Историята на Християнството в Турция датира от I век след Христа, когато Едеса (намиращ се на територията на днешна Турция) като център на Сирийската православна църква, приема първите три вселенски събора: Никея (325 г.), Константинопол (381 г.) и Ефес (431 г.).

Древният град Антиохия, който е основан през IV в. преди н.е., днешна  Антакия , столица на провинция Хатай, най-южната провинция на Турция, е бил влиятелен ранен център на християнството, като първоначално седалище на съименната Антиохийска православна църква, и придобива изключително църковно значение във Византийската империя.

Районът, известен с етническото многообразие и голяма християнска общност, има 7000 християни и 14 действащи църкви. Градът има и една от най-старите църкви в света, наречена „Свети Петър“ , за която се твърди, че е основана от самия светец. Антиохия е градът в който за първи път Христовите ученици са наречени християни и чийто пръв епископ е Свети Петър, преди неговото идване в Рим.

Днес, най-голямата християнска общност в Турция е съсредоточена в Истанбул, а българската църква „Свети Стефан“ е класирана на първо място сред десетте най-красиви църкви в Турция. „Желязната църква“, както е широко позната, е построена през 1898 г., за да замести предшественика си на същото място – дървена къща, която цариградските българи преустроили в черква през 1849 година. Православният храм е построен от сглобяеми метални части с обща тежест от 500 тона, докарани от Виена с кораб по река Дунав, през Черно море и Босфора, като желязната конструкция гарантира здравината на строежа, който бил издигнат върху свлачищен терен.

Едни от най – известните православни храмове в Турция са католическата катедрала „Сен Антоан“ от 18 век, арменската църква „Мерйемана“ от 19 век,  църквата на Арменската патриаршия и гръцката църква „Свети Георги“, също издигнати в някогашната турска столица.

Днес в Турция има 236 православни църкви, отворени за поклонение. В наши дни процентът на християните в Турция е намалял от 20–25% през 1914 г. до 0,3–0,4% в резултат на множество исторически събития като Първата и Втората световна война , геноцида на различни християнски общности, обмена население между Гърция и Турция, както и емиграцията на християни в чужди страни (най-вече в Европа и Америка), започнала още в края на 19 век.