Употребата на Местен падеж в конструкцията Var/Yok показва просто местонахождението на нещо, дава информация, че това нещо се намира на някакво място.
- Sende ev var mı? Имаш ли къща? У теб има ли къща? (по принцип, има ли някаква къща)
- Sende kalem var mı? Имаш ли химикал? У теб има ли химикал? (по принцип, има ли някакъв химикал)
Употребата на Родителен падеж в конструкцията Var/Yok показва вашата собственост и притежание върху това, което е у вас.
- Evin var mi? Имаш ли къща? (лична твоя къща, а не по принцип дали имаш къща)
- Kalemin var mi? Имаш ли химикал (личен твой химикал, а не по принцип дали имаш химикал)
Ако живеете при родителите си например, на въпроса „Sende ev var mı?“ ще отговорите, че имате къща („Bende ev var.“), но тя не е лично ваша, т.е. така давате информация дали по принцип имате къща или място за живеене. Докато използвайки въпроса „Evin var mı?“, с родителен падеж, става ясно, че се пита дали имаш лично твоя къща („Evim var.“)
Турското изречение „Bende televizyon yok“ с употреба на местен падеж, на български език се превежда като „Аз нямам телевизор“. Смисълът на изречението обаче е, че у мен, (у дома, в моята къща) няма телевизор, по принцип няма никакъв телевизор.
Ако искаме да кажем, че Аз не притежавам мой, конкретен, личен телевизор, то тогава ще използваме родителен падеж – Benim televizyonum yok.