Ударение и озвучаване

УДАРЕНИЕ

Ударението е наблягане върху определени срички, при изговаряне на думите, чрез произнасянето им с по-голяма сила в сравнение с останалите срички в думата, а озвучаването е “омекотяването” на твърди съгласни звукове, при попадането им между два гласни звука. 

Често, при слушане или в разговорната реч, дори може да не забележите ударението, т.к. то е сравнително леко в турския език.

В турския език УДАРЕНИЕТО обикновено се поставя на последната сричка в думата.

gelmek                 гелмек                 идвам

arkadaş                аркадáш              приятел

çalışma                чалъшмá             работа

В имена на градове и географски места обикновено УДАРЕНИЕТО е на първата сричка в двусрични думи и на втората сричка в трисрични думи:

Bursa                  Бýрса                            Antalya                Антáлйя

İzmir                    Измир                           İstanbul               Истáнбул

Имената на географски места завършващи на  “- istan” получават ударение върху последната сричка
Gülistan; Türkistan, Hindistan, Yunanistan, Kazakistan.

УДАРЕНИЕТО се поставя върху първата сричка в думата, при:

•  Наречия, междуметия и имена използвани като наречия:

ahmakça, ansızın, artık, ayrıca, belki, demin, gayet, hâlâ, hatta, iyice, kurnazca, öğleyin, önce, sonra, şimdi, şöyle, yalnız, yarın, yine, zorla.

acaba, aferin, arkadaş!, Aslan!, baba!, beyefendi!, elbette, evet, garson!, Güler!, haydi, hayır, işte, Mehmet!, peki, yahu.

В няколко думи от турския език УДАРЕНИЕТО е на втората сричка в думата:

gazete                   газете                  вестник

lokanta                локáнта               ресторант

sinema                 синéма                 кино

üniversite             юниверсите         университет

Когато думите приемат наставки ударението пада върху наставките в повечето случаи.  Някой наставки не приемат ударение, то пада в/у предпоследната сричка.

•  -n : baharın, güzün, kışın, yazın.

•  -la / -le : atla, babamla, bıçakla, çocukla, kalemle.

•  -ca / -ce ve –casına / -cesine : açıkça, bence, güzelce, onca, yüzlerce; alçakçasına, aptalcasına, delicesine.

•  Soru eki: bildi mi?, öğrenecekler mi? sevecek misiniz?; Ankara mı?, güzel mi?, kitap mı?

•  -dir : akıllıdır, bilmiştir, gelecektir, geniştir, kısadır.

•  Kişi ekleri (освен първо и второ лице на заповедните наставки): geleceğim, görmeliyim, güzelsin, kalkın, kalmışsınız, oturunuz, yazarım, yazasın, yorgunum.

•  -yor : alıyor, gülüyor, okuyor.

•  Когато се използват няколко наставки една след друга: hikâye (-di), rivayet (-miş) ve şart (-sa) : başlardı, çalışırsak, gidermiş, giderse okurdum.

-ken, -madan / -meden наставки за образуване на наречия от глаголи са неударени: almadan, başlarken, durmadan, giderken, uyumuşken, yazacakken.

-ınca ve -dıkça наставки за образуване на наречия от глаголи не получават ударение на последната сричка: gittikçe, görünce, satınca, okudukça.

В турския език има и двойно ударени думи. Ако основното ударение е на последната сричка, второстепенното ударение е върху първата и обратно, ако основното ударение е върху първата сричка, то второстепенното е върху последната: annemin, babamın, deminki, evdeki, Kurtuluş.

 

ОЗВУЧАВАНЕ

Когато думата завършва на някоя от следните съгласни: T, Ç, K, P, то тя се озвуча преди към нея да бъде добавено окончанието й, което започва с гласен звук, т.е. омекотява се, когато някоя от буквите T, Ç, K, P, попадне между две гласни букви.

В думите в турския език звучна съгласна стои до звучна съгласна, а беззвучна съгласна стои до беззвучна съгласна.

