı

Упражнения

Съюз „и“ – “Ve” Bağlacı

Съюз „и“ – “Ve” Bağlacı – свързва думи, фрази, фрази и елементи, които са сходни по значение и функция.

• Duygu ve düşünce bir olmalıdır. – Чувството и мисълта трябва да бъдат едно цяло.
• Köyünü, yaşlı dedesini ve ninesini özlemişti. – Липсваха му селото му и старите му дядо и баба.
• Bana baktı ve güldü. – Той ме погледна и се засмя.
• Binlerce yerli ve yabancı turist geldi. – Дойдоха хиляди местни и чуждестранни туристи.

Вместо съюза „и“ може да се използва и знакът „запетая“ или деепричастията „-ip, -erek“.

• Masaya yaklaştı ve kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.
• Masaya yaklaştı, kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.
• Masaya yaklaşıp kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.
• Masaya yaklaşarak kitabı aldı. – Той се приближи до масата и взе книгата.

 

Съюз „с“ – „ile (-le / -la)” Bağlacı

Съюз „с“ – „ile (-le / -la)” Bağlacı – Съюзът „с“ не свързва изречения, той свързва само думи в една и съща роля. Между две имена или сходни понятия има роля на „и“.

• Yaşlı dedesi ile ninesini özlemişti. – Липсваха му старите му дядо и баба.
• Mira ile Maria – Мира и Мария
• Kalem ile (kalemle) yazıyorum. – Пиша с химикал.
• Seninle yaşıyorum. – Живея с теб.

В турския език съюзът „с“ – „ile (-le / -la)” може да се използва както като съюз, така и като следлог. Когато в изречението смислово „с“ може да бъде заменен от „и“, това е съюз, когато смисълът се губи, то това е следлог.

• Annesi ile babası geldi. – на мястото на ”İle” може да се използва ”ve” – съюз) – Майката с бащата (и бащата) дойдоха.
• Çocuk, arkadaşı ile geldi. (на мястото на ”ile” не може да се използва ”ve” – следлог) – Детето дойде с приятеля си.