Условни изречения

Най – общо казано условните изречения се използват, за да изразят действие, което би се случило при изпълнението на някакво условие (Условно наклонение). Или това са сложни съставни изречения (съставени от едно главно и едно подчинено изречение), в които участва съюзът „ако“. В това сложно съставно изречение имаме подчинено изречение за условие от типа “ако …, то …”, като подчиненото изречение, започващо с условието “ако” – “eğer”, обикновено е на първо място, а главното изречение, в което е изразено следствието, настъпило от дадените условия, е на второ място.

Eğer taksiye binersen çabuk gidersin. – Ако вземеш такси, ще стигнеш по – бързо.

  1. Условното изречение в сегашно време в турския език се образува чрез използване на „Eğer” („ако“) в началото на изречението, т.е. „Eğer” въвежда подчиненото изречение и добавяне на окончанието „ise към глагола в сегашно време. Oкончанието „ако“ – ise се променя в  –se или –sa,  когато се добавя към глаголи по правилата на вокалната хармония в турския език. Докато подчиненото изречение започващо с „ако“ винаги е в сегашно време, то главното изречение може да бъде и в сегашно време и в бъдеще време.

Sen gelirsen ben giderim – Ако дойдеш аз ще си отида.

Когато условието се отнася до предмет, а не до действие, се използва пълната форма на „ако“ – ise, и тя се изписва отделно:

Ahmet bir doktor ise ben de bir mühendisim – Ако Ахмед е доктор, то аз съм инженер.  

Условните изречения могат да бъдат положителни и отрицателни:

Eğer ben erken kalkarsam okula zamanında giderim. – Ако стана рано, ще отида навреме на училище.

Eğer ben erken kalkmazsam okula zamanında gidemem. – Ако не стана рано, няма да отида навреме на училище.

 

Eğer sen TV’de haberleri izlersen her şeyi öğrenirsin. – Ако гледаш новините, ще научиш всичко.

Eğer sen TV’de haberleri izlemezsen hiç birsey öğrenemezsin. – Ако не гледаш новините, няма да научиш нищо.

 

Eğer o Türkçe öğrenirse Türkiye’de iş bulabilir. – Ако той научи турски език, може да си намери работа в Турция.

Eğer o Türkçe öğrenmezse Türkiye’de iş bulamaz. – Ако той не научи турски език, няма да може да си намери работа в Турция.

 

Eğer biz Türkiye’ye gidersek Pamukkale’yi ziyaret ederiz. – Ако отидем в Турция, ще посетим Памуккале.

Eğer biz Türkiye’ye gitmezsek Pamukkale’yi ziyaret etmeyiz.  – Ако не отидем в Турция, няма да посетим Памуккале.

 

Eğer siz geziye katılırsanız çok eğlenirsiniz. – Ако се включите в разходката, много ще се забавлявате.

Eğer siz geziye katılmazsanız hiç eğlenmezsiniz. – Ако не се включите в разходката, изобщо няма да се забавлявате.

 

Eğer onlar çok çalışırlarsa her şeyi başarırlar. – Ако работят, ще бъдат успешни във всичко.

Eğer onlar çok çalışmazlarsa hiç bir seyi başaramazlar. Ако не работят, няма да бъдат успешни във нищо.

 

  1. Условното изречение в сегашно продължително време в турския език се образува чрез използване на„Eğer” („ако“) в началото на изречението) и добавяне на окончаниетоise към глагола в сегашно продължително време (-yorsa). Докато подчиненото изречение започващо с „ако“ винаги е в сегашно продължително време, то главното изречение може да бъде и в сегашно просто или сегашно широко време.

Eğer gerçeği biliyorsun neden söylemiyorsun? – Ако знаеш истината, защо не я казваш?

Eğer Türkçe öğrenmek istiyorsan, çok çalışmalısın. – Ако искаш да научиш турски език, трябва много да се трудиш.

Eğer ben uyuyorsam, beni uyandırma. Ama uyumuyorsam, konuşabilirsin. – Ако заспя, не ме събуждай. Но ако не заспя, можеш да говориш.

Eğer sen onları görmek istiyorsan hemen gitmelisin. Ama istemiyorsan, gitme. – Ако искаш да ги видиш, веднага трябва да отидеш. Но ако не искаш, не отивай.

Eğer o hata yapıyorsa, uyarmak lazım. Ama yapmıyorsa, mesele yok. – Ако греши, трябва да го предупредиш. Но ако не греши, няма смисъл.

Eğer biz sana kızıyorsak, bir sebebi vardır. Ama kızmıyorsak, şanslısın. Ако ти се разсърдим, значи има причина. Но ако не ти се разсърдим си късметлия.

Eğer siz araba sürüyorsanız, kemer takmalısınız. Ama takmıyorsanız, ölebilirsiniz. – Ако карате кола, трябва да си сложите колан. Но ако не си сложите, може да загинете.

Eğer onlar bana geliyorlarsa, yemek hazırlamalıyım. Ama gelmiyorlarsa, hazırlamam. – Ако ще ми идват на гости, трябва да приготвя нещо за ядене. Но ако няма да идват, няма да приготвям.

 

  1. Условното изречение в минало време в турския език се образува чрез използване на„Eğer” („ако“) в началото на изречението) и добавяне на окончаниетоise към глагола в минало време (-seydi / -saydı). И подчиненото изречение започващо с „ако“ е в минало време, и главното изречение е в минало време.

Eğer bilseydim sizinle giderdim. – Ако знаеш, щях да дойда с вас.

Eğer ben erken kalkabilseydim derse yetişebilirdim. Ama yetişemedim. – Ако бях станал рано, щях да успея да хвана часовете. Но не можах да ги хвана.

Eğer sen bir saat önce beni arasaydın konuşabilirdik. Ama konuşamadık. – Ако ми се беше звъннал преди един час, щехме да можем да поговорим. Но не можахме да поговорим.

Eğer o seni görseydi benim selamımı söylerdi. Ama söylemedi. – Ако те беше видял, щеше да те поздрави от мен. Но не можа да те поздрави.

Eğer biz işten erken çıkabilseydik alışveriş yapabilirdik. Ama yapamadık. – Ако бяхме излезли по – рано от работа, щяхме да напазаруваме. Но не можахме да напазаруваме.

Eğer siz dişlerinizi fırçalasaydınız dişleriniz çürümezdi. Ama çürüdü. – Ако си бяхте измивали зъбите, зъбите ви нямаше да се развалят. Но се развалиха.

Eğer onlar biraz daha çalışsalardı sınıfı geçerlerdi. Ama geçemediler. – Ако бяха се потрудили малко повече, щяха да ги приемат в този клас. Но не можаха да ги приемат.

 

 

Facebook Pagelike Widget
Content Protection by DMCA.com


„Изучавайки нов език, ние буквално поумняваме. Овладяването на чужд език укрепва и развива невронната мрежа на мозъка“ 

Майкъл Гоув