Трамвайният транспорт в Истанбул има 148-годишна история и се счита за родоначалник на обществения транспорт в града. Първите трамваи, теглени от коне, се появяват през 1871 година, а с началото на производството на електроенергия от първата елетроцентрала в Турция, отворила врати през 1914 година, в Истанбул влиза в експлоатация и първият електрически трамвай.
През първата половина на 19-ти век Истанбул е има отлично развита трамвайна мрежа, както от европейската, така и от азиатската страна, като през 1950 г. дължината на трамвайните линии в града, който по онова време има население от 1 166 477 души, е 130 километра, а пътниците се движат в 270 трамвайни мотриси по 56 линии. В края на петдесетте години обаче, поради увеличаване на темпото на живот в Истанбул, трамваите сякаш вече не успявят да се справят с тази скорост и в началото на шейсетте години оставят своите пътници на последното си пътуване.
Макар че, след затварянето на трамвайната мрежа жителите на Истанбул очакват транспортът в града да се движи по-бързо от преди, няколко години по – късно разбират, че това съвсем не е така. Неконтролираното увеличение на бензиновите превозни средства като автобуси, таксита и частни автомобили започва да задушава улиците на Истанбул – увеличават се замърсяването на въздуха, задръстванията и смога. Градът става дори по-бавен, отколкото в ерата на трамваите.
Разбирайки голямата грешка при закриването на трамвайната система, чието възстановяване в онзи момент е било невъзможно поради увеличеният брой на коли и автобуси, правителството планира да въведе отново трамваите на културното наследство в Истанбул, като използва същия тип подвижен състав, който е действал в европейската част до 1962 г., а в азиатската част до 1966 г. По онова време оригиналната трамвайска мрежа в Истанбул е почти напълно унищожена с изключение на част от подвижния състав, съхраняван в транспортните музеи. На стартирането на един експериментален трамвай освен като на туристическа атракция, се гледа и като на тест, за това, как младите поколения в Истанбул биха приели отново трамвайния транспорт.
Трамваите се завръщат отново в Истанбул през 1990 г. с откриването на трамвайната линия Taksim-Tünel Nostalgia, емблема на истанбулския булевард Истиклял (İstiklal Caddesı), който през същата година е затворен за движение на превозни средства с признаването на района Бейоглу (Beyoğlu) за историческо наследство заради многото старинни сгради в него. Трамвайните трасета по протежението на Истиклял са положени в средата на булеварда като единна линия, с преминаващ коловоз на площад Галатасарай, който позволява на трамвайните мотриси от противоположните посоки да преминават едина до друга. Тъй като районът е популярен сред туристите за разходка, развлечения и нощен живот, водачът на трамвая трябва често да звъни по камбаната, за да разчисти пътя от пешеходците, особено по време на пиковия туристически сезон. Оригиналните реаставрирани електрически вагони с течение на времето се превръщат в един от най-важните символи на града и в център на внимание и за местните жители и за туристите.
Дължината на трамвайната линия на Трамвая на носталгията е 1870 метра, а с неговите три трамвайни мотриси средно 1500 души се движат 21 пъти на ден между петте спирки по маршрута. Експедициите започват в 07.00 часа сутринта и продължават до 22.45 часа вечерта, а трамвайът може да превозва по 25 души едновременно.
Трамваят на носталгията е едно уникално преживяване по пешеходният търговски булевард Истиклял в сърцето на Истанбул. В днешни дни той е представителен и жив пример на електрическите трамваи превърнал се в икона на град Истанбул.
