Много често получавам запитвания за т.нар. отглаголни съществителни имена – какво всъщност е това, защо е там, как се превежда на български език, как се съставя и т.н. Понеже на български език в общия случай ние не се изказваме с отглаголни съществителни имена, това поставя пред изучаващите турски език неразбирането за какво всъщност се говори, въпреки, че „опредметената“ дума реално звучи познато в някаква степен, но не можем да я свържем с нищо друго в изречението, губим смисъла, изглежда като глагол, а виждаме, че нейната форма всъщност не е на глагол.

Първо и най – важно е да се знае, че абсолютно невъзможно е в турското изречение да има два или повече глагола, глаголът е един-единствен и той стои на последно място в изречението.

Това означава, че всяко едно друго второстепенно действие в изречението, за което би могло да се говори, извън основното действие, което се описва от глагола, който е на последно място, трябва да бъде „префасонирано“ от „действие“(глагол) в „предмет“(съществително име) с цел да се олекоти конструкцията на изречението и да няма натрупване на глаголи.

На български език можем да кажем “Обичам да ям сладолед.” и не е проблем, че в изречението има два глагола – обичам и ям. На турски език, обаче това е невъзможно. На турски език трябва да кажем “Обичам яденето на сладолед.” – “Dondurma yemeyi seviyorum.” , т.е. действието “ям” го превръщаме в предмета “ядене”. Изказано по този начин, изречението вече отговаря на условието в него да има само един глагол. 

Ще обясня с един пример:

Sigara iç-me-mek-te fayda var.

Буквалния превод на това изречение е : В НЕпушенето на цигари има полза, което означава всъщност, че Пушенето не е полезно.

Първо виждаме, че на последно място стои „глаголът“ Var – тоест няма място за никакви други глаголи в това изречение, т.е. всяка друга дума освен „var“ със сигурност не е и не може да бъде глагол. Щом няма и не може да има други глаголи, това означава, че останалите действия (глаголи) в изречението са превърнати в съществителни имена. Ето и как се образува отглаголното съществително име iç-me-mek:

içmek – по принцип означава „пуша“ (глагол), но вече е ясно, че няма как да е глагол в нашето изречение, значи ще означава “пушене” (като отглаголно съществително име с пълен инфинитив).

iç-МЕ-mek – това е думата в нашия пример – като отглаголно съществително с пълен инфинитив в отрицателна форма обаче, означава “непушене” – наставката “me” по средата на отглаголното съществително е отрицателната частица „МЕ“, от която  става ясно, че се говори за НЕпушенето.

içmek-te – в пушенето (думата завършва с местен падеж (когато си в някакво място, вътре в нещо си) – “te” – в

iç-me-mek-te –  в непушенето = наставката “me” по средата, свъщност е отрицание (не), а думата завършва с местен падеж (когато си в някакво място, вътре в нещо) – “te” -в

Например ако кажеш iç-me- mek- ten (тук думата завършва с отделителен падеж, т.е. отделяш се от нещо -ten) – тогава значението е “от непушенето”

Ние на български език вероятно никога няма да кажем В НЕПУШЕНЕТО ИМА ПОЛЗА. Просто ще кажем, че “пушенето е вредно”, като също ще използваме отглаголно съществително име “Пушенето”. Това може да се каже и на турски по същия начин. – Sigara içmek zarardır. И двата варианта са правилни.

Сега относно пълния и кратък инфинитив при отглаголните съществителни:

Тук в примера е използван пълен инфинитив на глагола içmek (в случая вече уточнихме в отрицателна форма), защото говорим за нещо по принцип, пушенето по принцип е вредно и това се отнася за всички, за всеки един човек.

Ако обаче това, за което говорим се отнася конкретно за някой конкретен човек и само и единствeно за него, тогава използваме краткия инфинитив на отглаголното съществително име.

Например: Nikolina`nın içmemesinde fayda var. – В непушенето на Николина има полза.

 – Nikolina`nın (на Николина = Николина + свързваща съгласна “n” + на (ın)

–  iç me me si n de (корен на глагол + отрицание(me) + кратък инфинитив (me) + винителен падеж si (членуване в бг език, за да кажем не само непушене, а непушенеТО) + свързваща съгласна N + местен падеж – de)

Като препоръка мога да кажа следното – не се опитвайте да търсите буквалния превод на всяка отделна дума от турски на български, а по – скоро наблегнете на “разчленяването” на думата, за да разберете какво точно се съдържа в нея, всяка сричка може да означава различно нещо, т.к. в турския език няма нашите предлози, а има следлози и те, заедно с всички други окончания , причастия и наставки, се трупат вътре в самата дума. Имайте в предвид, че след корена на глагола, ако има Ма/Ме това е отрицание, след което се натрупва всичко останало, било то окончание за време, за падеж, за притежание, за род и число и т.н.