Този малък град, чиято история датира от 6500 г. пр. Хр., е разположен в Северната част на Турция в тясната долина на река Йешилърмак (Yeşilırmak), която е дълга 468 км и се влива в Черно море. Като център на различни цивилизации от времето на хетите до днес, Амасия е едно от най – древните селища в Анадола, укрепено над двата бряга на реката.
Според географа, историк и пътешественик Страбон, роден е през 64 г. пр.н.е. в Амасия, който е автор на сборника със знания за света „География“ от онова време, градът е основан от амазонските жени – войни, а името на града произхожда от името на тяхната кралица Амасис. Той разказва за голяма стръмна скала с непревземаема цитадела и сгушения около нея град, който бил и първата столица на царство Понт. На хълма Харшена (Harşena) и в крепостта над селището са разположени 21 издълбани в скалите гробници на понтийските царе, които са част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Амасия е родно място на османските султани Мурад I и Селим I, а много принцове и князе са били изпращани там, за да управляват и да трупат опит, затова и градът има голямо значение за османската история.
В Амасия могат да се видят различни музеи, джамии, скални гробници и типичните къщи в отомански стил. Именно тези традиционни османски дървени къщи (конаци) разположени на северния бряг на реката, са запазили и до днес наследството от османския период, като са превърнати в кафенета, ресторанти и хотели – спокойни места, където туристите могат да се насладят на атмосферата на града.
Художествената галерия и етнографския музей на Амасия се помещават в реставрираната след 1979 година сграда Хазеранлар Конаъ (Hazeranlar Konağı) построена през 1865 г. от Хасан Талат, която сграда е един от примерите на традиционна османска архитектура, а в Археологическия музей на града, който притежава интересна колекция от регионални артефакти, се съхраняват и добре запазени мумии на монголски аристократи от XIIIв.
Други интересни забележителности в Амасия са:
- Джамията със спираловидното минаре (Burlami Minare Cami), която е построена по време на управлението на селджукския султан Ghiyath al-Din Kaykhusraw II
- гробницата Torumtay и джамията Gök Маdrese построени от Сейффедин Торумтай са едни от най – добрите примери на селчукското архитектурно изкуство
- болницата на Иланхид от 14-ти век с прекрасни релефи около портала,
- комплекса Beyazıt II от 15-ти век, в който най-изящният шедьовър е джамията на Баязид II.
- Музеят на Любовта „Ферхат и Ширин“ (Ferhat İle Şirin Aşıklar Müzesi), който в осемте си зали разказва легендарни любовни истории. Музеят е вдъхновен от легендата за Ферхат и Ширин, които се влюбват от пръв поглед, но за да бъдат заедно Ферхат трябва да изкопае тунел в планината , който да осигурява вода за местните хора. Преди да завърши тунела Ферхат получава лъжливата вест, че Ширин е мъртва и в скръбта си се хвърля от скалите. Когато Ширин идва и вижда, че Ферхат е мъртъв, не издържайки на болката тя също умира. Двамата влюбеню са погребани там на скалите, а всяка пролет на гробовете им цъфтят две рози – една червена и една бяла, между които израства огромен бодил, всеки път когато цветята се опитат да се съберат в едно.
- Историческият музей за медицината и хирургията Sabuncuoğlu Tıp Ve Cerrahi Tarihi Müzesi. Шерафеддин Сабунджуолу е лекар-хирург живял в град Амасия, който е написал първата турска медицинска книга с илюстрации и първият илюстриран хирургически атлас , а в музея могат да се разгледат инструментите, с които Сабунджуолу е лекувал местните жители, да се научат методите на лекуване, които е прилагал, в това число и лечението с помощта на музика и пеене извършвано по онова време и рецепти за лекарства от билки и натурални продукти.
- Часовниковата кула, построена през 1865 година, която през 1938 година се срутва при земетресение. Ееставрирана е през 2002 година в оригинален вид.
- Minyatür müzesi – миниатюрен макет на цяла Амасия в една по-голяма стая. Макетът пресъздава града през 1914 година, когато натоварения влак бавно е отнасял натоварените с ябълки вагони през тунелите в хълма Харшена в различните части на денонощието.
- Крепостта на хълма Харшена, която е реставрирана през 2013 година.
- На 200 метра южно от центъра на Амасия се намира хълма Çakallar Tepesi, от който се открива невероятна гледка към града и на който хълм през османския период са били строени летни къщи на принцове и султани.
Благодарение на климатичните условия в региона на Амасия се призвеждат висококачествени, малки, добре ароматизирани ябълки, с чието производство градът е познат, а ябълката като негов символ, винаги е част от сувенирите на града.
Част от местната кухня са супата Тойга чорбасъ (Toyga çorbası), съдържаща кисело мляко, брашно, мента, пшеница и нахут, както и Токат Кебабъ (Tokat Kebabı), приготвян с месо, патладжани, домати и чесън.
Южният бряг на Амасия пресъздава белезите на новата, модерна Турция и нейния облик след годините на великите империи. За разлика от повечето останали градове в Централна и Източна Анадола, Амасия не е много консервативен град и благодарение на туризма е едно далеч по – оживено място в региона. Фестивалът на Амасия е на 12.юни, когато се провеждат множество културни и спортни събития.
През Амасия минава железопътната линия от Сивас до Самсун, а в града има атрактивна жп гара Османска епоха. От 2008 г. в района има летище, което е отворено за граждански полети.
