В турския език обръщенията „bay“ и „bayan“ са официалните съответствия на обръщенията „господин“ и „госпожа“ в българския език. На турски няма разграничение между „госпожа“ и „госпожица“, в обръщения всички жени са „госпожи“.
Обръщенията „bay“ и „bayan“ могат да се използват с пълното име или само фамилията, като се поставят пред името:
- Bay Yılmaz или Bay Selim Yılmaz, но не и само със собственото си име – Bay Selim
- Bayan Demir или Bayan Ayşe Demir, но не и само със собственото си име – Bayan Ayşe
Обръщенията „bay“ и „bayan“ не се използват много често в разговорния турски език. С много по-широка употреба в разговорния турски език за обръщенията „bey“ и „hanım“.
Обръщенията „bey“ и „hanım“ се използват или със собственото име или с името и фамилията на човека, към когото са отправени, като се поставят след името или имената му.
- Selim Bey или Selim Yılmaz Bey , но не и само с фамилията – Yılmaz Bey
- Ayşe Hanım или Ayşe Demir Hanım, но не и само със собственото си име – Demir Hanım
Обръщението към мъж „bay“ се използва в официалното общуване, а обръщението „bey“ се използва в разговорния турски език!
В разговорната турска реч обръщението „hanım“ обикновено се произнася „анъм“ след имена, които завършват на гласните звукове „-a“ или „-e“, като почти става част от името:
- Ayşe Hanım се произнася като „Ayşe-anım“
- Fatma Hanım се произнася като „Fatma-anım“
Обръщенията „beyefendi“ и „hanımefendi“ се използват без имена, обикновено когато не знаем името на човека, към когото се обръщаме. Тези обръщения се приемат като „господине“ и „госпожо“.
Думата „efendi“, която се употребява в края на тези обръщения е по-стара дума, която означава „господар“. В днешно време се използва най-вече за обръщение към мъже и жени на средна възраст или по-възрастни мъже, обикновено непознати.
Обръщението „beyefendi“ се произнася „бейфенди“, като буквата „е“ в средата на думата почти винаги се пропуска. Обръщението „hanımefendi“ се произнася „ханфенди“ в бързата разговорна турска реч.