Продължете към съдържанието

„Употреба на местен и родителен падеж при Има/Няма (Var/Yok)“

Употребата на Местен падеж в конструкцията Var/Yok показва просто местонахождението на нещо, дава информация, че това нещо се намира на някакво място.

  • Sende ev var mı?  Имаш ли къща? У теб има ли къща? (по принцип, има ли някаква къща)
  • Sende kalem var mı? Имаш ли химикал? У теб има ли химикал? (по принцип, има ли някакъв химикал)

Употребата на Родителен падеж в конструкцията Var/Yok показва вашата собственост и притежание върху това, което е у вас.

  • Evin var mi?  Имаш ли къща? (лична твоя къща, а не по принцип дали имаш къща)
  • Kalemin var mi?  Имаш ли химикал (личен твой химикал, а не по принцип дали имаш химикал)

Ако живеете при родителите си например, на въпроса „Sende ev var mı?“ ще отговорите, че имате къща („Bende ev var.“), но тя не е лично ваша, т.е. така давате информация дали по принцип имате къща или място за живеене. Докато използвайки въпроса „Evin var mı?“, с родителен падеж, става ясно, че се пита дали имаш лично твоя къща („Evim var.“)

Турското изречение „Bende televizyon yok“ с употреба на местен падеж, на български език се превежда като „Аз нямам телевизор“. Смисълът на изречението обаче е, че  у мен, (у дома, в моята къща) няма телевизор, по принцип няма никакъв телевизор.

Ако искаме да кажем, че Аз не притежавам мой, конкретен, личен телевизор, то тогава ще използваме родителен падеж – Benim televizyonum yok.