Продължете към съдържанието

Турска лира (Türk Lirası)

Днес в света има 180 валути, с които се оперира в 195 страни, но най-ранната „валута“, използвана в търговски сделки, се появява в Египет и Месопотамия през III век пр. Хр. и представлява златни кюлчета, които се претегляли всеки път когато се разменяли, за да се установи тяхната стойност. За да осигурят постоянна стойност на метала за обмен извън неговото тегло, през VII век пр. Хр., в древното царство Лидия, което е съществувало в периода 1200 – 546 пр.н.е. на територията на днешна Турция, се създават и най-ранните известни монети в света, изработени от естествена сплав от злато и сребро наречена „електрум“.

Години по – късно на тези територии, основно платежно средство във Византийската империя е била т.нар. „аспра“, така всъщност наричали дребната турска монета “акче“ (akçe), сребърна монета без изображения, на която обаче са изписани името, притежаваните титли и годината на възцаряване на султана, и която монета за първи път е сечена в монетарниците на град Бурса, по времето на управлението на султан Орхан I (1326-1359).

 

Първият в света най-голям монетен двор (darphane) е основан също в Турция, от султан Фатих Мехмед в Истанбул през 1463 година.

Над триста години по – късно, при управлението на султан Сюлейман ІІ в Османската империя е бил отсечен и първият „куруш“ (фонетично изменение на „грош“), който като парична единица замества не само „акчето“ , но и станалите популярни по онова време дребни европейски монети с подобна стойност, които обаче били неприемливи в Османската империя, т.к. изобразявали християнски символи. В началото, на лицевата страна на монетата се изписвало името и годината на възцаряване на султана, а чак след паричната реформа от 1844 година, на монетата започва да се изписва и годината на отсичането й.

Именно след паричната реформа от 1844 г., осъществена от султан Абдул Меджид I,  „курушът“ се превръща в официална парична единица в Турция, като подразделение на „османската лира“, а едва след началото на XX век „курушът“ започва да се сече като билонна монета – монета, чиято номинална стойност превишава стойността на съдържащия се в нея метал и разходите за производство й.

Първата лира е отпечатана на 5 януари 1843 година под името „османска лира“ (osmanlı lirası), наричана била също „турска златна лира“ или „жълта лира“ и  е била основна парична единица в Османската империя от 1844 до 1923 г. Лирата заменя „куруша“, който обаче също продължава да се използва като нейна кратна единица. Имперската Османска банка в същия период пуска и книжни пари, наричани “каймета“, които банкноти са с текст на турски и френски език.

Валутата „турска лира“ (Türk Lirası) е въведена в Турция през 1923 г. в хода на реформата, провеждана от Кемал Ататюрк, като турската лира изцяло заменя досегашната платежна единица на страната – османската лира.

Поради високата инфлация и силното обезценяване на курса на турската лира в началото на XXI век, Великото национално събрание на Турция приема закон, с който се взема решение за създаване на нова валута, и на база на който закон от началото на 2005 година в обръщение е въведена „Нова турска лира“ (Yeni Türk Lirası). Приставката „нова“ (yeni) в наименованието на валутата официално не се използва от 2009 година. От създаването на валутата до днес в обращение са пуснати над 120 различни банкноти. С цел повишаване на репутацията на турската лира, на проведен през 2011 година конкурс е избран и новият символ на валутата турска лира, който представлява половин котва, символизираща стабилност и доверие, напомняща на буквата L и пресечена с две напречни линии, символ на стойността, заедно формиращи буквата T.

Източник снимки: https://tr.wikipedia.org