Афионкарахисар (Afyonkarahisar) е град в Турция, разположен в западната част на страната. Градът съществува от средата на II-то хилядолетие пр. Христа, от времето на Хетското царство. До началото на XIII век градът преминава в различни владения, но по това време става част от средновековната държава на селджукските турци в Мала Азия известна като Иконийски султанат и се превръща в непревземаема крепост на султана, където той пази хазната си.
По-късно навлизайки в пределите на Османската империя, селището процъфтява като център на производството на опиум.
Съвременното име на града Афион означава именно “опиум” – тъмнооцветено вещество, получено от растението мак. От древни времена в околностите на града се е отглеждал и култивирал опиумен мак, който се използва за приготвянето на лечебни препарати, но в края на 60-те години на двадесети век много от плантациите са изгорени и производството в голямата си част е прекратено. До днес в района има макови полета, но производството на опиум става под строг контрол и единствено за медицински цели.
Градът е разположен около огромна селджукска крепост, построена от черен камък върху вулканична скална маса на 226 метра надморска височина, през 1350 г. пр. н. е. На върха на крепостта има културни следи от фригийския период в Анадола между 1200-700 г. пр. н. е.
Крепостта е била използвана за целите на отбраната на града по време на хетски, римски, византийски и селджукски периоди и доминира с величието си над целия град. Имала е жизненоважно значение за отбраната на града, поради обособеното си положение с естествена защита.
Друга забележителност в Афион е моста Алтъгьоз, построен в селджукски стил с шест арки, този мост е един от първите примери за мостове от селджукската епоха в Анадола.
Великата джамия – Улу Джами (Ulu Cami) е построена между 1272–1277 г., а вътрешността й е изработена е изцяло от дърво без използване на пирони. Известна е още като „Джамията на четиридесет стълба“, тъй като е разположена на 40 дървени стълба в пет реда, а външните стени са от дялан камък.
Старият град на Афион е изпълнен с красиви дървени къщи от османската епоха, реставрирани майсторски и боядисани красиво в различни ярки цветове, на фона на величествената крепост.
Сред местните кулинарни изкушения са суджукът – подправена наденица от телешко месо, който се консумира пържен с няколко яйца или в сандвич със сирене на скара и известният каймак локум (Afyon Kaymaklı Lokum).
Афион е известен и със своите катми с мак (Haşhaşlı katmer), тестена закуска с леща (Mercimekli bükme), хлебен кадаиф (Ekmek kadayıfı) и тиквени десерти (Kabak tatlısı).
Това селище се слави и със своите термални извори и балнеологични клиники. Горещите извори в района са лекували хората още от времената на Византийската империя. Калните бани Hüdai, горещите извори Mer, горещите извори Heybeli и Gecek са най-известните горещи извори в Турция. Те се посещават от хиляди туристи всяка година.
