“Не знаех, че това е бил най – щастливия момент в живота ми. Ако го знаех, щеше ли всичко да се развие по съвсем различен начин, за да мога да съхраня това щастие? Да, ако бях разбрал, че това е най – щастливия момент в живота ми, никога нямаше да позволя това щастие да си отиде…”

Така започва романът “Музей на невинността” („Masumiyet Müzesi“) на турския писател Орхан Памук, който е публикуван през 2008 г. и е преведен на над 40 езика по света. Романът описва една необикновена любовна история между Кемал – тридесетгодишния син на заможно истанбулско семейство и Фюсюн – осемнадесетгодишна далечна негова роднина. Въпреки, че Кемал е сгоден и сватбата му с неговата годеница предстои, след случайната му среща с Фюсюн, в магазина, в който тя работи, двамата започват ежедневно да се срещат в апартамента на майката на Кемал, мястото, в което той събира и вещите, до които се докосва неговата любима. Далечните братовчеди нарушават тогавашните табута на доброто общество и общоприетите норми в Турция, а подреденият живот на младия мъж се превръща в параван, зад който протича неговият истински живот, в който значение имат единствено любовта му с Фюсун и техните тайни и откраднати срещи и мигове.

След женитбата на Кемал, Фюсюн заминава с родителите си, а в последствие също се омъжва. Години по – късно Кемал, вече разведен, убеден, че единствената жена на живота му е Фюсюн, отново се среща с любовта си и с времето се превръща в близък сеемеен приятел, като посещава Фюсун и семейството й в продължение на седем години и десет месеца. Животът на Кемал се превръща в поредица от ревниво съхранявани мигове, които той опредметява като събира, и често дори открадва, предмети, до които се е докосвала Фюсюн. Така постепенно Кемал започва да изгражда своеобразен музей на своята любов, изпълнен с вещи, съхранили аромата на тези мигове на любовта му. В последствие Фюсун се развежда и се съгласява да се ожени за Кемал. Но тази сватба така и не се състоява – младата жена загива в автомобилна катастрофа. Така Истанбул се превръща за Кемал в град на мечти и сенки, сред които той постоянно търси да зърне изгубената си любима. Това безкрайно търсене го кара да преосмисли своя свят, който дотогава е приемал като даденост. Гняв и разкаяние, отчаяние и измамни надежди – всичко това се овеществява в предметите, които Кемал събира за музея на своята любов.

Орхан Памук замисля написването на романа “Музей на невинността” и създаването на Музея на невинността като една обща идея, романът е издаден през 2008 година, а музеят отваря врати през 2012 година. Реалният Музей на невинността преразкава по унинален начин историята на Истанбул през годините и спомените и значенията на предметите от реалния живот.  Орхан Памук започва да събира вещите, които могат да бъдат видени в музея, далеч преди да написването на романа, а в последстие Памук разказва историята на Кемал и Фюсюн като ги гледа. Романът е сложно и многопластово описание на Истанбул, чиято същност и идентичност е Босфора – мостът между Европа и Изтока, мюсюлманството и християнството, традиционното и светското.  В музея са изложени всички предмети, които са описани в романа, предмети, които са съхранили мигове от любовта на Кемал към Фюсюн, предмети, които показват живота в Истанбул през втората половина на 20-ти век. 

Орхан Памук влага един милион долара от Нобеловата си награда в изграждането на музея, който се намира в Истанбулския квартал „Бейоглу”, на малка уличка в близост до булевард Истиклял, отрупана с множество антикварни магазинчета, магазини за вехтории, в които се продават всевъзможни предмети от онова време. Аленочервената сграда събрала доказателствата за любовта межу Кемал и Фюсюн, е построена през 1897 година, това е същатата къща, в която Кемал посещава в продължение на години Фюсюн и семейството й.

В Музея на невинността всяка от 83-те части на експозицията съответства на всяка от 83-те глави на романа, а всяка една част съдържа различни предмети свързани с живота на влюбените Кемал и Фюсюн – билети за кино, изпушените от нея цигари, изпити питиета, кафе, чай, дрехи, обувки, кибритени кутии, чашки, статуетки, фотографии и т.н.

Всъщност всички тези предмети дават една изчерпателна представа за реалния живот през втората половина на 20-ти век и разказват една колкото измислена, толкова и реална история.

Колекцията от предмети, изобилстваща от снимки, разкрива голяма част от живота на турския елит, представител на който е Кемал, както и голяма част от живота на т.нар. средна класа, от която произлиза далечната му братовчедка и негова любима Фюсюн. Силата на индивидуалната съдба в един свят на противоречия, показва как една измислена история за човешките взаимоотношения може е далеч по-вълнуваща от стандартната национална история в музеите.

Още с влизането си в музея, посетителят се натъква на едно особено въздействащо пано с 4213 угарки от цигари, които е изпушила героинята Фюсюн, а всяка цигара пази историята на момента, в която същата е била изпушена. Кемал внимателно събирал угарка по угарка, записвайки уникални бележки за всяка.

 

В залите на Музея на невинността могат да бъдат видени всички белези на бита – посуда, перлени обеци, червило (главният герой Кемал го открадва в банята на любимата си, вече омъжена), рокля на алени цветя, чаши ракия и помагала за кормуване – множество предмети, които според замисъла конструират живот на любов и спомени, описван от Кемал.

На таванския етаж на музея е пресъздадена стаята, обитавана от Кемал в последните дни от живота му, в периода между 2000 и 2007 година. Там, седейки на стола, той е разказвал историята на живота си на Орхан Памук, който я е записвал. На този етаж са изложени и черновата на романа, написана на ръка от Орхан Памук, и скиците на музея, направени лично от автора.

Романът „Музей на невинността“ завършва с думите на Кемал “изживях един много щастлив живот и нека всички го знаят”, а реалният Музей на невинността създава уникална връзка между изложените в музея предмети и обекти и собствените лични истории, чувства и опит на всеки един посетител в музея.