Всъщност на този въпрос няма еднозначен отговор. Всички ние учим различно, чрез различни методи, за някой е важно да намерят логическа връзка, за да си обяснят материята, други просто запаметяват всяка чута дума, има хора, за които гледането на телевизия е достатъчно, за да проговорят езика чрез заучени фрази и думи и други, на които са нужни часове четене и писане, за да постигнат същия резултат.
Ако сте решили да изучавате турски език, може да започнете с нашите Онлайн Курсове по турски език, който са предназначени за самообучение както за напълно начинаещи по турски език, така и за напреднали в изучаването на езика и да получите вашите Сертификат за владеене на турски език (A1), Сертификат за владеене на турски език (A2).
За други езици, често специалисти съветват да не се набляга твърде много върху изучаването на граматика, а да се наблегне на лексиката. За език, който е съпоставим с българския език по отношение на частите на речта и словореда в изречението донякъде може да се съгласим с такова твърдение. Но в турския език точно познаването на граматиката е това, което ще ви даде най – голяма увереност при употребата на езика – да разберете за какво се говори и да отговорите правилно, защото голяма част от „мъничките“ части на речта в турския език не са самостоятелни думи, а са наставки и окончания, които се „прилепят“ за самостоятелна дума.
Турският език, както и българският, е фонетичен език, т.е. четем това, което виждаме и тук не възниква съществен проблем при изучаващите го. Освен това в турския език, няма род и число на съществителните и прилагателните имена, което също в голяма степен улеснява говоренето и намалява риска от грешки.
Основният и най – често срещан проблем за научаване и правилна употреба е липсата на предлози в турския език. Самата идея, че „предлогът“ се намира някъде вътре в думата, за която се отнася, изначално е странна за възприемане, защото при нас няма изграден навик да разпознаем незабавно наставката, заместваща предлога, измежду останалите части на думата, още повече когато освен тази наставка, в думата е възможно да се съдържат и наставки за падеж и наставки обозначаващи лично местоимение или глаголно време.
В турския език с една единствена дума ще изкажем кой, къде и по кое време се е намирал, а на български ще са ни нужни най – малко три думи, за да изкажем същото. Дори понякога в българския език е задължително необходимо и да уточним и лицето, за което говорим, когато то не се подразбира от спрежението на глагола, което води до задължителна употреба на още една дума, докато на турски език личното окончание показва за кое лице се говори.
Sokak-ta-(y)-dım = Бях на улицата. (Аз).
Sokak-ta-(y)-dın = Ти беше на улицата. (На български език, ако не използваме изрично лично местоимение, а кажем „Беше на улицата“, извън контекст не знаем, кой точно е бил на улицата – ти, той, тя или то)
По същия начин стои въпроса с наставките за падежи и на глаголните времена и тяхната употреба.
Друг съществен проблем пред изучаващите турски език е абсолютната невъзможност в турското изречение да има два или повече глагола, което означава, че всяко второстепенно действие, за което говорим задължително трябва да бъде „опредметено“, т.е. то да не е „действие“, а да бъде превърнато „предмет“. Често в този случай не познавайки турската граматика, дори не разбираме за какво всъщност се говори, въпреки, че „опредметената“ дума реално ни е позната в някаква степен.
Словоредът в турското изречение също е доста различен от словореда на изречението в българския език, защото в изречението на турски език глаголът винаги стои на последно място. В началото, когато започнах да изучавам турски език, слушайки нечий говор постоянно бях в очакване да чуя последната дума в изречението – глагола, за да разбера за какво всъщност става въпрос в него, а докато дойдеше време за нея, аз вече не си спомнях начина на изказ на думите в началото на изречението., т.к. те бяха „украсени“ с различни видове наставки, всяка от които „изказва“ нещо различно. Това също е „препъни камък“ до момента, в който не бъде изграден автоматичен рефлекс да се разбират и запаметяват предходните думи в турското изречение в тяхната цялост, докато чуеш действието, носещо смисъла на изречението.
Граматичните различия между българския и турския език са съществени и не са за пренебрегване, те са изключително важни, ако желаем да говорим езика правилно.
Лексиката разбира се, не е за пренебрегване, но тя не е достатъчна, за да съставите цялостно изречение, не познавайки граматичните правила в турския език, често се случва да чуем дума, чието значение в основната форма (инфинитив) знаем, но която дума не успяваме да разпознаем, когато тя е обвързана с допълнителни наставки заместващи предлози, падежи, местоимения или наставки за глаголни времена.
Затова препоръчваме при изучаване на турски език да се обърне специално внимание на граматиката на турския език, на частите на речта и на глаголните времена, защото знаейки граматичните правила много по – лесно ще се справяте в общуването.