|
Uyurken izliyorum, en sevdiğim halini, |
Гледам те, докато спиш – любимата ми твоя страна, косите разпилени, по лицето следа от възглавница. Като неделна закуска у дома. Между малките ти игри и големите ти битки се побираше нашата любов – като сън в неделна нощ. Каквото и да правя – не става, не е вече като преди. Не ме разсмива, не ме разплаква никой така, както ти. Каквото и да правя – не става, не е вече като преди. Не ме разсмива, не ме разплаква никой така, както ти. Гледам те, докато спиш – любимата ми твоя страна, косите разпилени, по лицето следа от възглавница. Като неделна закуска у дома. Между малките ти игри и големите ти битки се побираше нашата любов – като сън в неделна нощ. Каквото и да правя – не става, не е вече като преди. Не ме разсмива, не ме разплаква никой така, както ти. Каквото и да правя – не става, не е вече като преди. Не ме разсмива, не ме разплаква никой така, както ти. Време е да свърши, и двамата го знаем, тогава защо още плачем и двамата? Каквото и да правя – не става, не е вече като преди. Не ме разсмива, не ме разплаква никой така, както ти. Каквото и да правя – не става, не е вече като преди. Не ме разсмива, не ме разплаква никой така, както ти. |