Т преминава в

adet – adedi, adede,

kanat – kanadı, kanada, kanadın,

umut – umudu, umuda, umudun

yoğurt – yoğurdu, yoğurda, yoğurdun

Някой думи завършващи на съгласна /T/ не се озвучават, т.е. не се променя последната съгласна:

hayat (hayatı), (hayata), (hayatın);

sanat (sanatı), (sanata), (sanatın);

sıfat (sıfatı), (sıfata), (sıfatın);

saat (saati), (saate), (saatin);

sepet (sepeti), (sepete), (sepetin);

gölet (göleti), (gölete), (göletin);

demet (demeti), (demete), (demetin)

 

Ç преминава в C 

ağaç – ağacı, ağaca, ağacın

sayaç – sayacı, sayaca, sayacın

amaç – amacı, amaca, amacın

ayraç – ayracı, ayraca, ayracın

demeç – demeci, demece, demecin

 

K преминава в G или Ğ 

Ако думата завършва на -nk, то тогава -k преминава в -g, във всички останали случаи, когато думата завършва на -k преминава в (renk – rengi)

sokak – sokağı, sokağa, sokağın

tabak – tabağı, tabağa, tabağın

kürek – küreği, küreğe, küreğin

bebek – bebeği, bebeğe, bebeğin

köpek – köpeği, köpeğe, köpeğin

ayak – ayağı, ayağa, ayağın

bardak – bardağı, bardağa, bardağın

 

P преминава в

kitap – kitabı, kitaba, kitabım

sebep – sebebi, sebebe, sebebim

kebap – kebabı, kebaba, kebabın

çorap – çorabı, çoraba, çorabın

dolap – dolabı, dolaba, dolabın

şarap – şarabı, şaraba, şarabın,

hesap – hesabı, hesaba, hesabın

! Едносрични съществителни имена, които завършват на беззвучен съгласен звук обикновено не се променят, когато към тях се добавят окончанията [İ], [E], [DE], [DEN] или лични местоимения:

ek (eki, eke, ekte, ekten, ekin);
sap (sapı, sapa, sapta, saptan, sapın);
ip (ipi, ipe, ipte, ipten, ipin);
hap (hapı, hapa, hapta, haptan, hapın);
tüp (tüpü, tüpe, tüpte, tüpten, tüpün);
top (topu, topa, topta, toptan, topun);
saç (saçı, saça, saçta, şaçtan, saçın);
iç (içi, içe, içte, içten, için);
göç (göçü, göçe, göçte, göçten, göçün);
maç (maçı, maça, maçta, maçtan, maçın);
kök (kökü, köke, kökte, kökten, kökün);
ok (oku, oka, okta, oktan, okun ),
yük (yükü, yüke, yükte, yükten, yükün);
kürk (kürkü, kürke, kürkte, kürkün);
Türk (Türk’ü, Türk’e, Türk’te, Türk’ten, Türk’ün);
at (atı, ata, atta, attan, atın);
et (eti, ete, ette, etten, etin);
süt (sütü, süte, sütte, sütten, sütün);
ot (otu, ota, otta, ottan, otun);
kart (kartı, karta, kartta, karttan, kartın).

! При озвучане на звуковете в турския език има изключения, при които някой едносрични съществителни имена, завършващи на беззвучен съгласен звук се променят, но само когато към тях се добавят окончанията [i, ı, ü, u], [e, a] и [in, ın, ün, un]. Те не се променят, когато към тях се добавят наставки [DE] и [DEN]:

but (budu, buda, budun, butta, buttan);
dip (dibi, dibe, dibin, dipte, dipten);
çok (çoğu, çoğa, çoğun, çokta, çoktan);
gök (göğü, göğe, göğün, gökte, gökten);
kap (kabı, kaba, kabın, kapta, kaptan);
uç (ucu, uca, ucun, uçta, uçtan);
yurt (yurdu, yurda, yurdun, yurtta, yurttan);
kurt (kurdu, kurda, kurdun, kurtta, kurttan);
tat (tadı, tada, tadın, tatta, tattan)

! В турския език има думи, които са взаимствани от други езици и завършващи на  -g, като при тях при добавяне на наставка, започваща с гласен звук, -g преминава в -ğ:

biyolog «биолог»→ biyoloğ-um «аз съм биолог»
diyalog «диалог» → diyaloğ-u «диалогът»
katalog «каталог» → kataloğ-umuz «нашият каталог»
monolog «монолог» → monoloğ-un «твоя монолог»

