Продължете към съдържанието

Турски имена (Türk İsimleri)

Турските имена се състоят от два компонента: Собствено име („ad“ или „isim“) и Фамилия („soyadı“ или „soy ismi“).  Фамилните имена в Турция са въведени с приемането на Закона за фамилията (Soyadı Kanunu) на 21 юни 1934 година.

Преди 1934 година турците не са имали фамилни имена, а са носели или бащините си имена, или описателни прякори.

Например, „бащата“ на съвременна Турция, Мустафа Кемал Ататюрк, е бил наричан Ali Rıza oğlu Mustafa, което означава Мустафа, синът на Али Ръза. Поради това, че е имало много хора, които са носели името Мустафа и чиито бащи е било възможно да се казват Али Ръза, по-късно към имената започнало да се добавя и родното място на човека, като по този начин името вече звучало като Selanikli Ali Rıza oğlu Mustafa, което означава Мустафа, син на Али Риза от Солун. Но дори и това не било достатъчно, за да се разграничават хората, поради което към имената започнали да се присъединяват и псевдонимите или прякорите на хората. Мустафа приема псевдонима си Кемал, с което името му се преобразува в Selanikli Ali Rıza oğlu Mustafa Kemal – Мустафа Кемал, син на Али Риза от Солун.

Именно Мустафа Кемал, основателят на съвременната турска държава, премахва всички тези разяснения в имената и през 1934 година Турция приема западната система на назоваване на гражданите с име и фамилия. Самият Мустафа Кемал получава фамилното име Atatürk, което означава „баща на турците“.

Освен въвеждането на фамилни имена със Закона за фамилията от 1934 година се премахват псевдонимите, прякорите, имената на родното място, бащините имена, племенните имена. Турците все още можели да имат второ име, но само като част от собственото им име. Съгласно приетия закон чуждите имена трябвало да се изписват по такъв начин, че да могат да отразяват турското произношение. Например френското име Jacques се изписвало като Jak на турски език.

Този закон забранявал някои фамилии, които съдържат препратки към чужди култури, нации, племена и религии. Нови фамилии трябвало да бъдат взети от турския език и не можели да се изписват с буквите q, w и x, които не са част от турската азбука. Употребата на тези три букви в официалните имена беше разрешена в Турция едва през 2013 година.

Според закона от 1934 година жените трябвало да заменят моминското си фамилно име с фамилните имена на съпрузите си след брака. През 2015 година е направена поправка в този закон, която позволява на жените да запазят моминските си фамилни имена, ако подадат заявление до службата за населението в Турция (Nüfus Müdürlüğü).

В Турция има различни по произход лични женски и мъжки имена, в резултат на различните влияния през вековете:

Автентичните по произход турски имена (Öz Türkçe), могат да бъдат разпознати по това, че тези имена завършват на наставките -han, -ğan или -kan: Ayhan, Orhan, Beyhan, Serkan, Kağan, Kayahan, на наставките -ge или -ke: Bilge, Simge, Özge, Aybike, на наставките -em, -en или -er: Gizem, Sezen, Gökşen, Sezer, Güner, İlber, Meltem. Част от автентичните турски имена започват с Ay- : Aysun, Ayben, Ayhan, или с I- : Işıl, Irmak, Ilgın.

След като турците приемат исляма през 9-10 век и голям брой арабски женски и мъжки имена добиват популярност. Такива имена са Ayşe, Fatma, Hatice, Zeynep, Zübeyde, Melike, Elif, Nur, Ali, Ahmet, Mehmet, Murat, Osman, Abdullah, Mustafa, Ömer, Hasan, Hüseyin и други.

Някои библейски еврейски имена също са навлезли в Турция чрез арабското влияние, такива са: Havva, Süleyman, İbrahim, Davut, Yakup и др.

Има турски лични имена, които съдържат в себе си комбинация от турски, персийски или арабски корени:

Aynur … ay = луна (турски език) + nur = светлина (арабски език)

Gülnur … gül = роза (персийски език) + nur = светлина (арабски език)

Nur също така е най – често срещаното второ име в измежду турските имена – Ayşe Nur, Beyza Nur, Fatma Nur, Elif Nur, Esma Nur, Eda Nur.

Тъй като турците са пребивавали в Иран дълго време, преди да пристигнат в Мала Азия, в този процес те са приели и редица женски и мъжки имена с персийски корени като: Dilara, Banu, Bahar, Jale, Jülide, Lâle, Nevin, Zerrin, Bülent, Levent, Cihangir, Serdar, Yaver, Serhat

Много монголски имена са приети от турците след взаимодействието им с армиите на Чингиз Хан. Някои от имената с монголски корени в Турция могат да бъдат лесно разпознати, защото те завършват на -ay: Alpay, Eray, Giray, Günay, İlkay, Olcay, Simay. Разбира се, и имената на исторически пълководци и владетели като Cengiz и Timur също са застъпени в Турция.

Някои гръцки имена също са приети от турците, след като те завладяват Мала Азия от Източната Римска империя, такива имена са: Defne, Açelya, Kiraz, Fidan , Melisa, Ege, İskender, Nil и др.

Разбира се в Турция, поради различните влияния през вековете, се срещат и редица имена, чиито корени идват от различни части на света, такива имена са Baran (кюрдски произход), Setenay (черкезки произход), Volkan (латински произход), Tayfun (китайски произход)  и др.

Най – разпространените мъжки турски имена са Mehmet, Mustafa и Ahmet, но сред новородените момчета през 2020 година най – често срещаните турски мъжки имена са Yusuf, Miraç и  Eymen.

Най – разпространените женски турски имена са Fatma, Ayşe и Emine, но сред новородените момичета през 2020 година най – често срещаните турски женски имена са Zeynep, Elif и Defne.

Най – разпространените фамилни турски имена са Yılmaz, Kaya и Demir.