Продължете към съдържанието

Библиотекарството в Турция (Türkiye’de Kütüphanecilik)

  • от

Турция има дългогодишни традиции в библиотекарството. В ранния период на Османската империя, библиотеките са се помещавали предимно в джамии и медресета (училища). Извън тях, първата библиотека в Турция е създадена през 1687 година в Истанбул от Фазил Ахмет Паша и се е наричала „Köprülü Kütüphanesi“ (Библиотеката на моста). По – късно, заедно с растежа на империята  се създават и много библиотеки в района на Анадола.

През 1884 г. е създадена и първата държавна библиотека „Kütüphane-i Osmaniye“, която и днес фунционира под името „Beyazıt Devlet Kütüphanesi“.

Една от най-старите и най – големи библиотеки в Мала Азия,  от Античността, принадлежаща към Римската епоха е „Celsus Kütüphanesi“, която се намирала в Ефес, в близост до Измир и за която се е смятало, че  е съдържала над 14,000 книги.

Но несъмнено една от двете най – важни библиотеки  през Античността е била „Pergamon Kütüphanesi“  основана от царят на Пергам Евмен II. (197–159 пр.н.е.), в която според римския историк Плутарх, се съдържали около 200 000 книги, поради забранения по онова време износ на папируси и пергаменти.

Днес в Турция има приблизително 29 000 библиотеки, а в миналото за хората, живеещи в отдалечени квартали в градовете и селата са били създадени и много подвижни библиотеки.

Най-добрият пример за традицията на подвижните библиотеки дал библиотекарят Мустафа Гюзелгьоз през 1950 година. През 1944 г. младият Мустафа бил назначен като библиотекар в библиотеката на градчето Югрюп, в провинция Невшехир в района на Кападокия. Той с вълнение  очаквал читателите в библиотеката, но дните минавали, а никой не идвал. Разговарял с хората наоколо, като ги приканвал да дойдат, но никой не му обръщал внимание.  Разговарял и с началниците си, мислил как да постъпи, докато един ден го осенила идеята да създаде подвижна библиотека. Поискал едно магаре и два сандъка, в които вмествал от 200 до 400 книги в зависимост от дебелината им и започнал да обикаля из близките села и градове, а на сградата на библиотеката в Югрюп написал, че ще работи само в понеделник и петък.

Децата в селата били изненадани и гледали на Мустафа като на Дядо Коледа, но за разлика от него Мустафа бил истински и имал магаре, вместо елен. Давайки книги на децата им казвал да ги разменят помежду си след като ги прочетат, съветвал ги да ги пазят, за да може да бъдат прочетени и от деца в съседните села, а след пет – десет дни се връщал, за да вземе книгите. Децата с нетърпение очаквали появата на Мустафа и всеки път посрещали с аплодисменти „магарешката библиотека“.

Така ден след ден все повече хора научавали за библиотеката и дори започнали да я посещават на място. Мустафа забелязал обаче, че жените никога не идвали в библиотеката. Той изпратил писма на фирмите за производство на шевни машини Зенит и Сингър с молба да му изпратят няколко шевни машини, в замяна на което той щял да изпише имената на фирмите им на входа на библиотеката. Получил общо десет шевни машини и всеки вторник организирал дамски ден в библиотеката. Жените вземали плат и отивали в библиотеката, а докато чакали да дойде реда им за шиене той ги подтиквал да четат.

Като гледал ниското ниво на грамотност у хората, Мустафа започнал да организира и курсове по четене и писане, за да ограмотява хората. Когато е на 50 години Мустафа решава да се пенсионира поради натиска, оказан му от тогавашния губернатор на района, според който Мустафа извършвал дейности, който били извън неговите задължения. Сред селяните обаче Мустафа се превърнал в легенда, бил уважаван от малки и големи до смъртта си през 2005 година.

Мустафа Гюзелгьоз всъщност е един пример за възможността да направиш крачка напред и да добавяш още към това, което имаш, където и да си.

error: