Много често получавамe запитвания за т.нар. отглаголни съществителни имена в турския език – какво всъщност е това, защо е там, как се превежда на български език, как се съставя и т.н. На български език в общия случай ние не се изказваме с отглаголни съществителни имена, което поставя пред изучаващите турски език неразбирането за какво всъщност се говори, въпреки, че „опредметената“ дума реално ни звучи познато в някаква степен, не можем да я свържем с нищо друго в изречението, губим смисъла, изглежда като глагол, а виждаме, че нейната форма всъщност не е на глагол.
Първо и най – важно е да се знае, че абсолютно невъзможно е в турското изречение да има два или повече глагола, глаголът в изречението на турски език е един-единствен и той стои на последно място в изречението.
Това означава, че всяко друго второстепенно действие в изречението, за което се говори, извън основното действие, което се описва от глагола, който е на последно място, трябва да бъде „превърнато“ от „действие“(глагол) в „предмет“(съществително име) с цел да се олекоти конструкцията на изречението и да няма натрупване на глаголи в изречението.
На български език можем да кажем „Обичам да ям сладолед.“ В изречението има два глагола – обичам и ям. На турски език, обаче това е невъзможно. На турски език се казва „Обичам яденето на сладолед.“ – „Dondurma yemeyi seviyorum.“, т.е. действието „ям“ се опредметява в предмета „ядене“. Изказано по този начин, изречението вече отговаря на условието в него да има само един глагол.
Ето и един пример:
Sigara iç-me-mek-te fayda var.
Буквалния превод на това изречение е: „В непушенето на цигари има полза“, което означава всъщност, че „Пушенето не е полезно“.
Първо виждаме, че на последно място стои „глаголът“ fayda var – има полза. Щом е така, то няма място за никакви други глаголи в това изречение, т.е. всяка друга дума освен „var“ със сигурност не е и не може да бъде глагол. Това означава, че останалите действия (глаголи) в изречението са превърнати в съществителни имена. Ето и как се образува отглаголното съществително име iç-me-mek:
içmek – означава „пуша“ (глагол), но вече е ясно, че няма как да е глагол в нашето изречение, значи ще означава „пушене“ (отглаголно съществително име с пълен инфинитив).
iç-МЕ-mek – това е думата в нашия пример – като отглаголно съществително с пълен инфинитив в отрицателна форма, означава „непушене“ – от отрицателната наставка „me“ става ясно, че се говори за НЕпушенето.
Към отглаголните съществителни имена могат да се присъединяват наставки за падежи, както това се случва със всички останали съществителни имена в турския език.
içmek-te – в пушенето (думата завършва с наставка за местен падеж – местонахождение в някакво място, вътре в нещо) – „te“ – в
iç-me-mek-te – в непушенето = наставката „me“ е отрицание (не), а думата завършва с наставка за местен падеж (местонахождение в някакво място, вътре в нещо) – „te“ -в
Например, ако кажем iç-me-mek-ten (тук думата завършва с наставка за отделителен падеж, т.е. отделяне от нещо) -ten – тогава значението е „от непушенето“
Ние, на български език вероятно никога няма да кажем В НЕПУШЕНЕТО ИМА ПОЛЗА. Просто ще кажем, че „пушенето е вредно“, като също ще използваме отглаголно съществително име „Пушенето“. Това може да се каже и на турски език по същия начин. – Sigara içmek zarardır. И двата варианта са правилни.
Сега относно пълния и кратък инфинитив при отглаголните съществителни:
Тук в примера е използвано отглаголно съществително име в пълен инфинитив на глагола içmek (в случая вече уточнихме в отрицателна форма), защото се говори за нещо по принцип, пушенето по принцип е вредно и това се отнася за всички, за всеки един човек.
Ако обаче това, за което се говори, се отнася конкретно за някой човек и само и единствeно за него, тогава се използва отглаголно съществително име с кратък инфинитив на глагола.
Например: Onun içmemesinde fayda var. – В неговото непушене има полза.
– о-(n)-un (негов)
– iç-me-me-si-(n)-de (корен на глагол + отрицателна наставка (me) + съкратен инфинитив на глагола (me) + винителен падеж (si), който показва членуване, за да кажем не само непушене, а непушенеТО) + свързващ съгласен звук N + наставка за местен падеж – de)
Най – важното – не се опитвайте да търсите буквалния превод на всяка отделна дума от турски на български език, а наблегнете на „разчленяването“ на турската дума, за да разберете какво точно се съдържа в нея, всяка сричка, а понякога и буква, може да означава различно нещо, т.к. в турския език няма нашите предлози, а има следлози и те, заедно с всички други окончания, причастия, деепричастия и наставки, се натрупват вътре в турската дума. Ако след корена на глагола, има наставка mа/mе това е наставка за отрицание, след която се натрупват всички останали наставки и окончания – за време, за падеж, за притежание, за род и число и т.н.
