Знаете ли, че първото метро в Турция е построено през 1874 г. в Истанбул? Tünel (Тюнел) е втората най-стара съществуваща подземна градска железопътна линия в света след Лондонското метро, което е построено през 1863 година.
През втората половина на 19-ти век кварталите Пера (съвременен Бейоглу) и Галата (съвременен Каракой ) са били търговското сърце на тогавашния Константинопол (днешен Истанбул) и именно в тях много търговски компании, банки, посолства създавали своите централи. Придвижването между кварталите Пера и Галата, отделени един от друг от стръмен хълм, било изключително трудно, защото чужди посолства, хотелите и търговските пазари в квартал Пера били разположени на върха на хълма, докато борсата, банките и пристанищата в Галата били разположение в подножието му.

По стълбите на Юксек Калдъръм Джадеси (Yüksek Kaldırım Caddesi) – улицата разделяща тези два района, ежедневно преминавали средно около 40 000 души, придвижващи се нагоре – надолу по хълма всеки ден. През 1956 г. стъпалата на Yüksek Kaldırım Caddesi са изравнени в склон, така че да може да се използва и от превозни средства.

През 1867 г. френският инженер Евген-Анри Гаванд идва в Константинопол като турист и изумен от броя на придвижващите се хора по Yüksek Kaldırım Caddesi се замислил за вариант за свързване на тези два квартала чрез изграждане на въжена железница, която да се изкачва и спуска по хълма. През февруари 1868 г., той представя проекта си на Високата порта (централното правителство в Османската империя), а на 10 юни 1869 г. султан Абдулазиз предоставя на Гаванд концесия за изграждане на железопътната линия, чието строителството започва на 30 юли 1871 г. Макар и значително забавен във времето поради конфликти със собствениците на земи в района, тунелът е завършен до декември 1874 г. и е отворен за експлоатация на 17 януари 1875 г. Въжената железница е дълга 601 метра и свързва тогавашните квартали Галата и Пера по най – прекия път.


Оригиналният подвижен състав на Tünel (Тюнел) се състоял от два дървени влака, задвижвани от парни двигатели, с два вагона, единият от които се използвал за пътници, с отделни купета за мъже и жени, а другият вагон бил използван за превоз на стоки, животни и каруци.

Tünel работи до 1968 година, когато е затворен за обновяване, а през 1971 г. – вече модернизиран и електрифициран е отворен отново. Дървените кабини теглени от парни локомотиви били сменени със съвременни вагони – електрическа система с мощност от 350 конски сили, в композицията на която имало два вагона с дължина 16 м. и вместимост от общо 170 пътника.

Последно железницата е обновена през 2007 г. когато особено внимание се обръща на сеизмичната устойчивост на конструкцията, а в експлоатация се въвежда ново поколение подвижен състав.

Железницата се състои от един тунел, облицован с тухли с дължина 554,8 метра, ширина от 6,7 метра и височина от 4,9 метра и има по една станция в двата края: Каракьой (Karaköy) – долната станция, разположена в източния край на Tersane Caddesi и Бейоглу (Beyoğlu) – горната станция на площад Тюнел (Tünel meydanı), разположена в южния край на Истиклял Джаддеси (İstıklal Caddesi), като горната станция на височина от 61,55 метра по-високо от долната. Първоначално построен с два успоредни коловоза, съвременният Tünel (Тюнел) има единичен коловоз с преминаващ контур в средата, където два влака минават един до друг.

Днес тази линия вече не е толкова жизненоважна за вътрешния градски трафик в Истанбул, колкото през 19 век, но все още е част от общинската транспортна мрежа, като изпълнява средно 181 рейса и изминава 573 метровото разстояние за 90 секунди.