! Едносрични думи, взаимствани от други езици и завършващи на  -g, не се променят при озвучаване:

org «орган» → org-u
lig «лига» → lig-i

! По същия начин няма никаква промяна и при озучаване на думи, завършващи на -ng:

miting «митинг» → miting-i
ring «ринг» → ring-i

Правилото FıSTıKÇı ŞaHaP

FISTIKÇI ŞAHAP е фраза, използвана като шифър за по – лесно запомняне на твърдите съгласни звукове на турски език, т.к. всички те се съдържат в нея. Ако дадена дума на турски завършва с един от следните твърди съгласни звукове „f, s, t, k, ç, ş, h, p“ и към нея трябва да бъде добавена граматична частица (наставка или окончание), която започва със съгласните букви „d“ или „c“, то първата буква от частицата се променя, като “d” става “t”, а “c” става “ç”, с цел “втвърдяване” и хармониране с основната дума.

Дума, която завършва на някоя от следните твърди съгласни звукове:     f, s, t, k, ç, ş, h, p Частица, която започва със съгласните букви                                „d“ или „c“ Преобразуване на частицата

d –> t              

c –> ç

Sınıf -ca Sınıfça
Servis -den Servisten
Kat -da Katta
Sokak -da Sokakta
Araç -dan Araçtan
Güneş -de Güneşte
Sabah -cı Sabahçı
Çorap -cı Çorapçı

! Когато идентични гласни като “i-i”, “ı-ı”, “ü-ü”, “u-u”, “a-a”, “e-e” трябва да се прикрепят един към друг, при добавяне на наставка или окончание към думата, те се комбинират и изговарят като един гласен звук. Например: 

“gel-diim” (gel*dim),

“al-dıık” (al*dık),

“gül-düün-üz” (gül*dü*nüz),

“gel-e.me-diim” (ge*le*me*dim),

“babaam” (ba*bam),

“anneem” (an*nem),

“ben-im gel-meem” (be*nim / gel*mem),

“sen-in konuş-maan” (se*nin / ko*nuş*man),

“biz-im gülüş-me-em-iz” (bi*zim / gü*lüş*me*miz).

! Когато неидентични гласни звукове трябва да се прикрепят един към друг или към дума завършваща на гласен звук трябва да се прикрепи окончание или наставка започваща със съгласен звук , се използва една от т.нар. свързващи съгласни – / s /, / y /, / n /, / ş /, за да се поддържа плавна връзка между гласните звукове. Подробна информация за употебата на свързващите съгласни ще откриете в секция ГраматикаНаставки и свързващи съгласни

  • Свързваща съгласна / y /

deve-/y/i, araba-/y/ı, örtü-/y/ü, sürü-/y/ü, su-/y/u, de-/y/im, bitme-/y/en, anla-/y/ış, yürü-/y/en, dene-/y/im, yürü-/y/üş, dinle-/y/i.ci, dene-/y/im, gü-lümse-/y/en, oku-ma-/y/ız, al-ma-/y/ız.

kaygı/y/-la, neşe/y/-le, acele/y/-le, para/y/-la, araba/y/-la, küfe/y/-le, çalış-ma/y/-la, konuş-ma/y/-la gel-se/y/-di, anla-sa/y/-dı, anla-dı/y/-sa, gör-dü/y/-se, konuş-tu/y/-sa, unut-tu/y/-saam, bitir-e.me-di/y/-se, ulaş-a.ma-dı/y/-sa, ev-de/y/-se, sokak-ta/y/-sa, oldu/y/-sa, et-ti/y/-se, ol-sa/y/-dı, et-se/y/-di, yaşa-sa/y/dı.

  • Свързваща съгласна / n / 
  • Свързваща съгласна / s / 

o-/n/un araba-/s/ı, oda-/n/ın kapı-/s/ı, çalış-ma-/n/ın bit-me-/s/i, araba-/n/ın çal-ın-ma-/s/ı, martı-/n/ın uç-ma-/s/ı, deve-/n/in çök-me-/s/i, ayva-/n/ın koku-/s/u, kasaba-/n/ın orta-/s/ı, deve-/n/in hendek atla-ma-/s/ı.

  • Свързваща съгласна / ş / 

iki-/ş/er, altı-/ş/ar, yedi-/ş/er

Допълнителни примери и думи разгледайте в нашия Речник.

Facebook Pagelike Widget
Абонирай се за нашия бюлетин!
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув